УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Последователност от действия, които имат символичен  смисъл и преследват определена социална цел. По-разгърнатото определение на британския антрополог Виктор Търнър гласи: Предписано формално поведение, основано на вяра в свръхестествени същества или сили. На ритуала може да се погледне от четири гледни точки – символна, ценностна, целева и ролева. Според първата ритуалът е система от символи, които съхраняват или по-скоро съдържат специфичните особености на ритуалното поведение. Втората гледна точка разисква ритуала като средство за предаване на информация за най-важните ценности и тяхната йерархия. Третата разглежда ритуала като система от цели и средства, които могат и да не са свързани с мит или с религия. Четвъртата гледна точка позволява да се гледа на ритуала като на продукт от взаимодействието на различни социални статуси и позиции. Според Търнър адекватното изследване на ритуала изисква съвместяване на всичките четири гледни точки. Обред и ритуал в специализираната литература се използват като синоними.

 

Видове ритуали – ван Женеп прави първия опит за класификация на ритуалите и ги категоризира в две големи групи – ритуали по сходство (аналогия) и ритуали на контакта. Освен това ритуалите са директни или косвени, позитивни, съдържащи воля за действие, или негативни, съдържащи нежелание, отказ от действие. Последните ван Женеп свързва с табу.

 

Независимо за какъв тип общество говорим, животът на индивида се състои от последователно преминаване от една възраст към друга и от едно занимание към друго. В обществата, където възрастите и заниманията са разделени, това преминаване се придружава от специални актове или церемонии, които антрополозите определят като ритуали на прехода. Арнолд ван Женеп създава основополагаща теория за ритуалите със значение и днес. Според ван Женеп, ритуали на преход са онези ритуали, които съпровождат всяка промяна на място, състояние, социално положение или статус. Всички ритуали на преход съдържат обща схема: съществуващ социален статус – отделяне/разделяне – изпитание/граничност – социализиране/приобщаване, но вече в нов статус. Първата фаза означава извеждане на личността или на цялата група от заеманото от нея положение в социалната структура и от определени културни обстоятелства или и от едното, и от другото едновременно. Втората фаза се определя като граничен (лиминален) период, който се явява междинен, доколкото в него „преминаващият“ е в културна ситуация, различна от тази на миналото, и от тази на бъдещето. Третата фаза на приобщаването завършва процеса на преминаване, на преход, и в нея „преминаващият“ отново придобива стабилна социална позиция, благодарение на което има нови права и задължения, които, от своя страна, му вменяват нов тип поведение в съответствие с обичайните норми и етични стандарти на общността.

 

Ритуалите на прехода помагат да се поддържа стабилността и редът в обществото, докато социалният ред се приспособява към социалнозначимите промени в живота на хората. Придобиването на нов статус изисква приемане на нов набор от роли от човека, който преминава през нова фаза в живота си.

 

Ритуалите от жизнения цикъл антрополозите класифицират като ритуали около раждането, по даване на име, ритуали на пубертета, брачни ритуали и ритуали при смърт и погребение.

 

Ритуал и мит. Я. Грим, Е. Тейлър, Х. Спенсър, А. Афанасиев и много други етнолози и фолклористи от началото на ХIХ век са на мнение, че митовете предхождат ритуала и че ритуалът е „разиграване“, представяне на мита и неговите послания с езика на обредното действие и обредните лица. От края на XIX век доминира тезата, че приоритетно в архаичните общества се установяват ритуалните церемонии, които в началото включват ограничено словесно съдържание. По-късно тази словесна страна на ритуала се автономизира и придобива статут на коментар или обяснение на извършващото се по време на ритуала. Поддръжници на „ритуалната теория“ са историци на религията и етнографи като У. Робертсън-Смит, А. ван Женеп и др. Тази концепция също има своите критици, сред които се открояват последователите на структуралния подход в хуманитарните науки. Например Кл. Леви-Строс убедително показва, че митът е самостоятелен тип културен текст, чисто логическа структура на митологическото мислене, подчиняваща се на свои собствени правила. От своя страна ритуалът може да допълва, да коментира или да съпътства мита в своеобразен диалог между двата типа текст.

 

Така или иначе тясната връзка между мита и ритуала може да се проследи на различни равнища и върху различни културни ситуации. Тотемните митове на народите от Северна Америка или Австралия са типичен пример на взаимодействие между мита за предците и техните деяния и ритуалните действия, чрез които се сакрализира времето на първотворението. Ритуалът разиграва с помощта на обредните персонажи сюжети, познати от митовете и обосновава техния нормативен характер. По този начин направеното от предците-тотеми се превръща в закон за съвременниците и установява социален ред.

 

Сред изследователите на ритуалите особено място заемат трудовете на Дж. Дж. Фрейзър. В „Златната клонка“ той реконструира с помощта на огромен брой теренни записи древна аграрна митология, зад която  открива следите на култова обредност. Въпреки силната вариативност на културните текстове като вярвания, обичаи, гатанки, забрани, церемонии, всички те насочват към архаична земеделска идеология, основана на почитането на земното плодородие и усилията на хората за въздействие върху него. Това става с посредничеството на боговете и силите, умилостивявани с ритуали, магии, песнопения или дарове. Най-убедително е показана подобна връзка в митовете за умиращи и възкръсващи божества. Озирис, Атис и Адонис са част от дълга верига божества, чиято насилствена смърт и последващото им възкръсване символично преповтаря вечния цикъл на природата от зима към лято и на земеделския труд от засяване на зърното до прибирането на реколтата.

 

Обичай, обред, празник, ритуал. В тази семантична верига обичаят и празникът са стереотипизирани човешки поведения, основани на традицията и повтарящи се от поколение в поколение. Те могат да съдържат или да се позовават на изчезнали или вече забравени обредни практики, но могат и изобщо да не препращат към такива. Например популярната празнична трапеза на Коледа очевидно напомня за коледарската фолклорна обредност, но отдавна е прекъснала функционалната си връзка с нея и от обредно хранене се е превърнала в семейно тържество с обилно ядене и пиене. Също така празничното обличане и общуване на публични пространства по време на национални събития – Денят на освобождението 3 март, Денят на славянската писменост и култура 24 май и пр. обикновено не включват обреден елемент или тържествен ритуал, като изключим издигането на националното знаме и изпълнението на националния химн. Обратно, обредът и ритуалът са стереотипизирани човешки поведения със силно изразен символен характер и насочени към значими социални последствия. Поради това обредът и ритуалът се разглеждат като сложно организирани културни текстове, предназначени да организират и поддържат определен социален ред и йерархия от ценности.

 

Дж. Фрейзър, Златната клонка, С., ОФ, 1984; Ал. Р. Радклиф-Браун, Структура и функция в примитивното общество, С., 1997; В. Търнър, Ритуалният процес, С., 1999

 

М. Мос, Дарът, С., Критика и хуманизъм, 2001; Arnold van  Gennep, The Rites of Passage, Routledge, London, 2004 (Psychology Press 1960)

 

Пламен Бочков