УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

УПРАВЛЕНИЕ

 

Управление е процесът на упражняване на ръководни дейности в рамките на някаква конкретна система, с цел организиране на дейността на тази система – опазване на структурата и, разпределяне на отговорностите и синхронизация на участниците в нея, поддръжка и развитие на дейността и. Системите могат да бъдат от различно естество – биологични, социални, бизнес, технически, правни… Управляващият винаги носи съответната отговорност. Синонимите, които могат да се различат във връзка с термина ‘управление’, са:

 

  • администрация, дирекция, ръководство, управа, надзор
  • правителство, власт, режим, строй
  • кормило
  • владичество, господство, надмощие, контрол, авторитет, влияние, въздействие
  • отдел, служба, секция
  • завеждане
  • поръчение, задължение, отговорност, грижа, опека
  • регулиране, режисиране, режисура, дирижиране, диригентство
  • ръководене, водачество
  • управляване

 

Тяхното значение може най-общо да се обобщи в три големи категории:

- Държавно и публично управление – на англ. governance

- Управление в бизнеса – на англ. management

- Други видове управленски процеси, касаещи напр. управлението на моторно превозно средство, управляването на творчески процеси в изкуството от типа на дирижиране, режисура и пр., управление на биологични процеси и др.

 

Терминът може да се употребява и като синоним на управляваната система – напр. кормилото и останалите части, свързани с управлението на автомобила, просто наричаме – управление. Управлението може да бъде синоним и на власт – управлението на България например или управлението на света. Държавното управление се осъществява посредством система за държавно управление на две нива: политическо (задава управленските политики) и административно (провежда зададените политики). Държавното управление може да функционира под различни форми (основно република и монархия, но и други техни разновидности).

 

Формата на държавно управление показва: как се създават висшите органи на властта в държавата, тяхната структура, какви принципи са залегнали в основата на взаимодействието между държавните органи, как се осъществяват взаимоотношенията между върховната власт и редовите граждани, в каква степен организацията на държавните органи позволяват обезпечаването на правата и свободите на гражданите.

 

Формата на държавното управление, наред с формата на държавното устройство и политическия режим (той представлява социологическа характеристика на държавата и се отнася до голяма степен за отчуждението и прехода на властта в държавата), характеризират вида на държавата. Могат да се срещат: Парламентарни републики; Президентски републики, изпълнителната власт на президента зависи от парламента; Президентски републики, полупрезидентска система; Президентски републики, пълна изпълнителна власт на президента; Парламентарни конституционни монархии, монархът не упражнява реална изпълнителна власт; Конституционни монархии, монархът упражнява изпълнителна власт, често (но не винаги) при едновременното съществуване на парламент със слаба власт; Абсолютни монархии; Еднопартийни републики; Военни диктатури - държави, при които конституцията е суспендирана.

 

Държавното управление е част от т.нар. публично управление, което включва и управлението на общините (местно управление) и регионите (регионално управление). В сферата на публичното управление интерес представлява и т.нар. електронно управление (е-управление). Дълго време то беше наричано (по неточен превод на български) електронно правителство. Е-управление (или дигитално управление, онлайн управление), е термин, който обобщава употребата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) при предоставяне на публични услуги на гражданите.

 

Сред основните цели на електронното управление е повишаване удовлетвореността на гражданите и насърчаване на тяхното участие в публичното управление, подобряване на ефективността на работа и качеството на услугите, предоставяни от изпълнителната, съдебната и законодателната власти, като прави възможно обменянето на информация между отделните административни информационни системи и като цяло – да предлага по-добри услуги на гражданите и бизнеса. Друга важна цел е осигуряването на прозрачност в публичното управление – не само при предоставяне на услуги, но и при разпределение на обществени средства и др.

 

Управлението, свързано с бизнеса, по-често се определя като мениджмънт. Думата „мениджмънт” навлиза в българския език от английски през 90-те години, но корените и са в латинската дума „manus”, която означава „ръка” (т.е. мениджър е буквален превод на българското „ръководител”). Мениджмънтът използва различни ресурси, включително човешки ресурси, капитал, материални активи и нематериални активи, за да постигне различни организационни цели. Мениджмънтът обхваща планирането, организирането, управление на персонала, ръководството, насочването и контролирането на организацията (група от един или повече човека или юридически субекта) или усилието за постигане на дадена цел. Също това е управлението на човешките ресурси, финансовите и технологични ресурси, както и природните ресурси. Като „Мениджмънт“ определяме и ръководното тяло на една фирма.

 

Мениджмънт също е академична дисциплина, която се изучава и изследва във водещи университети по целия свят. В миналото мениджмънтът е бил част от факултетите по социални науки, но днес в повечето водещи университети дисциплината се преподава в отделен факултет или като част от отделна програма по различни програми за бизнес администрация и обществени политики.

 

Преглеждайки академичните дисциплини, свързани с управлението, се натъкваме на огромно разнообразие от специфични сфери на управление и мениджмънт – здравен мениджмънт, управление на туризма, управление на сигурността и отбраната, управление на развлекателните индустрии и изкуствата, управление на проекти, управление на кризи и конфликти, маркетинг мениджмънт, управление на рекламата и бранд мениджмънт, мениджмънт на организационното съвършенство, управление на човешките ресурси, управление на агробизнеса, управление на транспорта, управление на риска, финансов мениджмънт, управление на имоти, управление на суровини и отпадъци и много, много други.

 

Когато говорим за управление, интерес представлява концепцията “Управление чрез цели” (Management by objectives). Тази концепция се популяризира за първи път от Питър Дракър – през 1954 г., в книгата си “Практика на мениджмънта”, той въвежда термина “управление чрез цели” и обяснява, че това е управление, при което ръководители и служители обединяват сили и работят заедно за определяне и проследяване на определени организационни цели.

 

При традиционната система за управление ръководителят планира сам целите и очакваните резултати. След това той спуска за изпълнение към служителите тези цели. Подчинените на свой ред имат задължението да изпълняват разпорежданията, често пъти без въпроси. И тъй като те вършат това, без да вярват в целите или плановете, които са им наложени “отгоре”, усилията им са непостоянни. Това на свой ред влошава изпълнението на целите и ефективността в работата.

 

Именно поради това Питър Дракър предлага управлението чрез цели. При този подход ръководителят заедно с подчинените си обмислят и обсъждат целите в отделните сфери на дейност и разпределят работата помежду си. Т.е. управлението чрез цели изхожда от идеята, че когато служителите са участвали в определянето на някакви цели, те ги възприемат не за “натрапени” или “спуснати отгоре”, а за свои лични цели, които трябва да постигнат.

 

Тази концепция би могла успешно да се прилага и в държавното и публично управление.

 

Както се вижда ‘управление’ е изключително широко използван термин и употребата му трудно може да бъде изчерпана. Освен най-общо за публично и бизнес управление, ние може да говорим и за управление в личен план - на свободното ни време, на личните ни финанси, дори за управление на съня ни. Говорим и за управление на превозни средства, машини и др.

 

Тази твърди широка употреба на термина довежда дори до комичното му използване, като например – управлявам хремата си, управлявам обувките си и пр.

 

 

Людмил Георгиев

 

 

 

 

 

 

Обратно към списъка