УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

„Вгледайте се дълбоко в природата и ще разберете всичко за живота по-добре.“

Алберт Айнщайн

 

 

Natura е латинската дума за природа и означава „присъщи качества, вродено предразположение“ и идва от превода на гръцката дума φύσις, която първоначално означава “присъщите свойства на растения, животни и други обекти”.

 

Природата е целият заобикалящ ни свят, който не е резултат от човешката дейност. Понятието „природа” обхваща цялата Вселена – естествения, физически или материален свят, както и всички явления в нея, включително живота. Природата е жива и нежива. Неживата природа обхваща материалния свят заедно с процесите, протичащи в него (геоеволюцията, метеорологичните процеси…). Неживата природа обхваща цялата планета, твърда, течна и газообразна. Живата природа включва микроорганизмите, растенията и животните, в т.ч. и човека.

 

Според някои учени няма нежива природа. Те се базират на твърденията, че кристали притежават свойства, типични за живот. Това разбиране приписва на природата качества на живи организми: раждане, живот и смърт. Оттук произтичат твърдения, че природата е крехка и трябва да я пазим. Това, обаче, поставя човека извън природата, а не като част от нея.

 

Днес има множество употреби:

• Цялата Вселена, целият свят
• Околна среда, в нея се включва и жизнената среда
• Естество, съдържание
• Самата същност на нещата
• Място за разходка, почивка (сред природата)
• Място за набавяне на ресурси (природни ресурси: дърва, въглища, петрол, храна)
• Материя (субстанция)
• Универсум (всичко в едно, всичко като едно)
• Обект на изучаване (природата е обект на изучаване; природни науки, естествени науки; екология, биология, геология и др.)
• Характер, нрав (човешка природа - такъв е по природа - добър, лош, свит; животинска природа - кучето да лае, хищникът да напада)
• Продукти, използвани вместо пари (плащане в натура)^[1]
• В изкуството (натюрморт)
• В кулинарното изкуство (натюрел)
• Завръщане към природата (веганство)
• Природосъобразен начин на живот

 

Природата е целият обкръжаващ ни свят. Всичко съществува в пространството, разкрива се с постоянно създаване и промени.

 

Eстествознанието (природознанието) се появява преди повече от 3000 г. По онова време не е имало разделение на физиката, биологията и другите науки, изучаващи природата. С нейното изучаване са се занимавали философите. За да се разбере природата, философите трябвало да открият нейната структура и изграждащите я елементи или субстанции.

 

Според Талес (р. 623 г. пр. Хр.) всичко произлиза от вода. „Водата е най-доброто”. От нея се оформят останалите субстанции. Самата земя почива върху вода.

 

Анаксимандър (р. 610 г. пр. Хр.) твърди, че всички неща произтичат от една единствена първична субстанция, безкрайна и вечна, и неизменна. Веществата се получават в резултат на трансформиране на първичната субстанция.

 

Друг философ, Анаксимен (р. 520 г. пр. Хр.) определя въздуха като основна субстанция. Душата е въздух, огънят е разреден въздух. Когато се сгъстява, въздухът става на вода, след това на земя и накрая – камък. Земята има формата на диск.

 

От своя страна Питагор (р. 570 г. пр. Хр.) математизира природата. „Всички неща са числа”.

 

Хераклит (р. 520 г. пр. Хр.) изключва митологизацията на света. „Този свят не е създаден нито от Бог, нито от човек, а винаги е бил, сега е и ще бъде един огън”. Превръщанията на огъня са отначало в море, после половината от него в земя, а другата – в огнен вятър. Светът постоянно се променя. Всичко е в състояние на движение. Негова е сентенцията „Всичко тече”.

 

Емпедокъл (р. 470 г. пр. Хр.) открива въздуха като субстанция. Доказва съществуването му, като обръща едно гърне и го потапя във вода. Става ясно, че водата не може да влезе в него, поради наличието на субстанция – въздух.

 

Луната свети с отразена светлина, а на светлината й е необходимо време, за да достигне Земята. Според него основните елементи, които изграждат Вселената са четири: земя, вода, въздух, огън. Те се съчетават и образуват променливи, комплексни субстанции. Материалният свят е сфера. Враждата е отвън, а любовта е вътре в сферата. Това е периодът на Златния век и тъй като светът е променлив, враждата може да измести любовта от сферата. Всичко това е циклично.

 

Други философи, Левкип и Демокрит, предсказват дълбоката структура на веществата. Според тях всичко е изградено от атоми, които са физически неделими, движат се, броят им е неограничен, различни са по форма, размери и цвят. Атомите на огъня са сферични и тежки. В атомите няма празни пространства, а когато режете ябълка, ножът минава между атомите.

 

Аристотел описва Земята като сфера и център на Вселената. Вселената също е сфера. Луната е на сферичната повърхност. Под нея материята е изградена от четирите познати елемента – въздух, огън, вода, земя, а над нея – от пета субстанция. Отвън движението винаги е кръгово, а във вътрешността – праволинейно.

 

Платон (р. 428 г. пр. Хр.) със своята космология повлиява цялата наука. Гради се на допускането, че истинските елементи са два вида правоъгълни триъгълници. Посредством тях Бог е изградил материалния свят чрез твърди тела, които са правилни и симетрични, и кратни на двата триъгълника. Телата са изградени от атоми. Атомите на Земята изграждат кубове, на огъня – тетраедри, на въздуха – октаедри, на водата – икосаедри. По този начин той придава на четирите основни елемента структура. Допуска съществуването и на още едно – пето тяло, чиито стени са петоъгълни. Смята, че Бог го е използвал, за да дооформи Вселената. Тъй като по това време е доминирало схващането, че все пак Вселената е сферична, той също определя сферата като крайно тяло за Вселената.

 

Според Аристотел (384 г. пр. Хр.) природата на всяко нещо е неговата цел, онова, заради което съществува. Някои неща съществуват по природа, а някои - по други причини. Простите тела, животните, растенията съществуват по природа – те не притежават вътрешен принцип на движение. Природата е източник на състоянието на движение или покой. Нещата притежават природа, ако притежават вътрешен принцип на движението, включващо промяна на качеството и размерите. Природата принадлежи към класа причини, които действат поради нещо, т.е. по необходимост.

 

Много по-късно, XVI-XVII век, великият астроном Кеплер се опитва да използва телата на Платон, за да опише структурата на Вселената. Опитът е неуспешен, но довежда до откриване на три закона, наименовани на него, отнасящи се до Слънчевата система (Законите на Кеплер).

 

През XVI-XVII век се правят революционни открития в изучаването на природните процеси и явления. Това са откритията на Коперник (Хелиоцентричната система), Галилей (подкрепя откритието на Коперник, доказва необходимостта от научен експеримент) и Нютон (открива Законите на механиката).

 

По-късно, през XX век, Айнщайн изиграва най-голяма роля за разбирането на Вселената с Теорията на относителността. Обединява времето и пространството в едно.

 

Физикът и астроном Стивън Хоукинг доказа с формулите на Айнщайн, че Вселената и времето водят началото си от Големия взрив. Така намира отговор и въпросът какво е имало преди това – имало е имагинерно време и имагинерно пространство, не ги познаваме, не можем да ги разберем и в най-общ план са перпендикулярни на познатите ни време и пространство. Така отговаря и на Св. Августин какво е правил Бог преди Големия взрив? – Нищо. Живял е в имагинерно време и пространство. Всъщност идеята за Големия взрив е изказана много отдавна от католическия свещеник Георг Ламетър, който казва, че в началото Вселената е била първичен атом.

 

Днес природата се изучава от отделните науки физика, химия, биология, науки за Земята, математика и др. Изучаването й има интердисциплинарен характер.

 

 

Vocabolario della lingua italiana, Zingarelli, 1998; Гюров Р., И. Маразов, Природа и култура, НБУ, 2006.

 

 

Ралица Берберова

Рангел Гюров