УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ПЕРИФЕРИЯ

 

Основата на думата е periphery, а терминът се отличава с многозначност и означава:

 

  • Периметъра на кръг или друга затворена крива;
  • Външната граница или повърхност на тяло;
  • Външния ръб на площ: площта, която обгражда място или нещо;
  • Външните граници на нещо, което се отличава от своите вътрешни райони (елементи, части и др.) или центъра;
  • Площ, разположена извън строгите ограничения на нещо;
  • Външна, крайна част на населено място;
  • Електронно оборудване, свързано с кабел към процесора на компютъра (дискови устройства, принтери и др.);
  • Част от шапка – ивица, която обикаля долната част на шапката.

 

                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първата употреба на термина е от края на XIV в. Свързва се с френската средновековна дума peripherie, латинската peripheria и гръцката peripherein (обиколка, външна повърхност, линия кръг, кръгло тяло). Удостоверен е на английски език през 1570 г. Употребен е в общ смисъл на „граница“ през 1660 г.

Синоними на периферия са: граница, обиколка, ръб, борд, кант, край, рамка, перваз, гребен, бордюр, скат, крайни квартали, покрайнина, предградие.

 

Свързани с термина периферия са думите: обхват, гребен, бордюр, зъбер, таван, демаркация, ограничение, мярка, погранична зона, покрайнини, бряг.

 

Възможни антоними са: център, ядро, сърцевина, вътрешен, вътре, интериор, среда, в рамките на.

 

В научната област и по-конкретно в социално-икономическата териториална изграденост и урбанизма съществува противопоставянето на вътрешно-външно, на градско-селско, на антагонизма между център и периферия. На периферията се гледа като на нещо отдалечено (в покрайнините) и поради това неразвито. Често периферийните райони се свързват с бедност и изостаналост и са обект на специални политики за стимулиране на заетостта и доходите. Поради тези недостатъци на периферията интензивността на миграционните движения е много по-силна от периферията към центъра  отколкото обратно. Това създава обезлюдени територии, което води от своя страна до нехомогенност на социално-икономическото развитие на цялото. Било то регион или държава.

 

Обикновено централните части, поради ситуирането на основните управляващи институции, са тези, в които се формулират решенията, чрез които се управлява цялото и чието разпространение се свързва графично с представата за разпространението на концентрични кръгове във водно пространство. Най-силни са въздействията в централната част, а към периферията имат тенденцията да отслабват. Тоест, централните части се свързват с динамика и активност, а периферните – с привидното социално спокойствие. Търсенето на социално спокойствие е по-скоро възрастов белег и поради тази причина споделяме тезата, че: миграцията обновява населението на големите градове, подмладявайки ги, докато локалните общности стагнират възрастово, съхранявайки освен социалната и високо-възрастовата си хомогенност.

 

Моделът център-периферия, исторически съответстващ на градско-селско (външно-вътрешно) население, се е запазил и до днес в развитието на големите европейски градове (Париж, Амстердам, Стокхолм, Рим и др.). София не е изключение от тази тенденция. Така както живеещите между 1 и 7 район (старите райони в Париж, в които „се живее добре“[1], в които обитава старата буржоазия и които са „…фиксирани завинаги“ [2]) се отличават от периферните „народни”[3] райони (от 10 до 17), така и в София, вътрешната, сърцевидната част на града, заключена между Орлов мост, НДК, Руски паметник, Лъвов мост и Сточна гара, се отличават от комплексите Люлин, Обеля, Толстой, Гара Искър и Младост. Едва ли може да се твърди, че в тази сърцевидна зона, по подобие на Париж, се „живее добре“  от гледната точка на високите доходи на живеещите там. Но може със сигурност да се твърди, че населението е относително по-хомогенно по градска образованост, т.е. приело е, спазва и уважава правилата за живеене в хетерогенна общност. Нещо повече – смята тези правила за културно отличаващи го от живеещите в периферните части на града и се стреми да го изтъква. Противоположно на това, живеещите в комплексите притежават висока степен на социална, икономическа и културна нееднородност, поради което съжителстват трудно и не постигат разбирателство по основни въпроси на съвместното си съществуване: стриктно спазване на часовете в денонощието, в които се пази тишина, реда при паркирането, уважението на собствеността и личното пространство, тактичност, любезност и добронамереност в отношенията, готовността за съвместното доброволно благоустрояване и др. Основна причина това да е така, е, че тези скорошни мигранти от природните пространства втъкават свободата на поведението на тази природност в една твърде неприродна, гъсто населена среда, несъзнавайки отговорностите, които предимството да си гражданин носи.

 

Бидейки исторически търговско-занятчийски (промишлено-търговски), съвсем естествено европейският град изисква от жителите си, без изключение, това самоограничаване в налагането на индивидуалното желание и поведение, корпоративността в тясно пространственото съществуване и самоограничаването в пространственото потребление. Рационалната пропорция (от гледна точка на европейските принципи за солидарност и отговорност) между личното и общественото.

 

Селото се е развивало навън от историческия град, обособявайки се във вече по-мирни времена в многобройни независими села, във все по-широката периферия около градовете. Съвременният град се е развивал в посока навътре към себе си, делейки се вътрешно на зони и квартали според имуществени или тясно професионални признаци, но в рамките на търговско-промишлено-административно-управленския си профил.

 

В процеса на пролетаризирането си селското население се заселва в покрайнините на градовете, където съществува, макар и ограничено, възможността за паралелна (преходна) промишлено-аграрна лична дейност. Не са редки случаите, в които жители на комплексите около София, Пловдив, Варна, Бургас и др. градове ограждат произволни, малки участъци общинска земя и я обработват за лични нужди до настъпването на реакция от страна на общините. Съвсем ясно е, че такова нещо не може да се случи в централните части на града.

 

Всъщност миграционният преход към столицата е много по-лесен до Орлов мост или ул. „Опълченска“ и много по-труден към вътрешната, централна част… Историческият градски ров около града е изкопан някъде там… Един от новите начини за преодоляването на тази трудност е чрез премоделирането на пространството от новопристигащите чрез „изнасянето на градското извън стените на града“. Тоест – заселване на заможни пришълци в природни, неградски пространства, огражданяването им и износ на градските белези от централната част на града към периферните му части (микрорайонните центрове на Младост и Люлин, на кварталите в Бояна, Симеоново, Драгалевци и др.) Високите и плътни огради на къщите в последните три района имитират градските стени и по този начин символизират самоизолиращата се, но защитена VIP част от обществото, атакувана от престъпността, която не може да подчини, а по-скоро се смесва с нея. Стимулиращият подобно поведение обаче, би следвало да се откаже доброволно от модерността. Именно тук наблюдаваме всеобхватността на желанието безмерно да присъстваш и в селската простанственост – и в природна свобода, и в градската отмереност – и да флиртуваш със самоограничаването, а това едва ли може да стане едновременно…

 

В медицината терминът „периферия“ запазва смисъла си на нещо по-несъвършено и по-слабо развито от онова, което се намира  в центъра. Периферната нервна система е описана като: „…продължение на централната нервна система (ЦНС), която се състои от главния мозък и гръбначния мозък. Периферната нервна система осъществява връзката между тялото и централната нервна система. За разлика от централната нервна система, тя не е защитена от кости и така е изложена на вредното действие на множество фактори.“[4]

 

Интерпретирайки темата „център-периферия“, се изкушавам да спомена закодираната символика именно в шапката с периферия. Централната й част изразява определена издигнатост. Тя е по-издигната от периферията и с това знаково загатва по-голямата значимост и приоритет на по-високото. Важността й идва най-малкото от това, че контактува пряко с главата и мозъка на притежателя си. Периферията отдалечава от тази централност и издигнатост. Създава чувството за допълнителност и нещо, което свършва и чието предназначение е по-скоро да предпазва онова в центъра (от дъжд, слънце).

 

Людмил Георгиев

 

 

[1] Грекова, Майя. Градът: социологическа и антропологическа перспектива. Градът-столица: Поглед към София и Париж.Сп. Социологически проблеми. 3-4, 2003г., стр. 17

[2] Пак там.

[3] Пак там.

[4] Прочети още на: http://www.puls.bg/illnes/issue_336/part_9.html

 

Обратно към списъка