УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Словообразувателни модели при вида на глагола

 

Видът  е граматична категория. Тук смущаващи (неясни) могат да бъдат две думи: „категория“ и „вид“.
Категория означава, че едно качество е присъщо на голям брой граматични обекти/субекти.
Вид е дума, която е многозначна: „род – вид“, „Голям род сме ние“ и т.н. В случая вид е семантична характеристика на българските глаголи, което е различно от другите граматични категории – род, число, време, залог, наклонение. За разлика от българския език, има езици, в които тази категория не изисква промяна в структурата на думата чрез добавяне на представки или наставки, напр. английски език.
Тази семантична особеност на българския глагол много прилича на минало свършено време и на минало несвършено време, най-малкото заради приликата в термините - свършен и несвършен вид. Затова най-сигурно е да търсим от кой вид е един глагол в сегашно време, а не в минало свършено или несвършено време.
Несвършеният вид означава, че едно действие е започнало, но не знаем кога ще завърши.  Свършеният вид означава, че едно действие е започнало и е завършило: чета (несвършен вид), но прочета (свършен вид), пиша (несвършен вид), напиша (свършен вид), дописвам (несвършен вид).

От примерите се вижда, че съвременният български език чрез представки и наставки променя вида на изходния глагол и образува нови, производни глаголи.
Миналите деятелни причастия от глаголите в български също притежават категорията вид – чел, но четял, писал, но пишел. Същото важи и за миналите страдателни причастия – четен (несвършен вид), но прочетен (свършен вид). Миналите причастия са запазили и други глаголни категории: време (минало) и залог (деятелен и страдателен).

Категорията вид на глагола в българския език е твърде абстрактна, преплетена с различните групи глаголи и отделена от категорията време. В същото време фактът, че „(… в другите славянски езици формата на сегашно време на свършения вид означава бъдеще време: рус. прийду, „ще дойда“, напишу „ще напиша“ (…)“ (Андрейчин 1978, с. 162) показва естествеността на връзката време – вид. Затова навлизащите в материята не правят груба грешка като не си спомнят и не различават добре ‘свършен вид’ от ‘минало свършено време’, и ‘несвършен вид’ от ‘минало несвършено време’.

Видът на глагола може да  се промени като към един корен се добавят представки и наставки.
Преди да посочим тук моделите за преобразуване от единия в другия вид, трябва да уточним какво е свършен и несвършен вид на глагола. Не приличат ли на някакви „роднини“ на минало свършено и минало несвършено време? Затова добре е първо да си спомним дефинициите за едното и другото.
„Глаголите от несвършен вид изказват действието в неговото последователно извършване.“ (Андрейчин 1978, с. 162)

‎„Глаголите от свършен вид изказват действието изцяло (в цялото му ‎извършване).“ (Андрейчин 1978, с. 162)
„Минало несвършено време означава минало действие, което се представя като незавършено в момента, за който се говори.“ ‎(Андрейчин 1978, с. 194)‎

„Минало свършено време означава действие, обхванато от цялата продължителност на своето траене, направо от гледна точка на момента на говоренето (без посредството на някой друг ориентационен момент).“ ‎(Андрейчин 1978, с. 190)‎

Трябва да се подчертае научната издържàност на тези дефиниции, в които разликите са внимателно посочени. Практиката показа, че са нужни допълнителни опори, за да се разбере от мнозинството в аудиторията разликата между свършен вид и минало свършено време.

Първият практически съвет е никога да не търсим вида на глагола в някоя форма в минало време на глагола. Видът на глагола търсим в сегашно време, защото там не може да настъпи объркване с категорията време. У Андрейчин това също е посочено в една категорично ясна форма – „Видът на глагола определя действието откъм неговата вътрешна завършеност или незавършеност, независимо от неговото място във времето.“ ‎(Андрейчин 1978, с. 162)‎ Макар ясна и категорична, тази дефиниция също може да предизвика неясноти. Затова още веднъж практическият съвет – видът се търси в сегашно време на глагола.

Втора важна практическа информация тук е, че в български език има глаголи, които не са образувани нито с представки, нито с наставки, нито с двете едновременно. Такива са множество глаголи: вървя, пиша, чета, спя, ходя, ям, тичам, уча, крепна, мръзна и т.н. Огромното мнозинство от тия глаголи са от несвършен вид. Нека условно ги обединим с един символ – у.

Има неголям брой глаголи, влизащи в същата формула-модел у, които са от свършен вид. Те са едва около петдесетина: купя, платя, хвърля, реша, скоча, кача, сетя се, пратя, лиша и пр.
Употребата на глаголите от формулата у, които са от свършен вид често се реализира в т. нар. да-форми (в английски това е инфинитив) или възвратно: купя си, платя си, сетя се, да се сетя. Това е доказателство за екзотичността на свършения вид при тази формула-модел (без наставки, без представки, без двете).
Как от глаголите от масовия случай – несвършен вид от модела у – можем да получим глаголи от свършен вид? Обичайната процедура е към корена на глаголите у да прибавим представка – про-пиша, под-пиша, из-пиша, до-чета, из-чета, на-ям (се), до-ям, про-ходя, до-тичам, по-тичам, на-уча, про-уча, из-уча, из-мръзна, из-тръпна, о-мекна.

Нека означим множеството от представки в български език със символа х, а множеството наставки със символа z. Тогава имаме следното най-масово положение:
1. у – несвършен вид
2. ху – свършен вид.

При модела ху-несвършен вид са възможни по-рядко срещани случаи: из-дебна, и-плакна, про-шепна, из-мръзна, у-крепна, о-мекна и др., където –н е от корена, а не от наставката –на, изразяваща еднократност (кихна).

Към този модел спадат и образуваните с наставки петдесетината глаголи от свършен вид в модела у: купувам, сещам се, решавам, плащам.

Характерно за веригите започващи от състояние у-свършен вид обаче е известна разколебаност на вида и възможна контекстна зависимост, напр. Плащам и (си) заминавам., Купувам само от този магазин., Решавам проблемите както и колкото мога., където плащам, купувам, решавам може да се тълкуват като от свършен вид. Очевидно, че наложените от контекста значения са или генерични, или за регулярно многократно действие.

Може ли да продължим да променяме масовото ху-свършен вид и да получим отново глагол от несвършен вид? – Да. Как става това? – Към ху се добавят наставки (z) –ва, -вам, -явам, -ам, -авам, -ждам. Получените глаголи отново са от несвършен вид: дописвам, изписвам, подписвам, наяждам (се), прохождам, изяждам, разхождам (се), дотичвам, научавам, проучвам, изучавам, доизучавам, доживявам, изсичам, изгарям, улавям.
Следователно тук е налице един често използван словообразувателен модел:

3. хyz-несвършен вид
Получаваме трета формула-модел на глаголи от несвършен вид със словообразувателните особености на модела хуz: разхождам (се), дописвам, разписвам, преписвам, доспивам (си), размишлявам.
Към модела хуz могат да се добавят някои възрожденски или диалектни варианти на посочените вече глаголи: покашлювам (се), намигнува, където свършеният вид става ясен от контекста.
Така, рядко но е възможно формулата хуz да е модел и на глаголи от свършен вид. Често свършеният вид при тази формула обслужва не промяната на вида, а добавяне на смисъл за умалителност към еднократността на действието от изходния глагол с модел yz.

Ярко доказателство за словообразувателната функция на афиксите за смяна на вида е веригата: да мина-помина (се), поминува(м), заедно с минавам. Жаргонно-преносното значение минавам някого или себе си, ‘загубвам нещо, пропускам нещо’ няма пряко отношение към словообразуването.
Представките и наставките, които променят вида на глагола се наричат афикси с комбинирано значение (терминът е на Живко Бояджиев), защото те съвместяват две функции: да променят граматичния облик и категория от една страна, а от друга страна те променят  и значението на изходния глагол. Въпросът за видовете афикси, строежа на думата, корен и основа е въпрос от равнището на морфологията, имащ пряко отношение към словообразуването.

4. уz-свършен вид
Такива са кихам – кихна, махам – махва, пипам – пипна, плюя – плюна, плювна, плувам – плювна. Еднократността на действието тук е очевидна и има множество употреби с да-форма: хапна – да хапна, мигна – да мигна, кихна – да кихна, да пипна и др. Наставката е –на.
Към уz-свършен вид се отнасят се отнасят и глаголи, образувани с чуждите наставки –сам, -дисам, добавени към съществителни нарицателни имена: боя – боядисам, яд – ядосам, калай – калайдисам. Те са от свършен вид.

При някои корени (не при всички) на различните глаголи е възможно да работят двата модела-формули за смяна на вида, т.е. да има един и същ краен резултат – свършен вид: от кимам (от типа у), кимна (уz), но и покимам (ху); кихам (от типа у),  кихна (уz). Виждаме обаче, че наставките, бидейки афикси с комбинирано значение („двуфункционални“), променят и вида, и произвеждат нови глаголи, нови лексеми.

Обобщена картина на най-честите случаи:

1. у – несвършен вид: ям, ходя, пиша, чета, говоря, спя, мисля, кихам, махам и пр.;
2. ху – свършен вид: изям, разходя (се), допиша, разпиша, прочета, дочета, изчета, поговоря, поспя, доспя), помисля, размисля, наговоря;
3. хyz-несвършен вид: разхождам (се), дописвам, разписвам, преписвам, доспивам (си), размишлявам и пр.;
4. уz-свършен вид: кихна, викна, махна.

Обобщена картина на по-редките случаи:
1. у – свършен вид: купя, платя, хвърля, реша, скоча, кача, сетя се, пратя, лиша и др.
2. уz – несвършен вид: издебна, прошепна, измръзна, укрепна, омекна, купувам, сещам се, решавам, плащам.
3. хуz – свършен вид: намигна, кихна, похапна.
4. ху – несвършен вид: доплатя, пререша.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Живко Бояджиев. 1996. Увод в езикознанието, Пловдив: „Христо Г. Данов“.
Любомир Андрейчин. 1978. Основна българска граматика. София: Издателство „Наука и изкуство“.

 

 

Мони Алмалех