УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

УРБАНИЗАЦИЯ

„Светът като цяло не е напълно урбанизиран, но скоро ще бъде!...“

Кингсли Дейвис

 

Съвременният град е мястото, в което абсолютният гражданин се среща с абсолютния селянин и двамата трябва солидарно и отговорно да заживеят по правилата на очовечената градска среда.

 

 

Урбанизацията е обективен глобален процес, непрекъснато съпровождащ хода на човешкото развитие, свързан с нарастването на населението в градовете и засилването на социално-икономическите им функции. Целта му е постигането на определен идеал за благополучно съжителство на близко заселени хора в непрекъснато съкращаващо се пространство, за осъществяването на основните жизнени функции: труд, обитаване, отдих и обслужване. Двигател на процеса урбанизъм е практическата дейност за преодоляването на неравенството в условията и начина на живот и постигането на определен идеал, обикновено столичния. С демократизирането на Източна Европа и присъединяването на 13 страни към Европейския съюз, този идеал придоби по-разширен вид и прерасна в идеала за исторически формиралия се, съвременно развит европейски град. Независимо от факта, че почти всички определения за урбанизъм се фиксират върху броя на населението в градовете, същинският и доста по-основен белег на урбанизма е социално-икономическото въздействие, което градовете имат не само върху собственото си население, но и върху това на други градове. Тоест, определящо е превръщането на градовете в центрове, контролиращи икономиката, политиката, културата и образованието. Концентричното влияние на големите градове излиза извън орбитата на света и оказва влияние чрез движението на хора, информация и дейности и върху Космоса.

 

Терминът урбанизъм произлиза от латинското urbs (град) и има разнообразни значения в зависимост от прякото и непряко значение на различните думи с общ корен urb. Урбанизъм означава огражданяване и високата му активност се свързва пряко с миграционния процес, породен от развитието на капитализма и индустриализацията.

 

Традиционният исторически град е малък (не повече от 2-3 хиляди жители), като за граждани са се смятали само живеещите зад неговите защитни стени. Броят им е бил относително постоянен и е включвал основно занаятчии и търговци, обслужващи управляващите. Защитните функции на града са определяли силно неговата ограниченост да приема голям брой нови граждани, поради което нарастването на градовете е било изключение, свързано с цялостното преструктуриране на физическото му пространство.

 

Професионалната структура на живеещите зад градските стени и постоянният контакт с царедворската среда са развили качества и са създали традиции в общуването, които по-късно са довели до насищането на понятието „гражданин“ със съдържание, превръщащо го в еталон за изтънченост, точност, прецизност и развитост.

 

Изследването, което прави И. Дандолова  на прякото и непряко значение на три различни думи с корен „урб“, ни дава точна представа за това. Например urbane, според авторката, означава пряко градски, по градски, а косвено означава: учтив, вежлив, остроумен. Думата urbanitas означава пряко градски живот, а косвено: вежливост, изящност, правилност, остроумие, шега, хитрост.

 

Показателна за по-нататъшния анализ е и думата urbanus, която в прякото си значение се свързва с градски човек, или човек, живеещ около стените на Рим (града). Разширеното и значение води към: вежлив, образован, с вкус, смел, дързък, безсрамен. Емблематичността на Рим като еталон за европейски и световен град се определя от това, че: „Той е средоточие на най-висшето и най-развитото като степен в качеството на явленията в империята във всички области на обществения живот…с най-висока степен на културна изява, на формирането на материалната среда, образец на поведение на отделната личност, на отношенията между хората“.

 

Както се вижда, всички примери насочват към духовни черти на обитателите на града, а не към неговата материална същност, т.е. онова, което скрепява градската общност са моралните качества, позволяващи рационалното съвместно съществуване. Високият материален статус на римските граждани позволява съвършенството на материалната среда, която обединена с духовната енергия на върховните културни достижения възпитава представителите и на днешния модерен свят.

 

Преценката за урбанизирана и природна  територия може да се определи въз основа на относителния дял на застроената с градски елементи площ, отнесена към тази, наситена с природни дадености, т.е. незастроена с такива елементи…

 

                        Г

            Ус = -------- ;

                        П

Където,

Ус – коефициент на урбанизираната среда;

Г – застроената с градски елементи площ (кв. м.);

П – природно ненарушената територия (кв. м.)

 

Стойностите под единица показват наситеност на територията с природни компоненти и не могат да се отнесат към урбанизирана територия. Стойностите на коефициента около единица показват тенденцията на очовечаване, но със запазване на природните дадености и са характерни за извънградските обитаеми зони и затворени селища. При коефициент по-голям от единица имаме типична урбанизирана среда, в която елементите на очовечената среда доминират над елементите на природната.

 

Белезите на европейския град, подсказани от основните документи на Европейския съюз, засягащи темата са:

 

  1. Културно-историческа обособеност, с ясно изразени традиции в общуването и поведението;
  2. Околна среда, свободна от въздушно, шумово, водно и почвено замърсяване, от антисоциални прояви и агресивност;
  3. Равнопоставеност, солидарност и отговорност при упражняването на гражданските права и задължения;
  4. Осигурена от градските условия личностна реализация, благоприятстваща постигането на личностно благосъстояние и индивидуално развитие;
  5. Предлагане на достъпни, хигиенични жилища, гарантиращи личната неприкосновеност и спокойствие;
  6. Строга дисциплина в правилата за придвижване;
  7. Силно административно управление на обитаването и обслужването;
  8. Относително консервативна към приемането на чужда култура, създаваща своя специфична култура и разпространяваща своята култура среда;
  9. Възпитаваща архитектура, свързана тясно и изразяваща историята и културата на развитие;

 

Европейският град е духовен и поради това отворен. Ценностите му са публични, а материалността му е защитена от силата и устойчивостта на установените духовни възгледи и стриктни административни правила.

 

Постсоциалистическият град е материален. Той е с неразвито чувство за собственост, неутвърдени морални възгледи и правила за съвместно съществуване и разпределение и поради това защитава материалността си физически – решетки, високи огради, аларми и др. В него властва преразпределението, основано на желанието и силата, а не на дълбоко осъзнатите потребности и възможности за тяхното постигане. Линията на достатъчността е отместена към невременното постигане на всичко, което може да се постигне на всяка цена, а вече постигнато – може и да ни потрябва…

 

Постигането на статута и качествата на европейския град в съвременните условия изискват не толкова време, колкото добра воля, упорита работа и сътрудничество между правителството, градските власти и гражданите, инициативата за създаването на което трябва да е на първите две власти. За гражданите остава активно участие в изграждането им, за да могат с право да се идентифицират с европейското гражданство.

 

Людмил Георгиев

Обратно към списъка