УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Републиканизмът e дълга традиция в западното политическо мислене. В нея се включват древноримски мислители като Цицерон, Салустий и Тит Ливий, ренесансови автори като Макиавели и Гуичардини, английски републиканци от XVII век като Милтън и Харингтън, френски философи от XVIII век като Монтескьо и Русо, някои от „отците-основатели” на САЩ като Джеферсън и Мадисън. През последните няколко десетилетия тази традиция отново стана актуална благодарение на изследванията на няколко съвременни автори като Филип Петит, Куентин Скинър, Джон Покок, Маурицио Вироли, Джон Мейнър и др. Целта на тези автори е да разкрият една по- необичайна перспектива към съвременната либерална демокрация. Те поставят акцента върху гражданското участие и гражданската добродетел като опори на политическата свобода. Днес историческата реконструкция на политическата традиция на републиканизма е призвана да послужи за утвърждаването на една по-сложна представа за либерална демокрация.

 

Централната идея на републиканизма е идеята за политическата свобода. Свободата се схваща като независимост от произволна власт или господство. Това разбиране се различава от класическата негативна концепция за свободата, формулирана от Бенжамен Констан, Джон С. Мил и Айзая Бърлин и широко възприета в либерализма. Докато за либерализма свободата се състои в простото отсъствие на намеса при реализирането на индивидуални решения, за републиканизма свободата е отсъствие на зависимост от чужд произвол. Независимостта от произволна власт е структурно отношение. То изисква наличието на рамка от норми и институции, докато отсъствието (или наличието) на намеса може да бъде повече или по-малко случайно. Зависимостта не е непременно намеса, тя е по-скоро постоянна възможност за намеса. Напълно възможни са случаи на ненамеса, при които въпреки всичко човек е в състояние на зависимост от чужда власт. От такъв вид е например зависимостта на наемния работник от неговия работодател. Същото важи за зависимостта на начинаещия учен от неговия професор. В такива случаи няма никакво значение дали в действителност се извършва злоупотреба с власт – това е въпрос на случайност – от значение е самата възможност да се извърши злоупотреба.

 

Механизмът, по който работи зависимостта, е страхът – страхът на работника да загуби работното си място, страхът на младия учен от провал на кариерата му. Този страх е унизителен и едва с неговото премахване личността придобива достойнство. Доколкото само независимата личност е свободна от такъв страх, само независимата личност има достойнство. Според републиканизма свободата е не само условие за преследване на собствените цели и защита на собствените интереси, но и висше морално благо.

 

Републиканското схващане за свободата като независимост от произволна власт изисква отговор на въпроса, коя власт би следвало да се смята за произволна. Републиканизмът предлага два взаимно допълващи се отговора на този въпрос. Според първия от тях властта е произволна когато не е съобразена с благото на засегнатите. Според втория властта е произволна когато не е ограничена от оповестени действащи закони, правила и процедури. От това схващане за произволната власт произтичат две съществени изисквания към справедливия политически ред. От една страна той трябва да изразява и защитава благото на гражданите, от друга страна този ред изисква върховенство на правото и управление на закона. На тези две изисквания най-добре може да отговори политическата форма на независимата република.

 

Републиката е независима в две отношения. Тя е независима от властта на други държави и заедно с това е държава на независими граждани. Републиката може да бъде независима от други държави само ако нейните граждани са готови да защитават тази независимост дори с цената на живота си. Гражданите от своя страна биха били готови да защитават независимостта на републиката само ако виждат в нея условие и гаранция за своята собствена независимост. Републиката е свободната държава на онези, които ценят свободата. Идеята за тясна взаимозависимост между изискването за външна независимост на републиката и личната независимост на гражданите е една от главните идеи на републиканизма от епохата на Ренесанса – време, когато републики като Венеция и Флоренция се борят да се утвърдят сред много държави с монархическо управление.   

 

Републиката не търпи никакви форми на зависимост, защото зависимостта на отделни индивиди или групи подкопава основата на нейното управление. Бедните, слабите, онеправданите лесно се поддават на манипулация и могат да станат клиентела на управниците, корумпирайки по този начин управлението. Авторите от епохата на Ренесанса подчертават дебело, че моралната поквара и злоупотребата с власт е постоянна опасност за всяко управление. Ето защо свободата на всички граждани е необходимо условие за поддържането на политическия ред на свободата като цяло. Републиканизмът предлага три основни средства против корумпирането на управлението – първо, върховенство на правото, второ, изборност на управниците и достъпност на публичните длъжности за всички граждани и трето, разделение на властите.

 

Като ценно историческо наследство от древното римско право е останала идеята, че върховенството на правото и управлението на закона е най-надеждното средство срещу произвола на управниците. В републиканизма от епохата на Просвещението придобива все по-голяма важност и идеята, че силата на закона се дължи не само на силата на държавата да го налага принудително, но и на справедливостта на самия закон. Ако законите са справедливи, гражданите ще ги спазват доброволно и без принуда. Кои закони са справедливи? Минималният критерий тук би било изискването законите да не са произволни, тоест да не са приумица на управниците, а да се радват на одобрението на гражданите. От гледна точка на републиканизма обаче не е достатъчно да кажем, че са справедливи онези закони, които дадена политическа общност фактически е приела доброволно. Справедливи са онези закони, които всеки би приел и които в равна мяра биха били валидни за всички. 

 

Републиканизмът от епохата на Ренесанса придава голямо значение на изборността на управниците. От една страна само по този начин интересите на различни обществени групи могат да бъдат представени. От друга страна само ограничаването на мандата на онези, които са в изпълнителната власт и редовното провеждане на избори позволява да се сложи край на злоупотребите с власт. Изборността на управниците е главното средство за постигане на отговорно и честно управление. От гледна точка на базовото равенство на гражданите пред закона републиката трябва да гарантира достъпност на публичните длъжности за всички граждани. Подкрепата на гражданите за републиката би отслабнала ако тя не е в състояние да осигури такава достъпност.

 

Разделението на властите и особено отделянето на съдебната власт от изпълнителната и законодателната е една от главните теми в републиканизма на XVIII век. Широко известно е, че идеята за разделение на властите намира своята класическа формулировка у Монтескьо. Дебатът за американската конституция съществено допринася за откриването на политически средства за осъществяването на тази идея. В хода на този дебат се изработва прочутата система на баланси и противотежести, която позволява всяка една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – да стане предмет на ограничение от страна на другите две власти. Иначе без разделение на властите републиката е изложена на опасността да се изроди в тирания.

 

От съвременна гледна точка идеите за върховенство на правото и управление на закона, за изборност на управниците и достъпност на публичните длъжности и за разделение на властите са част от споделеното идейно наследство на републиканизма и либерализма. Това споделено наследство никак не е малко. Днес дори изглежда така, че като че ли либерализмът е погълнал републиканизма. Това впечатление обаче е донякъде подвеждащо. Съществуват три важни въпроса, по които има значителни разлики между републиканизма и либерализма.

 

Първият от тях е въпросът за обществения договор. Както класическият (Хобс, Лок, Русо), така и съвременният либерализъм (Ролс, Нозик) предлагат теоретичната фикция на обществения договор като обяснение за възникването на държавата. От републиканска гледна точка тази фикция има малка обяснителна сила. Тя обяснява единствено защо е по-добре да се живее в държава отколкото без държава. Истинският въпрос обаче е каква е държавата – дали е тирания – държава на потисничеството и насилието, или република – държава на свободата. Самото възникване на републиката е въпрос на повече или по-малко случайни исторически  обстоятелства, на политическа мъдрост и на гражданска активност.

 

Вторият въпрос, по който има несъгласие, е разбирането за човешките права. Докато либерализмът изхожда от представата за естествени и неотчуждаеми права и разглежда правата като въпрос на морален статус, за републиканизма правата са преди всичко историко-политически феномен. Републиканската теза е, че без законите и политическите институции на републиката правата ще си останат само добри пожелания. Не е достатъчно човешките права само да бъдат прокламирани, необходимо е те да бъдат признати и защитени от политическия ред на държавата.

 

Третият, може би най-силно оспорван въпрос, е въпросът за гражданските задължения. Донякъде той е свързан с въпроса за правата. От гледна точка на либерализма гражданите имат към либерално-демократичната държава две безусловни задължения: задълженията да спазват законите и да плащат данъци. Всяко друго задължение, което държавата иска да наложи на гражданите, трябва специално да бъде оправдано политически, доколкото то по начало се схваща като посегателство върху личната свобода. Либералната държава е длъжна еднакво да защитава правата на всички граждани, дори и на онези, които открито се обявяват за нейни врагове, стига всичко да се върши в рамките на закона. От гледна точка на републиканизма гражданите могат да се радват на права само доколкото системата на републиканските институции е в състояние да ги гарантира. Тъй като тази система не е природна даденост, тя може да се поддържа само с активното участие на гражданите. Тук е коренът на гражданското задължение за лоялност към републиката, за защита и усъвършенстване на републиканските институции.

 

В наши дни е немислимо такова задължение да бъде наложено със закон, то има изцяло морален характер. Гражданите, които доброволно и свободно поемат гражданско задължение, са и носители на гражданска добродетел. Гражданската добродетел не се налага, а се възпитава.  Хората не се раждат граждани. Ако гражданският ангажимент и гражданското участие са наистина важни, младите поколения трябва да бъдат възпитавани в дух на гражданска добродетел. Ето защо в републиканизма се придава огромно значение на гражданското образование. Според Уйлям Галстън – може би май-известният съвременен теоретик на гражданското образование – целта на гражданското образование трябва да бъде формирането у гражданите на нагласа да внасят свой собствен принос за добрата работа на публичните институции, от които всички имат полза.

 

Как да се оцени отношението между либерализма и републиканизма с оглед на изброените сходства и различия между тях? По този въпрос има две противоположни становища. Според първото от тях републиканизмът е ранна и исторически преодоляна форма на либерализма. Затова и възстановяването на републиканския модел днес би било завръщане към една предмодерна форма на политиката. Според другото становище либерализмът е беден откъм съдържание и непоследователен републиканизъм. Както и да гледаме на нещата обаче в наши дни ние все пак не сме принудени да избираме между либерализма и републиканизма като алтернативни политически модели. Нищо не ни задължава да се откажем от принципите на либерализма – народен суверенитет, лична автономия, върховенство на правото, разделение на властите и пр., за да бъдем републиканци. Да бъдем добри републиканци означава да бъдем чувствителни и непримирими към всички форми на зависимост, да ценим, активно да поддържаме и да усъвършенстваме институциите на свободата и да сме готови да полагаме лични усилия за просперитета на републиката като политическа общност отворена за всички онези, които ценят свободата като колективно благо. 

 

Свободата обаче е крехко благо. Републиката по неизбежност винаги е изложена на опасността да дегенерира поради моралната поквара на управниците. Тя от своя страна най-често върви ръка за ръка с безразличието и апатията на гражданите. Тази опасност може да бъде избегната с помощта на върховенството на правото и с ангажираността на гражданите. Друга опасност пред републиката е тя да стане жертва на потиснически идеологии. Потисническите идеологии – имам предвид различните видове авторитаризъм и тоталитаризъм – са опасност за републиката, защото носят със себе си обещание съвършено общество. Комунистическият тоталитаризъм например обещава общество на съвършената социална справедливост. Ислямският фундаментализъм от своя страна обещава общество на съвършеното щастие, основано върху правата вяра. Начинът, по който републиката може да отговори на подобни идеологии, е безкомпромисното утвърждаване на идеята, че свободата е необходимо условие за реализирането на всички човешки блага и че свободата е защитена най-добре от правовия ред на свободни и справедливи институции.

 

Христо П. Тодоров

 

 

 

Вироли, Маурицио. Републиканизъм. Изд. Сиела, София 2005.

Maynor, John W. Republicanism in the Modern World. Cambridge, Polity Press 2003.

Pettit, Phillip. Republicanism: A Theory of Freedom and Government. Oxford University Press 1997.

Pocock, John. The Machiavellian Moment: Florentine Political Theory and the Atlantic Republican Tradition. Princeton University Press 1975.

Skinner, Quentin. Liberty Before Liberalism. Cambridge University Press 1997.