УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ТЕРИТОРИЯ

 

 

Думата е с латински произход (terrritorius) и използването и е забелязано най - напред в периода 1400-1450 г. от н.е. Това е отделена с граници част от земната повърхност, от въздушното и от водното пространство, с която се разпорежда дадена общност или субект, независимо от достигнатия стадии на нейната организация (род, племе, население на държава и др.) Означава и 1. Ограничена земна площ, която е нечия собственост или под нечие разпореждане; 2. Област в която се осъществява някакво специфична дейност.

 

Водните и въздушните пространства на дадена държава са неделима част от територията и, независимо, че не произхождат и не съдържат корена тера (земя). Изразите въздушна територия и морска или речна територия са официализирани в употребата си и имат по-скоро административен смисъл. По този начин се използва и термина Териториални води (териториално море) – зона от море (океан, река), прилежаща към брега и намираща се под суверенитета на крайбрежна държава, или към нейните вътрешни води, и съставляваща част от държавната територия. [1] В зависимост от това за какво се случва върху дадена територия или за какво се използва, тя може да бъде определяна като: независима, военна, на конфликти, забранена, свободна, строителна и др.

 

Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са (член 7, 8 ЗУТ):

 

  • урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) предназначени са за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.;
  • земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);
  • горски територии;
  • защитени територии;
  • нарушени територии за възстановяване.

 

 

Отделни части от територията са конкретизирани с отделни названия, уточняващи разликите в размерността и функцията им – регион, агломерация, ареал, зона и др.

 

Регион - определени са 7 значения на термина: 1) географска зона или територия, имаща точно дефинирани граници, или характеристики; 2) административна зона; 3) част от територия; 4) сфера или област (метафизичен регион); 5) синоним на район. Оттук произлиза и регионален, т.е. отнасящ се към район или райони; 6) обозначава съпоставими таксони, принадлежащи към различни таксономични системи , или към различен разряд на една и съща система на таксониране; 7) за обозначаването на каквато и да е територия неотнасящи се към приетата система на териториално деление и непозволяващи обозначаване чрез друг термин. Различени са следните световни региони: Стар свят, Нов свят, Изток и Запад, Север и Юг, Севрно - Южен водораздел, Западно полукълбо, Европа и Америка, Източно полукълбо, Ориент, Среден Изток, Близък Изток, Трети свят, развит свят, неразвит свят, изостанал свят, развити нации. Определението субрегионален означава, че дадено явление се отнася за част от региона.

 

Агломерация - териториално - икономическо образование с висока степен на ефективност и интеграция на своите елементи. Възниква на основата на голям град, или група териториално обединени градове, свързани чрез различни по интензитет икономически и социални връзки. Отличава се с голяма плътност и подвижност на населението и висока степен на концентрация на производствени и инфраструктурни обекти. Оказва решаващо преобразуващо влияние върху окръжаващата територия. В отделни случаи може да се наблюдава само като форма, но не и кота система. Например, Берлин като столица на ГДР и Западен Берлин, като форма представляваха единна агломерация, но принадлежаха към различни териториални и социално - икономически системи. Процесът на деконцентрация на промишлеността от крупни агломерации се нарича дегломерация.

 

Агломерационен ефект - получава се в резултат на съвместното разполагане на локационни обекти и нараства с увеличаването на степента на тяхната съвместимост.

 

Ареал - териториа в която се наблюдава дадено явление, ненаблюдаемо в съседните територии. Представлява съвкупност от географски точки, отговарящи положително на изискванията на избрания критерии за класифициране и типологизиране на територията. Различават се няколко вида ареали в зависимост от функционалния характер на процесите които се развиват: производствен алеал - в пределите на който са разположени и работят производствени предприятия и са активирани производствени; входящи и изходящи връзки. социален ареал - в пределите на който възникват определени по своя интензитет образователни, здравни, културно - битови и др. видове връзки със социална насоченост; екологически ареал - в границите на който се развиват дейности и движения насочени към опазването и възстановяването на околната среда;

 

Ареално разполагане - разполагане при което наблюдаемото явление възниква от определен център и заема цяла област, като се стреми да заеме формата на кръг. Размерът му зависи от активността на явлението и времето.

 

Зона - терминът е с гръцки произход.В географията означава територия с безспорно физическо и/или културно единство, различно от това на други територии. Геотеритория в пределите на която се наблюдава еднозначност на показателите по тяхната интензивност. За разлика от ареала при който достатъчното условие е наличието на отношение на обекта към територията, за определянето на зоната е от значение и интензивността на изучаваното явление.Например интензивността на слънчевата енергия, влиянието на морето и др.определят климатичните зони. Разделянето на земята на пет климатични зони в V-ти век преди новата ера води началото си от Парменид, който различава тропическите зони и северната и южна умерена зони и предпоставя северната и южна арктически зони.Неговата класификация е възприета от Аристотел и все още се употребява. Зоните са базирани на географската ширина: тропическата зона лежи между 23 1/20 северна ширина и 23 1/20 южна ширина, умерените зони - между тези паралели и полярния кръг (66 1/20 ) северна и южна ширина, и полярните зони - от полярните кръгове до полюсите. and is still in use. По - късно географите разбиращи, че климатът се влияе от такива условия като височината над морското равнище, разстоянието до вода, преобладаващите ветрове, и океанските течения, започва да използват други фактори за зонирането. Географски зони в които хората имат един и същ начин на живот се наричат културни зони или територии. Участък от географското поле в пределите на който се наблюдава силно взаимодействие между обектите се нарича зона на контакта, или контактна територия. [2].; комбинирана зона - зона със специално предназначение, която е изобразена върху обикновена карта за зониране.Комбинираните зони са използвани за различни цели, като: летищтна съвместимост, предпазване на полетата от наводнение, с историческа цел, или специални провила за паркиране. Нарича се още припокрита зона. зона на движение - в математическия модел на движението за да може даден район да бъде изучаван се разделя на зони, от които всяка се третира като произвеждаща и привличаща пътувания. Произвеждането на пътувания от дадена зона се базира на множество пътувания до, или от местоработата, или мястото за пазаруване, или други видове пътувания произведени от жилищната единица.

 

Зониране - част от град или държава разделена от законодателството на райони или зони които са точно определени според собствеността и размера си за изграждане на сгради според предписанието на Генералния застроителен план. Среща се също като зонообразуване и се свързва с външни на зонираната територия фактори и сили. Например законодателни регулации вследствие на които местните власти постигат контрол върху използването на сградния фонд и земята в общините. В редица страни занирането се превръща в широко използван метод за контролиране на урбанистичното и субурбанистично изграждане и премахването на пренасебването, задръстването и на други дефекти на съществуващите планове. Великобритания, Германия и Швеция са от първите страни в които зонирането се използва за контролиране на строителството в новите части на съединяващите се градове. У нас например, столичния град - София е разделен със закон на 24 района (зони) с цел по- доброто му административно управление. Разполагането на явления върху определена територия под въздействието на външен фактор, определящ конкретното разполагане на изследвания обект се нарича зонално разполагане.. Ако по силата на някакви причини разполагането се отклонява от очакваното, то се нарича азонално.

 

Селищна система - навлизат в административно - териториалното деление на страната при осъществяването на административно - териториалната реформа през 1976 г. и засягат второто равнище на териториалното управление - общините. Под селищни системи се разбира: качествено ново звено в териториално - селищното устройство на страната, в сравнение както с отделния град, така и с групата населени места обединени административно. Тя представлява единен социален организъм в който населените места са обединени от общи производствени дейности, общо обслужване и единен транспорт. Функционирането на СС според авторите им предполага: пълноценно използване на изградените производствени и обслужващи мощности; оптимално използване на жилищния фонд; нова, по-съвършена система на управление;

 

Селищната мрежа представлява произволна или административно организирана пространствено разположена съвкупност от взаимосвързани селища, населени места и територии, чрез различни икономически, социални, инфраструктурни или информационни връзки.

 

 

Населено място – територия с постоянно живеещо население. Параметрите които го определят са: землищни и строителни граници, производствена, социална и инженерна инфраструктура. Населените места са два основни вида – градове и села. Територията е свързана и с понятието Пространство, което може да бъде: „Форма на съществуване на материята, която има протяжност и обем. Пространство и време; Неограничена широта. Космическо пространство; Празно, незаето разстояние между две неща. Свободно пространство; Участък от земната повърхност; територия. Синонимни думи на пространство са: простор, протежение, разстояние, площ, повърхност, плоскост, място, промеждутък, местност, област, район, дължина, обхват, обсег, ширина, широта“[3]. В пространството свободно се разполагат предмети и събития, които имат статичен или динамичен характер, както и двете едновременно. Времето и пространството се преплитат и образуват четириизмерна материя, която се нарича време-пространство.

 

 

Людмил Георгиев

 

 

[1] http://rechnik.info/%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F, отворн на 18.03.2018 г. в 17:21 ч.

[2] Виж.Э.Б.Алаев. Социално-экономическая география. Понятийно - терминологический словарь. М.,”Мьiсль” 1983, стр. 82)

[3] http://rechnik.info/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE отворен на 18.03.2018 г. в 18:39 ч.

 

 

 

 

Обратно към списъка