УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Коренът на думата ,,служба“ е ,,служа“. Това от своя страна означава: извършвам дейност в полза на някого. Същият корен има и думата ,,слуга“. Английската дума service произхожда от латинската servus, която означава роб. Обикновено се използва като синоним на постоянна работа. Разговорно ,,служба‘‘ се използва и за самото работно място: ,,Отивам до службата“. Служба може да означава и функцията, която бива изпълнявана: ,,Службата ми е да сервирам напитките“. Службата може да бъде и даден отдел или администрация – Национална следствена служба, паспортна служба. Съществуват още – военна служба, църковна служба и др.

 

В днешно време да си служител обаче не означава да си роб. Служителите работят срещу съответно възнаграждение, което трябва да отговаря на труда, който те полагат. Освен това те сами избират на кого да ,,служат“. Никой не може да бъде задължен да е служител някъде, без той да иска това. Освен това специален закон гарантира много права на служителите. Трудовите договори сключвани между страните не трябва да ощетява на служители, нито на работодатели. Отношенията между служител и работодател са регламентирани в Кодекса на труд. Интересите на служители биват защитавани и от синдикатите – Синдикат на служителите в затворите в България, Национален синдикат на държавните служители от финансови учреждения и контролните органи. Служителят служи на своя работодател и работи за постигането на неговите цели. Освен служебните задължения, служителите могат да имат и определени придобивки – служебна кола, служебен компютър, служебен телефон. Те би трябвало да се използват от служителите във връзка с работния процес.

 

Обикновено думата ,,служба“ се свързва веднага с държавна служба. Легалната дефиниция на ,,държавен служител“ се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния служител - ,,Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон.“ Държавни служители са депутатите в Народното събрание, държавни служители има и в съда. Държавни служители има и в органите на местно самоуправление. Особеното при изпълняването на държавна служба е, че служителят действа от името на държавата, той служи на държавата. Държавната служба е механизмът, чрез който се води държавна политика и чрез който държавата изпълнява своите функции. Възнаграждението на държавните служители се осигурява от държавния бюджет. Според чл. 18 от Закона за държавния служител: ,,Изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост.“

 

Военната служба може да бъде наборна военна служба (казарма) или доброволна военна служба. В България съществува наборна военна служба от 1881 г. до 1919 г. и от 1938 г. до края на 2007 г. Всички мъже граждани на държавата са подлежали на задължителна военна повинност. Това не е така в Израел, където освен за мъжете, военната служба е задължителна и за жените. В Швейцария към момента военнослужещи са всички граждани от мъжки пол на възраст между 20 и 50 години. В България срокът на наборната военна служба е варирал през годините. След 1989 г. той започва постепенно да бъде съкращаван. През 1990 г. той е бил 1 г. и 6 месеца за завършили средно образование и 1 г. за висшистите. През 2001 г. стига до 9 месеца за завършилите средно и 6 месеца за висшистите. Наборната военна служба е премахната окончателно на 31 декември 2007 г. след приемането на България за член на НАТО. При доброволната военна служба, различно от наборната всеки има право на избор дали да служи или не.

 

Специалните служби са обикновено държавни органи. Тяхната цел е да поддържат сигурността и реда в държавата.

 

• „Специалните служби на Република България са:
• Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС)
• Национална разузнавателна служба (НРС)
• Служба „Военна информация“ (СВИ) (в състава на МО)
• Служба „Военна полиция“- (в състава на МО)
• Съвет по националната сигурност при МС
• Министерство на вътрешните работи - МВР
• Национална служба за охрана (НСО)
• Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП)
• Главна дирекция "Гранична полиция” (ГДГП)
• Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" (СДОТО) към МВР“ [1]

 

 

Тайните служби не са тайни, защото никой не знае за тях, тайни са техните работни похвати. Те изпълняват основно разузнавателна дейност, която се осъществява и извън територията на страната. Могат да имат и полицейски правомощия. Едни от най-известните тайни служби в света са пакистанските (ISI), израелските (MOSAD), великобританските (MI6), наследникът на руското КГБ – ФСБ, а на територията на САЩ действат няколко подобни институции – ФБР, ЦРУ, НСА. Има много случаи, когато бивши агенти издават секретна информация и разкриват част от методите, които се използват от тайните служби и тези разкрития са ставали неведнъж поводи дори за международни скандали. Най-известният подобен пример е с работилия за ЦРУ Едуард Сноудън, който след като емигрира в Русия, разкрива пред журналисти методите използвани в ЦРУ за шпионаж, недоволен от това, че собствената му държава следи по всевъзможни начини своите граждани.

 

Понятието се използва и в религиозен смисъл, църковна служба. Православните християни трябва да се събират на богослужба три пъти в денонощието, а тези служби се състои от три части, така че службите всъщност са 9. "Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми" (Псалом 54:18) Службите се извършват само от лица от мъжки пол, облечени в богослужебни одежди. Тези лица са богослужещи – служещи на Бог. Те осъществяват връзката между хората и Бог и трябва да подпомагат мисията му на земята и именно заради това трябва да отговарят на определени изисквания. Те трябва да са избрани, ръкоположени и поставени за това богослужение. В Православната църква има три благодатни степени на свещенослужение: епископска, презвитерска и дяконска. В службите участват и свещенослужители - иподякони (поддякони), анагности (четци), псалти (певци), свещоносци и прислужници.

 

Това многообразие на служба показва как едно понятие навлиза в езика ни с множество значения.

 

Людмил Георгиев

 

 

[1] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F