УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

„Всяко действие е свързано с рискове. Но те са далеч по-малко от дългосрочния риск на бездействието“, Джон Кенеди.

„Най-големият риск е да не се поема риск“, Марк Зукърбърг.

 

 

Тези изказвания не звучат сензационно в късния 20-ти и през 21-ви век. Но те подсказват, че за епохата на късната модерност е характерна такава висока динамика, че отклонението от нея те обрича на изолация от света. Така понятието риск застава в центъра на разнообразни политики – на фирми, правителства, отделни предприемачи и пр. Теоретичните му параметри може да са скромни, да не се разгърне в мащабни социологически теории. Но практическите му измерения имат неимоверно значение.

 

Определение

 

Риск е вероятността от протичане на неблагоприятно събитие, обвързано пряко или косвено с човешка дейност и политики по управление.

 

Тази дефиниция излага връзките между няколко елемента: вероятност, неблагоприятно събитие, човешка дейност, управление. Така изградената структура наричаме риск. Формулировката дава информация за общата ориентация на понятието и неговото повишено значение днес. В нея е подсказан и начинът на боравене с рискове чрез политики на превенция.

 

Вероятност

 

Риск е понятие на съвременната социология, в частност социология на риска. Въпреки че пряко засяга обществени процеси, появата и налагането му са свързани с промяна в концепцията за причинност. В класическата модерност на 17-19 век причинността се мисли детерминистично: ако има събитие А, то от него по необходимост следва и събитие Б, тъй като А е причина на Б. Тази връзка е характерна за класическата механика на Нютън, както и, разбира се, за математиката. Самата механика е свят на математически отношения, в който наличието на А (например гравитация на Земята) гарантира протичане на Б (движение на предмети към центъра на Земята). Тези отношения не са вероятни, а необходими. Тяхното протичане е гарантирано предварително, т.е. преди да бъдат наблюдавани като факти в опита.

 

В късната модерност, след средата на 19 век, детерминистичната картина се разколебава, при това на първо място в естествените науки. На нейно място постепенно си пробива път вероятностната картина, съответно вероятностната причинност. В нея събитието А не води по необходимост до събитие Б, а повишава вероятността за протичането му. Детерминистичната причинност става частен случай в по-широката вероятностна картина, при който вероятността клони към 100%. Тази нова ориентация навлиза в социалното знание и особено в сферата на управлението и политиките. Когато днес се говори, например, за война или за климатичните промени причините се описват вероятностно, не детерминистично. Затова казваме, примерно, че вероятността климатични промени да са породени от хората и от индустриалната експанзия според някои учени е висока, според други по-ниска, а според трети трудно да се определи. Във всеки от тези случаи твърдението се отнася до вероятност и се опира на общото допускане за вероятностна причинност. Самата вероятност може да бъде обект на изчисление в стойности от 0 до 1.

 

Събитие

 

В определението за риск говорим за протичане на неблагоприятно събитие. Тази страна изключва различни сфери, например чисто природни феномени като вероятността Вселената да е възникнала от първоначален взрив или вероятността температурата тази зима да е по-ниска от миналата. Подобни събития, обаче, стават неблагоприятни, ако се разглеждат в контекста на социалните процеси. Например банка или публична институция може да описва студената зима, вулканичната активност, земетресение и др. като рискове, стига вероятността от тях да има социален смисъл. Но вероятността от земетресение не е сама по себе си риск. Тя става риск ако на нея се гледа като на социално бедствие, загуба, т.е. неблагоприятно за хора, фирми, институции и пр. събитие. Тези примери показват, че рискът е социологически тип вероятност, той има смисъл в социалната сфера и е социологическо понятие.

 

Определение на неблагоприятно събитие, обаче, не може да се даде по обективен начин. Не може да се твърди предварително какви събития биха били универсално признати за неблагоприятни. Този момент на рисковете дава значителни колебания при квалифициране на събития и процеси. Изглежда очевидно, че събития, отнасящи се до факти на съществуването – преди всичко живота на хората и съществуването на цели общности – са неблагоприятни. Но това е подвеждащо допускане. Едно събитие е неблагоприятно, ако неговото протичане бъде видяно така, било усетено, било рационално квалифицирано. Така в определението за риск има значителна релативност – за едни неблагоприятно е едно, за други друго.

 

Дори обаче дадено събитие да бъде преживявано, разбирано и квалифицирано като неблагоприятно, то още не е еднозначно свързано с рискове. Идеята за риск не се отнася до бедствие и апокалипсис, пред които хората занемяват. Тя предполага обвързаност с действия по управление на риск. Ако има вероятност да се случи нещо неблагоприятно, но въпреки това ние сме безразлични към него, няма особен смисъл да се говори за риск. За риск се говори, ако вероятното събитие ни засяга и ние имаме осъзнато желание то да не протича. Може да разбирам, че покривът над главата ми има вероятност да се срине върху мен. Но ако съм дълбоко безразличен, ако това не ме интересува, идеята за риск няма място в подобен жизнен контекст. Остава само безличната вероятност покривът да падне, но тя не се преживява като риск. Самото събитие не е неблагоприятно, тъй като в своето безразличие не го усещам по този начин.

 

Парадигма на риска

 

Рискът е перспектива, в която може да бъде поместено и видяно неограничено множество събития, процеси, социални сектори и пр. Той не е предмет, а e насоченост към някакъв предмет, процес, състояние на нещата. Рискът винаги е “за нещо”, “за” икономиката, “за” финансовата стабилност, “за” конституционния ред. Употребата на думата “риск” без явно обвързване с насоченост е литературна метафора, например “той е рисков играч”. Но дори и в тези случай, “риск” се употребява с насоченост, която е прикрита зад външната езикова форма на израза. “Рисков играч”, например, означава, че “неговата игра” е носител на риск “за...”, примерно някакъв вид загуба.

 

Рисков фактор е всеки риск, но обвързан с някакво конкретно условие, което го усилва и повишава. Рисковият фактор е състояние на нещата, в което се корени “риск за...”; то е условие на “риск за...”. В политиките по занижаване на рискове се визират конкретни рискови фактори. Рисковият фактор въвежда специфичното предметно-фактическо измерение, с което се обвързва рискът. Например високата институционална корупция в даден държавен сектор е рисков фактор “за” – примерно – разграждане на целия сектор, “за” големи загуби в него; ниската енергийна ефективност е рисков фактор “за” цялостното икономическо развитие на страната; политическата корупция е рисков фактор “за” колапс на парламентарната система; и т. н.

 

Рискова сфера е експанзия на рискови фактори до мащабите на една цяла сфера. Така например една сделка за стар или неизгоден атомен реактор може да бъде рисков фактор за производството на електроенергия в централата. В по-едър план, обаче, една неизгодна сделка за цяла централа е риск за енергийната система на страната. Още в по-голям мащаб, значителен срив, който засяга цялата енергийната система, вече е риск за обществения ред. При такава ескалация енергетиката става “рискова сфера”, тъй като целият енергиен сектор е рисков фактор за стабилността на страната. В този пример се вижда добре ескалацията рискови фактори до границите на цял обществен сектор.

 

Транслация на риск е процес, при който рискове за една сфера се пренасят върху други сфери. Риск за срив в една сфера е възможно да се пренесе върху други, доколкото тази първа сфера е условие за състоянието на други. Така се образуват вериги от рискови условия. Например рисковите фактори за влошаване на образователната сфера превръщат цялата тази сфера в рискова сфера. Може да се окаже, че тя произвежда систематическа неграмотност. Така образованието става рискова сфера като цяло. На свой ред тази сфера пренася своите рискове в друга, например бедността, критично ниските степени на благосъстояние. Това състояние впоследствие пренася своите рискове върху сферата на директните социални взаимодействия, в която вероятността от социален сблъсък започва да се повишава. Така рискови фактори от една сфера се пренасят частично в друга. След експанзия и разпространение върху цялата сфера, тя самата като рискова сфера пренася своята рискова характеристика върху други сфери. Този пренос въвежда по-висока динамика на рисковата картина.

 

Политическа реторика

 

Поради тежестта на гледната точка и преживяването, дадени събития за едни да са нежелани, за други обратно. Съвременната политическа сфера е изградена състезателно и различни кандидати за политическа роля се конкурират с различни предложения към общността. В такава ситуация неизбежно за едни дадено състояние или тенденция е риск, докато за други риск е тъкмо обратното. За едни международната интеграцията е риск за загуба на национална идентичност (каквото и да се разбира под този израз), докато за други риск е изолацията.

 

Доверието на гражданите към определени програми за управление на риск може да променя посоката на развитие на цели общества. В частност, националпопулистките програми в последните две десетилетия поставят рисковете във фокуса на дневните си редове. Тяхното политическо битие се организира по логиката „да не допуснем да стане еди-какво-си“ или „ако продължаваме така, има висок риск да се случи еди-какво-си“; в частност да пострада нацията, да бъде разклатен нейния интегритет.

 

Публични политики

 

Общата ориентация на политики, чиито хоризонт се задава от една социология на риска, е превенцията. Нейна цел е редукция на риска от протичане на неблагоприятно събитие. Превантивни политики се разработват и провеждат във всяка политическа общност, те са неотменна характеристика на всяко управление. В съвременния свят, обаче, риск и превенция имат нарастваща роля и в много сфери имат приоритетно значение.

 

В отвореното разнообразие на рискове може да се отдели редът на екстремните рискове. Той е пряко свързан с въпросите на сигурността и има повишена екзистенциална тежест, тъй като се отнася до мира и живота на хората, стабилността на обществения ред и пр. Рисковете за сигурността в тези гранични форми визират вероятност за катастрофични развития и могат да се обединят под общия израз стабилност на конституционния ред. Извън множеството злоупотреби, на които е подложен, изразът национална сигурност има пряко отношение към този ред рискове.

 

Политиките по редукция на екстремни рискове отличават публичната власт от застраховането и политиките на застрахователя. Позицията на застрахователната компания се състои в това да изчисли вероятността от настъпване на неблагоприятно събитие и да определи премия за възстановяване на щетите от него. В тази калкулация по принцип не се предвижда водене на политика за занижаване на риска от протичане на събитието. При занижаване на риска, премията също пада, както и обратното. В този сисъл политиките на застраховане са изцяло пазарни, водени от принципа на печалба. Обратно, публичните институции са ангажирани в провеждане на политиките по редукция на рисковете за дадени събития. Основният им интерес не е към застраховане, а към превенция.

 

 

Бек, У. Световното рисково общество. Прев. К. Коев. София: Обсидиан, 2001; Рисковото общество. Прев. Св. Маринова. София: Критика и хуманизъм, 2013; Bernstein, P. Against the Gods. The Remarkable Story of Risk. New York: John Wiley, 1998; Gardner, D. Risk. The Science and Politics of Fear. Virgin Book, 2009; Adams, J. Risk. Routledge, 2001; Ewald, F., “Insurance and Risk,” in Burchell, G., Gordon, C., Miller, P. (eds.), The Foucault Effect: Studies in Governmentality. The University of Chicago Press, 1991; Fischhoff, B., Kadvany, J., Risk: A Very Short Introduction. Oxford University Press, 2011. Lupton, D. Risk. Routledge, 2013; Douglas, M., Wildavsky, A. Risk and Culture. An Essay on the Selection of Technological and Environmental Dangers. University of California Press, 1983.

 

 

Стефан Попов