УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Най-висшето проявление на структурност на ландшафтната обвивка, (regionalization), т.е. дискретизация на географското пространство във формата на райони. Районообразуването е могъщ обективен фактор за успоредяване на геоверсума, а районите се явяват основни конкретни обекти за географско изследване.

 

Регионализацията се определя от източниците, мащабите и последиците от дадено въздействие. Тя е виртуална категория, чиято универсалност се подкрепя от многообразието на проблемите, придобиващи регионален характер. Всъщност, ако нещо заслужава научно внимание, това е въпросът за границите на локалното, регионалното и глобалното, чиято флуидност през последните 20 години рязко се увеличи за сметка на новите технологии в комуникациите.

 

Повдигам тези въпроси в желанието си да осъществя, както казва Конфуций, „пречистване на имената“, т.е. да се установи максималната смисленост на именуването от гледна точка на политическия, административния и културния дискурс.

 

Регионализацията е естествена последица от политико-икономическото, административното и културното развитие на определена територия и възникналата вследствие на него цялостност. Само по изследователско-експертен път може да се установи кой от четирите главни фактора има превес, тъй като всеки от тях има своя самостоятелна динамика и време.

 

Точно както и понятието регион, регионализмът има многообразно значение, поставящо го в различни контексти, според действията и последиците от тях. Част от тях приемат за значима повече икономическата му платформа, а други политико-административната или културната^[1]. В основата на регионализацията и регионализма обаче стои частичната автономност, породена от качество или набора от качества, което прави българските региони трудно разпознаваеми, тъй като регионализацията не се свързва с автономността в обективния и общоприет политико-икономически смисъл, а се изгражда на базата на административността и управленската необходимост. Той е набързо изграден изкуствен мост между все по-обективното глобално и най-традиционното – локално или местно начало. Двете категории са твърде раздалечени в смисъла и съдържанието си и сравняването им е доста трудно и донякъде безсмислено, ако не се използва междинно териториално звено – в случая региона (областта). Значението на „местен“ в никакъв случай не бива да се търси в контраста с „глобален“, а в същностните самостоятелни претенции за съдържание, което поставя на преден план свързаността с мястото (вкопаност в мястото), носещо конотацията на „установено на мястото“, отнасящо се до националното метонимично и идеологически. Този подход изтъква на преден план значимостта на културно-икономическите пред политико-административните фактори.

 

Освен с частичната автономност, регионализацията се характеризира и с поддръжка и застъпничество за интересите на конкретна територия. Това, което се определя като местен (в случая регионален) патриотизъм. Той обхваща поведението не само на политическото тяло на региона, но и на обществеността, участваща непряко в предлагането и взимането на решения от регионално значение.

 

Регионализирането в древна Гърция има значима история и резултатите от него присъстват в съвременното райониране на страната. Древногръцките региони съществуват като територии с ясно очертани граници и сходна историческа съдба. По този начин гърците обединяват историята с географията и икономиката и аргументират обединителните признаци за определението регион. Всъщност той обединява историческата с географската област, като историческата съдба е следствие от наличния ресурсен потенциал, общия поминък и съществуване, резултат е от определен вид управление и т.н. Регионите на древна Гърция са описани от историците и писателите й и са част от гръцката митология. Една част от регионите са били формирани изцяло на географски принцип и границите им са се формирали изцяло на физико-географски принцип (планини, реки, хребети). Те са останали относително постоянни във времето, независимо от случващото се в техните граници и историческата съдба на населяващите ги народи. Такива са регионите в Пелопонес. Древногръцките племенни разделения структурират Централна Гърция на регионите Бетония, Фокида, Дорида и трите части на Локрида, запазили се и до сега, благодарение на отсъствието на политически принципи при формирането им, така характерни за Епир, Македония, Тесалия и гръцка Тракия.

 

Регионализиране на Древна Гърция^[2]

 

От очертаната по-горе тенденция на бурно икономическо и културно развитие следва колониалният период в развитието на капиталистическите държави, които изграждат колониализма на относително същите принципи, чрез които е структуриран феодализма – разпределянето на територия, население и ресурси.

 

Доста изследователи на глобализацията пропускат факта, че именно колониализмът е първият опит ограничено да се навлезе в глобалния свят и който експериментира с по-голяма (дотогава немислима) отвореност и смесване на икономически и културни модели.

 

С Френската революция през 1789 г. се поставя началото на големи промени, които продължават до Виенския конгрес през 1814 г. На него се решава кои части от Европа да бъдат разделени на отделни нации. Много от тези нации, които изпитват трудност със съгласуването на идентичността си, са основани на този конгрес. Англия и Франция съществуват и преди този период, но като цяло Европа в сегашния си вид е създадена през XIX век, чрез създаването и организирането на нови нации. Това е станало по различни начини и под въздействието на различни фактори. Един от начините е свързването на области, в които населението говори един и същ език, чрез единно правителство. Хората в области с еднакъв език и религия са много по-близки един с друг и по-сплотени, тъй като могат активно да общуват помежду си и да разбират начина си на мислене.

 

Други обединителни фактори са военната и икономическа политика, религиозните и културни връзки. Според С. Хънтингтън: „Възниква нов световен ред, основан на цивилизационен принцип: обществата, които имат културни сходства, си сътрудничат; опитите да се прехвърли дадено общество от една цивилизация в друга са неуспешни; страните се групират около водещите или основните страни от своята цивилизация.“^[3]

 

Европа е претърпяла редица важни промени през последните десетилетия и продължава да се променя. Това, от една страна, създава несигурност, но от друга, е възможност за нови решения на стари национални или регионални проблеми. Точно тези обстоятелства, формирани от търсенето на сигурност за по-продължителен период от време, кара хората да се доверяват на териториална организация, базирана на местната култура, езика и историята, което всъщност са регионите или провинциите.

 

 

Людмил Георгиев

 

 

 

 

[1] Виж подробно. Икономическа енциклопедия. НИ. С., 2005 г. стр. 688

 

[2] Историко-географски области в древна Гърция. http://bg.wikipedia.org/wiki/, отворен на 23.09.2011 в 19:40 ч.

 

[3] Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуване на световния ред.. С., Обсидиан 1999 г. стр.21