УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

(development) – акт или процес, който променя формата или състоянието на нещо^[1].

Речникът Мериам Уебстър дава три определения за развитие: 1) Процес на разрастване на нещо към по-голямо или по-напреднало. Обикновено е свързано с прилагането на нови идеи; 2) Създаване на нещо в продължение на период от време; 3) Създаване или усъвършенстване на нещо. А ето и няколко примерни изречения, които предлага:

• Доброто хранене е важно за правилното развитие на мускулите.
• Фирмата предлага много възможности за професионално развитие.
• Софтуерът е все още в ранните етапи на развитие.

 

Може да се каже, че терминът има много широка и доста непрецизна употреба. Някакъв непремерен позитивизъм е утвърдил графичният му смисъл напред и нагоре. От лингвистична и семиотична гледна точка понятието развитие се тълкува като постоянно преминаване от един етап в друг – по-горен и по-съвършен, т.е. развитието означава напредък. Това налага да бъде представен в координатната система като присъстващ в първи квадрант.

 

Изображенията в Гугъл също са заразени от това възприятие и представят процеса по този начин:

 

Всъщност терминът има множество значения, носещи негативен (отрицателен) контекст, който също е свързан с разрастване. Например развитието на раково заболяване, развитие на военен конфликт, развитие на буря и т.н. Това ситуира процеса в трети квадрант на координатната система.

 

Именно възможността за променяща се посочност и интензивност на процеса ни дават основание да го определим като синоним на термина „промяна“, тъй като и „развитие“ и „промяна“ се нуждаят от уточнение за посоката и интензитета.

 

Всъщност различните примери ни насочват към различна синонимност, като в случая с горните три примера ни отправя към „изграждане“ и към „усъвършенстване“. Едно от по-далечните значения би било свързано с резултатността от процеса на развитие, с нарастването или разрастването. Нарастването на икономиката  е изискващо се състояние за развитието. Това важи най-вече за икономиката, за която развитието се свързва с резултати като: нарастването на брутния вътрешен продукт, повишаване на покупателната способност на населението и жизнения му стандарт.  

 

Необходимо е да се прави разлика в смисъла на „развитие“ и „развивам“. Последното може да се използва за означаването на процеси без посока. Например развивам кълбо вълна. Този процес води само до промяна на формата на кълбото, но не е определен от посока, в която действаме, а и специално за този пример е невъзможно да бъде определена. Същото важи и за употребата на друг синоним, чиято безпосочност и интензивност е още по-неопределима – разработвам.

 

Тъй като по повод на този термин на няколко пъти използвахме думите широка и непрецизна употреба, няма да е изключение, ако ги употребим и за историческата обоснованост на термина.

 

Няма точна, а дори и приблизителна дата на първата му поява, но има няколко факта, с които се свързва, благодарение на това, че е използван от важни за историята личности.

 

Историята на думата не може да се проследи прецизно, но може да се каже, че преди близо 200 години съществуваха натрупани доста значения за използването на думата в различни области. Най-честата касае естествения растеж на растения и животни. След 1800 г. на мода идва използването на думата себеразвитие. За да се опише еволюцията на обществата, Maркс използва значението на думата „развитие“ по подобие на начина, по който тя е била използвана за описание на природата, тоест – постигане на по-добро състояние. До началото на 1900 г. за думата „развитие“ са натрупани толкова много значения и е използвана в толкова много различни контексти, че значението й вече не може да бъде определено с абсолютна точност.^[1]

 

В началото на ХХ в. думата развитие започва да се използва често под влиянието на засилените процеси на урбанизация и развитието на градовете, в смисъл на градско развитие.

 

Първото използване на термина, за да опише прехода от неразвитост към развитост, е направено от американския президент Хари Труман през 1949 г.: „Ние трябва да се впуснем в една нова и смела програма за постигане на предимства от нашите научни постижения и промишлен напредък и да ги предоставим на разположение за подобряване и развитие на по-слабо развитите райони. Старият империализъм – експлоатация за чуждестранна печалба – няма място в нашите планове. Това, което ние предвиждаме, е програма за развитие на базата на концепцията за демократична честна сделка.“ С този текст Труман постига няколко лингвистични резултата. Първо, използва думата неразвити за  части от света, в които живеят около две милиона човека. Второ, придаде силен смисъл на думата „развитие“ . Трето, въведе нов евфимизъм, който в бъдеще се свърза с т.нар. американско-западен империализъм.

 

Тъй като „развитие“ е многопластова дума със сложна мрежа от взаимосвързани асоциации, тя има много широко поле на приложение и не би било възможно в тази статия да се представи текст за всяко едно от тези приложения. В този смисъл, целта ни е да представим няколко от по-популярните и определящи сфери, променящи съществено начина и стандарта на живот. Доколкото основното разделение на труда е организирано в отраслов и в териториален аспект, то това са и двете главни сфери, в които терминът „развитие“ намира своето най-общо приложение.

 

Най-общото определение за развитие е: Процес, при който контролирани от човека фактори, водят до съзнателното и рационално използване на ресурси в полза на неговите нарастващи потребности.

 

Отрасловият му аспект оформя следното определение: Процес, при който контролирани от човека фактори, водят до съзнателното и рационално използване на ресурси за производство на стоки и услуги в полза на неговите нарастващи потребности.

 

Териториалният аспект на определението за „развитие“ гласи: Процес, при който контролирани от човека фактори, водят до съзнателното и рационално използване на съществуващите в дадена територия, или привнесени материални, финансови и човешки ресурси, в полза на интересите на населяващото тази територия население.

 

 

Тясно свързан с термина „развитие“ е представеният за първи пет през 1990 г. обобщаващ индикатор, наречен Индекс на човешкия напредък (Human Development Index, HDI)^[2]. Той е съставна част от Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (UNDP). Предназначението му е да измерва икономическото развитие в три основни сфери: доходите на човек от населението, здравеопазване и образование. Всяка година UNDP публикува доклад, който отразява промените в тези три сфери, съпроводен от доклади по специфични теми, например Глобалното затопляне и развитието, Миграцията и развитието и др. При създаването на индекса бе възприета концепцията, че развитието е по-широко понятие от разрастването и включва разнообразни икономически и социални фактори. Индексът мени стойността от 0 до 1  и се базира на три еднакви по тежест компонента: Продължителност на живота, измерена чрез средната продължителност на живота; Знанието-измерено чрез ограмотяването на възрастните и броя на годините, които децата прекарват в училище; Стандарт на живот, измерен чрез брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението и съответстващата му покупателна способност.

 

Когато стойността на индекса е в границите на 0 – 0,49, това означава, че развитието е ниско. Когато индексът се движи в границите на 0.5 – 0.69, развитието е средно. Когато имаме стойности на индекса между 0.7 – 0.79, развитието  е високо. При стойности по-големи от 0.8 имаме много високо развитие.

 

Изключително успешното приложение на HDI за международни сравнения не компенсира напълно недостатъците му, които се изразяват най-вече в:

 

Индексът отчита състоянието по избраните показатели в дадена страна, и не отчита вътрешно националните различия по тези показатели.

 

И трите наблюдавани показателя са приети с еднаква тежест, което е спорно.

 

Индексът не отчита нивото на правата на хората. Например едното от тези права е на достъп до интернет.

 

Като измерител на стандарта на живот, БВП на глава от населението, няма индикация на разпределението на доходите.

 

Индексът на човешкото развитие изключва много аспекти на икономическия и социалния живот, които биха могли да се разглеждат като принос към или като ограничение на развитието, като престъпност, корупция, бедност и отрицателни външни въздействия.

 

 

Интересни отговори на въпроса: От каква възраст личностните дадености оформят личност?

 

Личността продължава да се развива през целия живот. Сексуалната ориентация често се развива между 0-6 годишна възраст. Личната идентичност често се развива по подобие на езиковото развитие, когато започваме да сме въприемчиви към езика. Изборът и предпочитанията към храна (вкусове), привързаност и физически контакт, цветове и звуци могат да предхождат развитието на езика. Детската личност се развива под влиянието на основните потребности на детето, видяни в изследванията на Мери Бел Аинсуорт. Личността е забележително взаимодействие на вродени елементи, обогатени от опита в съответната среда, безопасна среда, в която да се приложат, и подходящ обгрижващ. - Nancy Kunsak

 

Някои ще кажат, различни възрасти, но моят отговор е от 7 години. Други могат да твърдят, че възрастта е 4 г.. Някои все още може да кажат, 12. Разпределение, толерантност и методи за справяне, са вид, определено, в различните възрасти. Личността има тези аспекти в ядрото си най-вече, както аз го виждам. Механизми за справяне са частта, която расте и съзрява и може да промени или да съдържа други аспекти. но много от нашите междуличностни дисплеи и реакции имат ужилване нога по възраст 7. До 12-годишна възраст, можете да започнете надеждно прогнозиране / прогнозиране как човек ще се държи в дадена ситуация.

Лии Ричи

 

 

Людмил Георгиев

 

 

[1] Вж. Gilbert, Jane. “Development”: The Power Of A World To Define Our World. 2004. http://www.janegilbert.co.uk/unpublished%20papers/Development%20-%20the%20power%20of%20a%20word%20to%20define%20our%20world.pdf - отворен на 07.11.2016 г.

[2] Вж. подробно http://www.economicsonline.co.uk/Global_economics/Economic_development.html, отворен на 17.11.2016 г. в 1:03 ч.