УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ТРУД

 

Еднозначното и трайно дефиниране на понятието труд е невъзможно поради няколко основни причини. На първо място, както посочват Орио Джиарини и Патрик Лидке в книгата си „Бъдещето на труда“, въпреки че трудът е факт, нещо което никой не може да отрече, за него липсва общоприета дефиниция[1]. На второ място, смисълът, който се влага в понятието труд еволюира успоредно с еволюцията на човешкото общество и на хората, което прави всеки опит за неговото дефиниране обвързан с определен времеви период, икономически и социални условия, обществени и философски разбирания. На трето място, съвременния труд е разнолик – той не е еднакъв и еднотипен, какъвто на фона на съвременното му развитие иглежда, ако го сравним с труда през сревновекивоието или през индустриалната епоха. Трудът зависи от избраната професия и кариера, както и е свързан с възприетото разделение на дейностите в обществото. На четвърто място, носител на труда е човекът, а в епохата, в която живеем става все по-важно как личната индивидуалност слага отпечатък върху „продуктите“ от трудовата дейност, а те от своя страна отразяват потребността от интелект и творчество, носител на които е самобитната човешка природа.

 

Няма народ, в чиито пословици и поговорки да отсъстват мислите за труда като източник на съзиданието, унищожител на злините и основна човешка ценност. Обръщайки се към българските пословици и взимайки най-популярните като „Който не работи, не трябва да яде“, „Бог помага, ала в кошара не вкарва“, „Каквото посадиш, такова ще пожънеш“. В поговорките се открояват важни аспекти като връзката на труда не само с бита на човека, но и с неговото оцеляване, а в съвременните условия и с жизнения му стандарт, с промяната на бъдещето посредством човешката намеса в настоящето, с избора на личността и градивността. Трудът е антиподът на мързела, безделието и леността, на скуката, съзерцанието и бездействието. Известни мислители и философи през вековете също дават своите дефиниции за труда и неговото значение.

 

Една от най-често срещаните дефиниции за труда е като човешка дейност. Това означава, че компютрите, информационните системи и модерните роботи не могат да се трудят, въпреки че са полезни и ефективни. Не е достатъчно обаче тази човешка дейност да е ежедневие, защото тя се различава качествено от всичко останало, което върши човекът – например сън, развлечение, хранене и т.н. Трудът може да бъде производителен – какъвто е за работещите срещу трудово възнаграждение, които произвеждат полезни за икономиката стоки, услуги и продукти. Той може да бъде и неплатен (непроизводителен) труд в домашното стопанство, както и по отглеждане на децата и поддържане на домакинството.

 

От историческа гледна точка трудът се променя с промяната на бита на човека. Преминавайки през различните епохи човешкият труд се трансформира от лов в земеделие, от земеделие в индустриално производство и от индустриално производство в труд, който не е пряко свързан с производството на стоки, а на услуги, чието значение непрекъснато се увеличава в съвременната икономика.

 

В икономически смисъл трудът се дефинира като основен фактор на производството заедно с капитала, земята и финансовите ресурси. Терминът не само включва броя на хората, производствеждащи стоки и услуги, но и техните физически и интелектуални умения и полагани усилия[2].

 

Традиционно трудът се дефинира като средство, с помощта на което човек осигурява своето съществуване и се защитава от неблагоприятните въздействия на околната среда. Много от съвременните науки изследват под различен ъгъл труда –икономика (икономика на труда), социология (социология на труда), психология (организационна психология), организационно поведение, медицина (трудова медицина), ергономия. Разбирането за труда съществува и в много от по-традиционинте науки, изследващи човешкото и социално поведение, за които трудът представлява също важно средоточие, например археология, антропология, литература, история, философия и изкуство. Всяка една от тях представя ценни аспекти от живота на човека през призмата на трудовата му дейност и себереализация.

 

 

 

Картини на Владимир Димитров-Майстора от цикъла „Жътва“, показващи как хората са се трудели в България през първата половина на 20-ти век

 

През различните епохи доминират различни виждания за труда, които се прострират от двете крайности – възприеман като робство и принуда до съвременното разбиране за труда като едно от основните човешки права, което дава възможност за реализация и себеизява [3].

 

Освен в правен аспект, трудът в тесен смисъл, е свързан с извършването на определена работа, за която се полага трудово възнаграждение и от която следват резултати (продукти, услуги, произведения на изкуството). Пример в това отношение е дефиницията на понятието труд в он-лайн речника на Кеймбридж: „трудът е дейност, извършвана на длъжност или работно място, на която човек полага физически или умствени усилия, обичайно срещу трудово възнаграждение“[4]. Тази дефиниция се допълва от синонимите на съвременното разбиране за понятието труд като заетост, самото място на заетост, периодът прекаран в платена заетост, задачата или задачите, които се извършват, както и резултатите от дейността на човека.

 

Според Шопов и авт. кол. трудът може да бъде представен не само в количествен, но и качествен аспект. На първо място той е създател на материални и духовни блага[5]. Той е едновременно източник на средства за задоволяване на потребностите на човека, но и средство за себереализация. От физическа гледна точка трудът е движение на човека, действия в резултат, на които се извършва определена работа, а от физиологична гледна точка – разход на опреледелено количество физическа и нервно-психическа енергия, на човешки мускули, мозък, нерви и сетива. Освен фактор за постигане на по-висок жизнен стандарт трудът е и фактор за социално общуване и идентификация. Човек се идентифицира с професията, която извършва и с работата, която изпълнява. Все пак основната част от деня, работната седмица и годината са посветени именно на трудовата дейност.

 

Хората са ценни за обществото и за организацията, в която работят именно във функцията им на трудещи се, тъй като допринасят за благосъстоянието и развитието на икономиката. Хората се идентифицират с трудовата дейност, която извършват, защото освен възнаграждение и признание за добре свършената работа, получават възможност за професионално взаимодействие, сътрудничество с мениджъри и колеги, реализация на идеите си и участие в обществено-икономическите процеси. Най-сложните, най-предизвикателните и трудни за изпълнение задачи са дело на съвместния труд на съвкупност от хора, организирани в екипи, а не само и единствено на една отделна личност.

 

Освен, че по-голямата част от живота на човека преминава трудейки се, специално внимание заслужава аспектът на доброволност на труда и взаимовръзката на труда с личностното и духовно усъвършенстване. Всепризнат постулат, потвърден от множество класически и модерни изследвания в областта на мотивацията е, че трудът е основен фактор за развитие и усъвършенстване на човека. В него освен физическа енергия и време се влага мисъл и творчество. Тук значение придобиват понятия като мотивацията за труд, ангажираност и удовлетвореност от труда. Тези понятия са вътрешни и присъщи потребности на човека, свързани със самоусъвършенстването му и самата му еволюция през вековете. Идеите за реализация и самоактуализация в ролята си на висши мотиватори имат несекваща роля не само за професионалното, но и цялостното развитие на човешката личност.

 

Трудът е не само човешка дейност, но и взаимодействие, извършвано между хората в различни работни конфигурации. Необходимостта от по-висока ефективност предизвиква разделението на задълженията и специализацията, оформянето на професиите и икономическите сектори. Бидейки извършван с и между хората трудът носи и определени очаквания спрямо неговото изпълнение – да се осигури ненасилие, равнопоставеност, недискриминация, равно третиране, добри условия на работната среда, равни шансове за достъп до заетост.

 

Трудът има силни етични аспекти и сам по себе си е определян като ценност. Според протестанската етика, залегнала в развитието на съвременните западни общества трудът, постиженията, предприемчивостта, както и личният трудов морал са от голямо значение за индивидуалния просперитет. Ето защо в база за осъществяването на труда се превръща спазването на професионалните и етични стандарти, човешките ценности и добродетели, както и прилагането на принципи като справедливост и почтеност във всяка ситуация, която изисква преценка на морални и етични норми.

 

Темата за бъдещето на труда е предизвикателство, което изисква познаването на процесите за развитие в обществото и икономиката. За никого вече не тайна промяната, която трансформира съвременните организации и ги превърна в зависими от човешкия капитал на заетите в тях служители. В „Трудът на нациите“ Робърт Рийч предсказва замяната на рутинния труд с труд, чиято стойност се измерва трудно, защото е заключена в мозъците на наемните служители. Стойността се създава на база на способностите за решаване и откриване на проблеми, за изграждане на мрежи и постигане на стратегическо сътрудничество. Човешкият капитал не намалява, а се увеличава с времето именно на база на трудовата дейност, но той е неделим от човека и следва неговите решения за работа в определена област на познанието и организация. Ето защо организациите са изправени пред предизвикателството да задържат своите най-ценни служители, създавайки благоприятни условия за тяхната работа и развитие. Там, където се създава и развива най-много стойност за организацията не е мястото, където има най-скъпи материални активи, а където има лидерство и високостойностни умения, а хората са носители на идеи и са способни да откриват, както и реализират нови възможности[6]. Промените в труда са свързани с използването на новите технологии, глобализацията и трансформацията на икономиките. Все по-често трудовата дейност се извършва извън рамките на организациите, във време извън установеното, с използването на компютърните технологии и в нетипични форми на сътрудничество, например на хора, формиращи екипи, но работещи на различни континенти.

 

В разбиранията за работа (длъжността и мястото, на което работя), професия (това, за което съм учил и имам диплома) и кариера (пътят, който съм избрал за личното си развитие в професията или извън нея) също се съдържа имплицитно идеята за реализация на трудова дейност. Може ли трудът да бъде удоволствие и в каква степен това е постижимо в съвременната реалност? Отговорът не е еднозначен, но може да бъде илюстриран с една от най-цитираните мисли на Конфуций: „намери си работа, която ти харесва и никога няма да ти се налага да работиш“. Независимо от гледната точка към това твърдение, тази мисъл още веднъж показва как човекът през вековете се е вълнувал от същите въпроси за смисъла на труда, нещо което продължава да бъде актуално и днес.

 

 

Мариана Димитрова

 

 

[1] Джиарини, О., Лидке, П. 2000. Бъдещето на труда. Римски клуб. изд. къща „Нови хоризонти“. София

[2] Bannock, G. Baxter, R.E., Davis, E. 1992. Dictionary of economics. Penguin Books. Fifth edition. England.

[3]„Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица“, чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН https://www.cik.bg/upload/56751/Всеобща+декларация+за+правата+на+човека.pdf

[4] https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/work

[5] Шопов, Д., Стефанов, Л., Паунов, М. 1997. Икономика на труда. УИ „Стопанство“. София

[6] Рийч, Р. 1992. Трудът на нациите: как да се подготвим за капитализма на 21 век. УИ „Св. Климент Охридски“. София

 

 

 

Обратно към списъка