УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ПАЗАР

 

Пазарът не възниква сам по себе си, а е следствие от материалните цели и поведението на хората, на човешките индивиди. Следователно неговото определяне се предхожда и е тясно свързано с важен аспект на човека, познат като икономически човек, икономически индивид (homo оeconomicus). Отличителна черта на икономическия човек (индивидуалния икономически актьор) е стремежът му за извличане на максимална лична полза. Тя произтича от задоволяването на неговите потребности чрез потребяване (консумация) на блага. Предвид множащите се човешки потребности и оскъдността на благата, пълното им задоволяване не се осъществява автоматично, а подлежи на ред ограничения, трудности и е несигурно – така, както се казва в Битие (3:19) - „С пот на лицето си ще ядеш хляба си …“.

 

За да се освободи от оскъдността и несигурността, икономическият индивид се стреми към постигане на максимално богатство в настоящето. В него той вижда гаранция за задоволяване на сегашните и бъдещите си потребности, т.е. гаранция за перманентно извличане на изгода. Богатството може да съществува в различни форми. За Робинзон Крузо парите например не са богатство – те не могат да му осигурят блага и потребление. Фундаментална констатация на теорията е, че такъв самозадоволяващ потребностите си индивид не може да постигне максимално богатство. Необходимо условие за максимизирането на богатството е размяната. Мястото, на което се извършва размяната, се нарича пазар. Това място не бива да се схваща само и преди всичко във физически и пространствен смисъл. Ако например два индивида си разменят услуги, които се извършват на различни места, мястото на размяната не е определено във физически и пространствен смисъл – едната услуга се извършва тук, а другата там. Това не означава обаче, че тази размяна не се осъществява на пазара, защото са налице количество и качество на услугите, както и разменно отношение между тях (цена). Тези три характеристики са необходими условия за осъществяване на размяна, като количеството и качеството на стоките, услугите и финансовите инструменти са дадени преди осъществяване на размяната, а цената варира, правейки възможна размяната чрез синхронизиране на търсенето и предлагането на обектите за размяна към дадения момент. В крайна сметка пазарът е механизъм, който дава стойност на стоките, услугите и финансовите инструменти към даден момент във формата на цени, т.е. той произвежда цени, синхронизирайки търсенето и предлагането. В този смисъл пазарът е по-скоро информационен механизъм, входни параметри на който е информацията за количество и качество, от страна на търсенето и от страна на предлагането, а на изхода той оценява обектите на размяна в цени. Произвеждайки цените пазарът задава сигнали и стимули към производителите и търговците на стоки и услуги, в т.ч към държателите на финансови инструменти, както, и от друга страна, към търсещите тези обекти, и те настройват бъдещото си икономическо поведение към тях.

 

Икономическите индивиди постигат богатство чрез участие в стопанския кръгооборот, т.е. чрез размяна на труда и/или капитала си срещу доходи. Логично е, че за да се натрупа богатство, доходите трябва да превишават стойността на това, което той предоставя – разходите. Нещо повече, стремежът е с единица разход да се реализира максимум доход, което е познато като рационален (икономически) принцип. Прилагането на този принцип прави възможно максимизирането на богатството (респективно ползата) на икономическите индивиди. Важна особеност е, че в процеса на натрупване на богатство разходите предхождат доходите. Разходите трябва да се авансират (инвестират), за да се реализират доходи в бъдеще.

 

Рационалният принцип, огромното многообразие от човешки потребности, както и от възможности за задоволяването им, налагат перманентно вземане на решения от икономическия човек – например потреблението на коя комбинация от блага ще максимизира ползата му, коя комбинация от труд и капитал ще доведе до максимални доходи, коя инвестиция ще му гарантира най-голяма възвращаемост и т.н. Всяко рационално решение изисква разкриване на взаимоизключващи се алтернативи за действие, тяхното оценяване (отговарят ли на ограниченията и до какви резултати ще доведат) и избор на тази алтернатива, която в най-голяма степен съответства на икономическия принцип. Решенията касаят бъдещето (резултатите се проявяват след вземането им), а то по природа е несигурно.

 

С дейността си по натрупване и използване на богатство чрез размяна, базирана на рационални решения, икономическият човек ограничава несигурността си. Тази дейност се нарича икономическа. Използването на богатството за потребление е финалната цел на икономическата дейност, а условие за постигането й е натрупването му.

 

С други думи, чрез доброволно коопериране посредством пазарна размяна (пазарно координиране на икономическите решения) всички икономически актьори могат да извлекат допълнителна полза (богатство). Това коопериране поражда обаче и конфликти, свързани с начина на разпределянето му. За да функционира пазарът, той трябва да бъде поставен в солидна институционална рамка – например, цялата пазарна общност трябва твърдо и неотменимо да спазва пазарните уговорки. Координирането на индивидуалните решения от пазара поражда ред ефекти – разделение на труда, икономическа специализация, намаляване на разходите и др., които всъщност създават допълнителните ползи. Те привличат други пазарни участници, което води до конкуренция, т.е. до възможността даден пазарен партньор да бъде заменян с друг. Критерий за замяна са цените, които даден актьор е готов да плати или получи. Този, който е съгласен да заплати по-висока цена за стока или услуга (тя му принася по-голяма полза), я получава. Този, който приема по-ниска цена за доставянето й, я продава (извършва). За да изпълнява пазарът пълноценно координиращата си роля, не е достатъчно само цените да пораждат готовност за покупка или продажба у пазарните участници (те се настройват по тях и не могат да ги променят), а трябва и всяко желание за трансакция (напр. за покупка) да среща съответстващо му по количество обратно желание (за продажба). Изпълнено ли е това, пазарът е в равновесие. Конкурентни пазари, на които, първо, всички участници са икономически индивиди и второ, няма трансакционни разходи, са съвършени. При тях изравняването на търсенето и предлагането е критерий за равновесие на цените и води до Парето-оптимум, т.е. до най-голяма степен на ефективност в стопанството, изразяваща се в максимална полза за икономическите актьори. На такъв пазар за всеки продукт има само една цена. Друго следствие от равновесието на съвършени конкурентни пазари е, че в теоретичния модел, където те съществуват, всички блага могат да се разменят поединично, поради това че обвързването им в общ продукт не би носило никакви допълнителни ползи. Например един автомобил ще струва точно толкова, колкото е сумата от пазарните цени на всички негови детайли и дейности по изработването му; работната заплата ще се определя единствено и само от цените за извършените конкретни дейности и т.н. Идеята за фиксирана работна заплата по трудов договор е напълно несъвместима с този съвършен пазарен свят, както е несъвместима и тази за стопанско предприятие. Неговото основаване и функциониране не би донесло на индивидуалните актьори, коопериращи се чрез пазарните цени, никаква допълнителна полза. Следователно причините за възникване на предприятията, на трудовите договори и т.н. трябва да бъдат потърсени при несъвършенствата на пазарите.

 

Несъвършени са тези пазари, за които една от двете предпоставки за съвършен пазар не е изпълнена. Втората е далеч по-нереалистична и повечето от несъвършенствата са следствие от нарушаването й, т.е. от наличието на трансакционни разходи. Те обхващат главно разходите:

 

  • за информация;
  • по воденето на преговори и вземането на решения;
  • по реализирането на взетите решения.

 

Както бе посочено, решенията заемат централно място в икономическата дейност, а те предполагат идентифициране на възможните алтернативи за действие, оценката на резултатите от тях и избора на оптимална алтернатива. Всичко това се предхожда от набавянето на значителна по обем информация, ключовата част от която се произвежда от пазара под формата на цени за дадено количество и качество на обектите за размяна. Набавянето на информация води до разходи – например, свързани с избора на съществената за даден проект информация от огромното количество налична, с проверката на достоверността й, с директното й закупуване и т.н. Високите разходи по набирането на пазарна информация предизвикват т.нар. информационна асиметрия между участници на пазара, която от своя страна компрометира първата предпоставка за съвършен пазар – всички участници да са еднакви (в т.ч. еднакво информирани) и рационални икономически индивиди. Въз основа на пазарна информация трябва да се направят прогнози за развитието на цените, за резултатите от възможните алтернативи за действие, което също е свързано с разходи – например за експерти, консултанти, технически средства и т.н. В случай че повече партньори трябва да достигнат до общо решение, разходите по него включват и разходите по преговорите и консултациите. Реализирането на взетите решения се гарантира от санкции, които отново предполагат разходи – например за неустойки, адвокати, съдебни дела и др.

 

Координирайки решенията си посредством пазара, икономическите актьори си влияят едни на други. В ситуация на несъвършен пазар са възможни влияния и извън пазарния механизъм (т. нар. външни ефекти). При тях даден актьор, ползвайки чужди (или общи) блага безплатно, влияе върху ползата на други – например стадото на един влиза в нивата на друг; един, замърсявайки въздуха (водата) с дейността си, влияе негативно върху ползите на останалите. Следователно икономически решения, които не отчитат външните ефекти, могат да се окажат неоптимални (погрешни). Ако са налице имуществени права, чрез допълнителни споразумения външните ефекти могат да бъдат включени в пазарния механизъм (да бъдат интернализирани) – например собственикът на стадото заплаща унищожената реколта на собственика на нивата. Имуществените права, правещи възможно интернализирането на външните ефекти и разширяване действието на пазарния механизъм, включват:

 

  • право за ползване;
  • право за получаване на доходи;
  • право за промени;
  • право за продажба.

 

Несъвършенства на пазара възникват и когато от страна на търсенето или предлагането има един или малко на брой големи участници. Ако има само един пазарен участник, предлагащ дадена стока, услуга или финансов инструмент, говорим за монопол. Обратно, ако предлагащите са много, а търсещият е само един, става въпрос за монопсон. В подобна ситуация конкуренция няма, а няма ли конкуренция, няма и пазарен механизъм. Ако участниците са големи, малко на брой (от страна на предлагането или търсенето) и извън пазара са се договорили да продават или купуват по определени цени, говорим за олигопол, съответно олигопсон. Такива пазари са икономически неефективни, защото не синхронизират обективно интересите на търсещите и предлагащите на пазара икономически индивиди.

 

Пазарът се явява не само логическо средоточие на централните икономически понятия и категории, но и фундаментален реално действащ механизъм за координиране и спонтанно регулиране на икономическата дейност. На негова основа икономиката функционира като сложна самоорганизираща и саморегулираща се система, поради което тя се нарича пазарна икономика, изтъквайки централната, определяща роля на пазара в нея. Другият тип икономическа система е централно-регулираната планова икономика, която изключва пазарния механизъм за определяне на цените в резултат от търсенето и предлагането, а се базира на тяхното административно фиксиране в зависимост от производствените разходи и политически решения. Практиката показва, че тази икономическа система е не само неефективна и нежизнеспособна, но и неестествена, защото не отговаря на естеството на икономическия човек, който е нейната базова клетка.

 

Въпреки това в условия на несъвършен пазар и по-специално при монопол и олигопол (съответно монопсон и олигопсон), изобщо когато пазарът не може да функционира, говорим за пазарен провал. Тогава се налага административно вмешателство в пазарната икономика и регулирането й посредством закони, разпоредби и административни органи и служби. С други думи, реално действащата икономика е смесена, а не нито чисто пазарна или чисто административна. Целият въпрос за нейната организация се свежда до количественото отношение между пазарна и административна регулация. Когато пазарът преобладава, икономиката е по-скоро пазарна, и обратно, тя е по-скоро административно управлявана.

 

Емил Калчев

 

 

ПАЗАР

Пазарът е някакво споразумение между хората за взаимна размяна. Някои пазари са локализирани и действат на базата на строги формализирани правила като например Ню-йоркската стокова борса или борсата в Слатина. Други са неформални и децентрализирани като размяната на записи на музика и филми между милионите потребители на Световната мрежа (интернет). Пазарът може да бъде организиран според разменящите се блага като пазари на потребителски продукти – търговия на едро и търговия на дребно; трудови пазари; пазари на банкови услуги; пазари на развлекателни услуги и т.н. Може да бъде организиран на териториален принцип – местен, национален, регионален, световен. Независимо от конкретната форма на организация, която имат, всички пазари притежават една обща характеристика: те осигуряват информацията и стимулите, които са нужни на хората за координацията на приеманите стопански решения. Ако обединим всички различни пазари в дадена страна в съвкупност (агрегат), ще получим една голяма система – макропазарна икономика.

 

В икономиката пазарът се разглежда като съвкупност от социално-икономически отношения и като място за търговия. Представлява централно явление в стопанската дейност в съвременния свят. Може да бъде оприличен на условно място, където става сблъсък на интересите на производителите-продавачи, предлагащи своите стоки и услуги, и на потребителите-купувачи, търсещи тези продукти, с цел извличане на изгода чрез размяна помежду им. В процеса на взаимодействието между продавачите (предлагането) и купувачите (търсенето) се определят цените, количеството и разнообразието на разменящите се продукти. Отношенията между пазарните субекти по същество са някакви споразумения между хората за взаимна размяна.

 

Предпоставка за съществуването на пазара е общественото разделение на труда, което налага като ефективно субектите да произвеждат едно (или няколко) благо (едностранна производствена дейност). Наред с това, хората се нуждаят от много и разнообразни блага за удовлетворяване на потребностите си както в областта на производството, така и в личното потребление (многостранни потребности).

 

Пазарът е сложен в течение на хилядолетия отработен механизъм за неосъзната координация на действията на хората и бизнеса чрез системата на цените и пазарното търсене и предлагане. Той е „средство“ за общуване, чрез което се извлича информация или сведения (знания) и се стимулират действия на милиони различни индивиди. Пазарният механизъм, като ефективна обществена практика за координация, обективно е възникнал и се е наложил, защото успешно позволява да бъде решена най-важната задача на всяка обществена организация – способността да оцелее. Без централизиран интелект пазарът автоматично решава проблеми, които и най-мощният съвременен компютър не може да реши – задачи с милиони неизвестни, променливи, зависимости.

 

В пазарната система всичко има цена: всяка потребителска стока и услуга има потребителска цена, всички фактори на производството имат факторна цена. Всеки продавач получава приход или доход, от това което продава (предлага) и го използва, за да купи това, което желае (търси). Чрез промяна на пазарната цена, когато независимите действия на домакинствата и фирмите не са напълно съгласувани, се променя и постепенно координира тяхното поведение. Тя информира търсещите и предлагащите за пазарните условия и е основният регулатор, който действа, докато се постигне равновесие – изравняване на търсеното количество от домакинствата с предлаганото количество от фирмите. Чрез цените се извършва разпределяне на наличното количество предлагано благо на всеки пазар в даден момент. На практика от всички неща хората желаят повече, отколкото икономиката би могла да предложи при нулева цена. Равновесната пазарна цена (търсеното и предлаганото количество съвпадат) служи за съкращаване на тези желания чрез разпределяне на ограниченото предлагано количество към тези субекти, които дават най-висока оценка за благата. Наред с това, цената представлява своеобразен сигнал за насочване (алокация) на ограничените ресурси между различните сектори на икономическата система – от губещи към печеливши производства.

 

Пазарът, посредством съгласуването на интересите между продавачите (предлагането) и купувачите (търсенето) на всеки от пазарите, позволява едновременно да се решават основните проблеми на икономическата организация на обществото. Какво да се произвежда или какво да бъде разпределението на ресурсите между производителите, се решава във всеки един момент чрез „гласуването“ на потребителите с парите, които те дават, за да заплатят цените на закупуваните стоки и услуги. Парите, които купувачите заплащат при покупката, са част от дохода им и по този начин те осигуряват възнагражденията, дивидентите и рентите, които производителите получават. Продавачите (фирмите) имат цел да продадат по-скъпо, това което са произвели, отколкото са производствените им разходи, т.е. да получат печалба като разлика между реализираните приходи и направените разходи. Така фирмите се стремят към производство на продукти с високо търсене, поради високите печалби, и напускат сферите, носещи ниски печалби.

 

Във функционирането на пазара изключително важна роля играе печалбата. Това е така, защото тя определя както наградите (изгодите), така и наказанията (загубите) на предприемачите. Печалбата е тази, която принуждава фирмите да се насочват към дейности и сфери с голямо потребителско търсене, да напускат тези сфери и дейности, където търсенето е ниско, да използват по-ефективни технологии, за да правят по-ниски разходи.

 

Как ще се произвеждат продуктите се определя от конкуренцията между различните производители, която се проявява на пазара. За да спечелят „гласовете“ на купувачите, те би следвало да предложат по-атрактивна цена от конкурентите си. Но, при равни други условия, за да печелят бизнесмените трябва да поддържат производствените си разходи на минимално равнище, което може да стане само посредством използването на най-ефективните методи на производство. Решението за кого се произвежда също се определя от пазара и конкретно от търсенето и предлагането на основните производствени фактори (земя, труд, капитал, предприемачество). На тези пазари се определят цените на факторите – рента, трудово възнаграждение, лихвен процент, печалба, които са главните източници за формирането на доходите на хората в икономиката.

 

Пазарът по своята същност е безличен. Координацията, която се осъществява, се определя като спонтанен ред, при който взаимно независими и свободни агенти регулират своите действия в отговор на информацията и стимулите (цената), които произтичат от средата, която ги свързва. Пазарът работи чрез взаимодействието на силите на търсенето и предлагането. Зад търсенето стоят потребителите. Те като съвкупност непосредствено, в съответствие с вкусовете и потребностите си, проявяващи се чрез „гласуването“ с парите, определят къде да се насочат ограничените ресурси на обществото. Потребителят е относително независим в поведението си, но ограничен в избора си от зададените ресурси и научно-техническите възможности, които предопределят количеството на произвежданите стоки и услуги. По такъв начин не сами по себе си паричните гласове на потребителите определят какво да се произвежда. Търсенето се сблъсква с предопределено предлагане на блага. Производителите, които използват наличните ресурси при зададената технология, предлагат блага по цени, базиращи се на производствените разходи и се насочват към отрасли с висока печалба. Когато цената от гледна точка на търсенето и от позицията на предлагането съвпада (равновесна цена), размяната става реалност.

 

Конкурентната пазарна система е безлична система. И даже ако тя действаше перфектно, водейки към съвършена ефективност, така както е според теорията, няма основание тя да се разглежда като идеална система, най-малкото защото не осигурява социална справедливост. Отбелязано беше, че продуктите се насочват според „паричните гласове“ на потребителите, които се определят от получаваните на факторния пазар доходи. Ако предлаганите фактори не са наети или ако индивидът няма какво да предложи, няма и доход. Така свободната пазарна система води до сериозни социални противоречия, които не могат да бъдат разрешени отвътре. За изглаждането на социалните проблеми, за противопоставянето на монополистичните тенденции и за туширането на другите дефекти на свободния пазар е необходима намеса на държавата (правителството) във функционирането на икономиката.

 

 

Сабина Ракарова

 

 

 

 

Обратно към списъка