УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Парите са средство за заплащане на стойността на стоки, услуги или човешки труд. Погледнато исторически, парите като форма са имали различни материални носители и никой не знае точно кой и кога ги е създал.

 

Думата „Пари“ идва от турската дума „Para“. В турския език обаче думата навлиза от персийската лексема pārah, което означава "парче, късче". Първата „Para“ е сребърна монета, пусната в обращение през 1623 г. при управлението на султан Мурад IV и става номинал на основна османска монетна единица. Първоначално е с тегло 1.10 gr, като постепенно намалява до 0,22 gr в началото на ХХ век. Оттогава стойността ѝ непрекъснато пада, докато не остава 1/40 от гроша.

 

Историята на парите е завладяваща и датира от хиляди години. От първите дни на металните монети, до появата на хартиените пари, а в наше време говорим вече за първите виртуални криптовалути. Паричните средства винаги са имали важно влияние върху начина, по който функционират обществата. Те са ставали и причина за изпадането на народите в човешка низост и до издигането на обществото до пиедестала на благородството (когато са били дарявани безвъзмездно парични средства). Заради паричните средства са започвали многобройни войни и чрез тях народите са получавали господстващо влияние над други народи. Тези идеи и до днес не са чужди на държавите, въпреки тежките исторически уроци на миналото.

 

Никои не знае, кога точно са се появили парите. Най-често разпространеното схващане е, че парите са се появили около 5000г.пр. Хр. в Месопотамия. Преди това функционирали бартерните сделки. На войниците от римската армия се е заплащало с обработени парчета сол, наричани салариум, откъдето произлиза и английската дума за работна заплата (Salary). Има исторически находки, които показват, че има и други предмети, които са предшествали парите. Избирани са предмети, чиято циркулация може да бъде ефективно контролирана и те се появяват като ценни единици за взаимодействие и обмен. Такива артефакти има на черупки като седеф, които са били широко разпространени в Америка и черупки от каури, които са били използвани в Африка, Европа, Азия и Австралия. Самородна мед, метеорити или самородно желязо, обсидиан, кехлибар, мъниста, медни, златни, сребърни и оловни слитъци са служили по различен начин като валута. Хората дори са използвали живи животни като крави до сравнително скорошни времена като форма на валута.

 

 

Фиг. 1 Снимки на каури.

 

Силен тласък за създаване на паричните средства за разплащане идва от развитието на пазарните взаимотношения. Смята се, че несъвършенството на разменната или, така наречената бартерната търговия е довела до появата на паричните средства, които да намалят несъвършенствата между бартерните сделики. Тъй като при бартерната търговия условието е съвпадане на желанията на участниците в размяната. С увеличаване на стоковото производство и засилване на икономическия живот бартерните сделки ставали все по-несъвършени, затова тази роля се поема от изсечените монети.

 

Смята се, че Месопотамският шекел – първата известна форма на валута, се е появил преди близо 5000 г. пр. Хр. в Месопотамия. Месопотамия е наричана „люлката на цивилизацията“, защото е била обитавана от различни култури, свързани помежду си чрез духовни връзки. Това е дало тласък на културното и научното развитие в региона. И не случайно там се изграждат и първите градове и първата писменост. Месопотамия е земя межде двете реки Тигър и Ефрат - тя още е наричана „плодороден полумесец“. Първите хора, заселили се там, са били привлечени от естествените находища на зърнени храни. Именно тези зърнени храни са били еталон за единица на Месопотамския шекел. Шекелът е изпълнявал функциите както на разменно средство, така и на мярка за тегло. Неговото предназначение било да улеснява търговията, при вноса и при износа на стоки. Има пасажи от Библията, където се споменава, че Йосиф е продаден от своите братя за двадесет шекела сребро.

 

 

2. Изображение на шекел

 

Най-ранните известни монетни дворове датират от 650 и 600 г. пр.н.е. в Мала Азия, където елитите на Лидия (древно царство 1200 – 546 пр.н.е.) на територията на днешна Турция са използвали щамповани сребърни и златни монети, за да плащат на армиите.

 

Откриването на изобилие от монети от олово, мед, сребро и злато по целия свят предполага, че монетосеченето – особено в Европа, Азия и Северна Африка – е било признато като средство за стокови пари в началото на първото хилядолетие след Христа. Широкото разпространение на римски, ислямски, индийски и китайски монети са намерени в периода 1250 г. пр. н. е. - 1450 г. сл. н. е.

 

Монетите като средство за разплащане дължат успеха си до голяма степен на своята преносимост, издръжливост, транспортируемост и присъща стойност. Освен това политическите лидери могат да контролират производството на монети – от добив, топене, сечене – както и тяхното обращение и употреба. Други форми на богатство и пари, като крави, успешно обслужвали пастирските общества, но не били лесни за транспортиране - и разбира се били податливи на природни бедствия и имали кратък живот. За разлика от парите. Затова парите бързо са завладели света. Стойността на парите се определяла от материала, от който са направени (злато, сребро, мед и др. сплави)

 

Книжните пари се появяват за първи път в древен Китай по време на късната династия Тан (618 г. – 907 г.) и ранната династия Сун (960 г. – 1279г.), но достигат до Европа едва през 17 век. Причина за появата на книжните форми на парите се дължи на интензивната размяна на стоки на пазара. И тъй като изсечените монети били големи и тежки те заемали по-голяма място в личните вещи на хората това пораждало неудобство. Докато книжните пари били леки и удобни за съхранение. Първите банкноти в историята се изработват от хартия, лен, памук и другите текстилни материали.

 

След това парите се превръщат в инструмент за политически контрол. Могат да се събират данъци, за да се поддържа елитът, и да се набират доброволци за армията. С интензивното използване на парите като разменно средство, естествено се появили и първите закони, които да регламентират тяхното използване. Появили се и първите фалшификати и първите нарушения при заплащанията. Така в древен Вавилон около 1760г. пр. Хр. цар Хамурапи включил в своята книга със закони, наречена „Законик“ , текстове, определящи глоби и лихвени проценти, които трябва да се плащат при неспазване на правилата за разплащане. И при даване на стока, без тя да е платена на време. Това са първите наченки на регулация на парично-стоковите отношения.

 

От средата на двадесети век златото постепенно губи ролята си на световни пари и се измества от националните валути на всяка една държава.

 

Росица Накова

 

 

Норт Михаел. Парите и тяхната история. ЛИК, 2003. ISBN 954-607-601-5. с. 9;.https://theconversation.com/when-and-why-did-people-first-start-using-money-78887