УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ПАРАДИГМА

 

Под парадигма аз разбирам признатите от всички научни постижения, които в течение на определено време дават на научната общност модел за постановка на проблемите и техните решения.                                                                           Т. Кун

 

Терминът парадигма произлиза от стгр. дума παράδειγμα (paradeigma), означаваща ’пример, образец, модел, план; поучителен пример; доказателство, свидетелство’ по παραδείκνὔμι (paradeiknumi), означаваща ’демонстрирам, показвам за пример или сравнение; посочвам, представям’, което пък – от δειγμα ’проба, пример; доказателство’. В подобен на етимологичния ѝ смисъл, думата е използвана терминологично в диалога на Платон „Тимей“ със значение ’първообраз, модел за сътворението на универсума’. Както Анаксимен, който определя парадигмата като ’предишно действие, подобно или противоположно на това, което се дискутира’, Платон използва термина парадигма и в по-обикновен, педагогико-пропедевтичен смисъл – ’за предмет, който е „лесен“ (за разбиране, като един вид поучителен пример), използван за упражнение преди разглеждането на подобен, но по-сложен предмет’.

 

Като термин парадигма се използва първоначално в античните реторика и граматика. В реториката е означавал ’един от двата типа доказателствени средства в реторическата аргументация, представляващо (образцов) пример за предишно събитие, приведен за сравнение (или противопоставяне) на дискутираното в ораторската реч’. А в граматиката терминът парадигма е означавал ’дума (представена в таблица с граматичните ѝ форми), служеща за образец на склонение или спрежение’.

 

В средновековната философия терминът парадигма е използван за характеризиране на взаимоотношенията между духовния и физическия свят.

 

В речниците до ХХ в. терминът парадигма е използван само в подобни значения в граматиката и в контексти за илюстрация на притчи и басни, след което е актуализиран в теоретичната лингвистика и във философията на науката.

 

Лингвистичното понятие парадигма най-напред е разработено в морфологията с терминологично значение: 'система от словоформите на една дума, представяща изменението на думата по присъщите граматически категории, като образец на нейния тип склонение или спрежение', откъдето е възприето във фонологията и в останалите лингвистични дисциплини. Терминът парадигма се разбира както като система от флективни изменения, служеща като образец за формообразуване на дадена лексико-граматична категория, така и като система от формите на словоизменение на дадена лексикална единица или съвкупността от словоформите на дадена лексема.

 

След труда на Т. Кун „Структура на научните революции“ (1962) терминът парадигма получава нова популярност чрез развитие на значението му и в най-общ смисъл той започва да означава ‘теоретичен модел-образец, представляващ система от идеи, възгледи и понятия’. Във философията на науката парадигмата се разбира като: характерна за определен исторически период (и за доминиращите философски предпоставки) изходна концептуална схема, основополагащ модел за идентифициране на проблемите и за тяхното решаване чрез приемливи методи на изследване, и признавана валидност на постигнатите резултати в научната общност. В подобен смисъл парадигмата се разбира и като единството от явни и неявни (и нерядко не(до)осъзнавани) предпоставки, определящи научните изследвания в рамките на доминираща  методология, приемана като универсална за даден етап от развитието на науката. И съответно, парадигмата е един вид обобщен образцов модел от аксиоматична база, методи и решения на научните проблеми, определящи една научна дисциплина през определен период от време. Самият Т. Кун, пише за термина парадигма: „Въвеждайки този термин, аз имах пред вид, че някои общоприети примери от фактическата практика на научните изследвания – примери, които включват закон, теория и тяхното практическо приложение и необходимо оборудване – в тяхната съвкупност ни дават модели, от които възникват конкретните традиции на научното изследване".

 

Съществено за разбирането на теорията на Кун е революционният тип преход от едно към друго състояние на редуващи се периоди на т. нар. нормална наука или когато определен модел на реалността, доминиращ през продължителен период от време, бъде заменен, при което моделът на самата реалност претърпява внезапна драстична промяна. Парадигмите имат два аспекта: в рамките  на нормалната наука, терминът се отнася до набор от примерни експерименти, които е вероятно да бъдат копирани; а в основата на този набор от образци са залегнали споделяни предубеждения, въпреки че интерпретациите на парадигмата може да варират между отделните учени. Убеждението, че сегашната парадигма е реалност, има тенденцията да дисквалифицира доказателства и може да подкопае самата парадигма. Това, от своя страна, води до натрупване на значими аномалии, противоречащи на актуалната парадигма, което може да доведе до криза и евентуалното революционно събаряне на действащата парадигма и замяната ѝ с нова. Кун оприличава смяната на парадигмата с промяната, която настъпва при нашата интерпретация на двусмислен образ – „преобръща“ възприятието от едно състояние в друго.

 

 

 

 

 

(Илюзията при възприемането на патето-заек е такъв  пример: не е възможно да се видят и заекът, и патето едновременно.)

 

Изтъква се и важният аспект на парадигмите на Кун, че те са несъизмерими, което значи, че две парадигми не може да бъдат сравнявани една с друга, а новата парадигма, която измества старата не е задължително да е по-добра, защото критерият за оценка зависи от самата парадигма. Във връзка с това Кун пише: „Решението да се откажем от една парадигма винаги едновременно е решение за приемане на друга парадигма, а присъдата, водеща до такова решение, включва както съпоставяне на двете парадигми с природата, така и сравнение на парадигмите една с друга".

 

Типични примери за смяна на парадигми са революционните преходи от астрономичната система на Птолемей към теорията на Коперник или от физиката на Нютон към теорията за относителността на Айнщайн. Пример за приета в момента парадигма би бил стандартният модел на физиката. Научният метод дава възможност за ортодоксални научни изследвания на явления, които може да противоречат на стандартния модел или да го опровергават. Обаче финансиране на такива експерименти би било по-трудно, пропорционално на сумата на отклоненията от приетата стандартна теория. Например за един експеримент, който тества масата на неутриното или разпада на протона (малки отклонения от модела) е по-вероятно да се получат пари, отколкото за експерименти, които търсят нарушения в  закона за запазване на енергията или технологии за пътуване назад във времето.

 

Теорията за парадигмите на Т. Кун е широко дискутирана и допълвана. И. Лакатош я развива до т. нар. позитивни и негативни евристични аспекти на изследователски програми, а по-късно и самият Кун, поради това, че терминът парадигма е предизвикал тълкуване, неадекватно на първоначално придаденото му, е предложил замяната му с термина дисциплинарна матрица. Л. Лоудън разширява теорията на Кун за парадигмите до т. нар. изследователски традиции в областта на социалните науки, където се използва за означаване на „комплекса от преживявания, вярвания и ценности, които влияят на начина, по който индивидът възприема реалността и реагира на тези възприятия“. Кун не смята, че терминът парадигма е подходящ за обществените науки и обяснява, че го е въвел, за да разграничи социалните от естествените науки. Социологът М. Доган разработва идеята, за да докаже, че няма парадигми в обществените науки, но М. Ханда представя основните компоненти на една „социална парадигма“. Въпреки изтъкнатите различия, за парадигми говорят и М. Вебер, и П. Бордьо, а терминът парадигма е широко използван в естетиката и е въведен дори в богословието.

 

Известно е, че К. Попър аргументирано и последователно критикува подхода на Кун, като го свежда до разновидност на философския релативизъм. Напоследък обаче все повече се приема, че промени на парадигмите по Кун наистина съществуват. След откриването на огледалните неврони, осигуряващи базата на човешката способност за емпатия, за учените все още е трудно да установят причините, които са насочили вниманието им към проблема.

 

Широко разпространено е мнението, че парадигмите на Кун в голяма степен съответстват на термините епистема и дискурс на М. Фуко, чиито матезис и таксономия са чисти прояви на промяна на парадигмата в първоначалния смисъл на Кун. Теорията е обсъждана и от Е. Левинас, а според Е. Морен ние сме в подготовка за развитието на една комплексна парадигма, която ще постави началата на нова наука – парадигмалогия.

 

В сферата на дизайна съществуват опити терминът парадигма в обобщеното значение на ‘образец, модел; типичен пример’ да бъде съвместен с фундаменталното понятие за архетипа, който там се разбира предимно като ‘професионален прецедент за дизайнерско решение’.

 

Терминът парадигма е възприет също от кибернетиката и информатиката в компютърното програмиране.

 

В генерален смисъл, терминът парадигма вече се приема за широко разпространен във всички области на науката с най-общо значение: строго структурирана научна теория, представена чрез система от няколко взаимосвързани (определяеми едно чрез друго) и йерархизирани основни понятия, изразяващи най-съществените характеристики на обекта.  

 

+++

В съвременната системно-структурна лингвистика, след капиталния труд на Ф. дьо Сосюр „Курс по обща лингвистика“ (1916), ясно се различават два типа отношения между езиковите единици: асоциативни (на едновременност) и синтагматични (на последователност). Въведеното понятие асоциативни отношения, заедно с противопоставеното му понятие синтагматика, образуват основните отношения в комплексната структура (и основните аспекти в изучаването) на езиковата система. Съгласно учението на Сосюр, асоциативните отношения между езиковите единици не са дадени непосредствено в речевата верига, а те съществуват в езика in absentia, в една виртуална мнемонична последователност (за разлика от синтагматичните, представени в речта in praesentia – две или повече единици, еднакво налични в една действително съществуваща линейна последователност). Асоциативните отношения свързват единиците на езика въз основа на общност по форма или по смисъл, или и по едното, и по другото едновременно (напр. думите летец, читател, бегач се обединяват от значението ’деятел’, а думите читател, писател, проучвател, освен общото значение ’деятел’, имат и един и същ суфикс).

 

Аспектът на изучаване на първия тип (асоциативни) отношения, наречен парадигматика е развит чрез терминологичното словосъчетание парадигматични отношения и наложен в лингвистиката от Л. Йелмслев (1943). След него парадигматическото описание се строи или от гледна точка на обединение на езиковите единици, като функционални представители на една парадигматична единица (установяват се условията за отъждествяване на единиците), или от гледна точка на вариативността на една единица (установяват се условията на избора на нейните функционални представители). В едно парадигматично цяло се обединяват единици, чието различие помежду им изцяло се определя от позицията им. Парадигма съставят единици, взаимоизключващи се една друга в една и съща позиция. Ред от позиционно редуващи се звукове съставят фонема; „срички“, намиращи се в допълнително разпределение, се обединяват в морфема; а ред словоформи – в лексема. Словоформите дума, думи, думата принадлежат на една лексема и съставят една парадигма. Така парадигмата се определя като съвкупност от правила за позиционно обусловени редувания на единиците в езика и представя система от структурни елементи от определено равнище на езика, обединяеми в паметта чрез взаимосвързването им в отношения на асоциативно потенциално противопоставяне и избор между взаимоизключващи се елементи (за разлика от синтагмата, чиито единици са в линейно едновременно отношение на контраст).

 

В редица граматични теории на термина парадигматични отношения се придава и друго (на пръв поглед, противоположно) значение. Парадигматични се назовават отношения между единици, които могат да заемат мястото една на друга в една и съща позиция. Срв. Той беше (висок, среден, нисък) на ръстдума, думи, думата и т.н. Лексемите висок, нисък, среден или флексиите -ø (нулева морфема), -и, -та се свеждат към един парадигматичен ред.

 

Въз основа на обобщаващата дефиниция за парадигма като: система от всички единици от дадено езиково равнище, противопоставени една на друга в опозиции по най-съществените им признаци, в лингвистиката терминът парадигма се използва и за означаване на система от парадигми. Описание във форма на система от парадигми за първи път е осъществено в морфологията. Морфологичната парадигма описва типовете парадигми на словоизменението и установява граматическите класове думи (части на речта и граматическите разреди в тях), притежаващи тъждествени парадигми и системи от парадигми. В много съвременни теории парадигматичният аспект на изследване обхваща единици от всяко от равнищата или подсистемите на езика, а парадигматиката се налага като граматическо учение за строежа и структурата на парадигми от различни типове, техните класификации и обединенията им в по-сложни единства.

 

Както при много други термини, така и при парадигма напоследък се проявява тенденция към по-свободни, нетерминологични употреби, предимно в управленските и политическите среди. За разлика от жаргоните, където стремежът към по-голяма точност чрез ярка образност на израза е очевидна, използването на специфични термини с абстрактно съдържание като парадигма придава на израза преднамерена показност с претенции не само за обща култура, но и за научно-философска компетентност. Така с научно звучащата дума парадигма в т. нар. „дървен език“ вече се назовава какво ли не – от нещо като ‘стереотипна ситуация, статукво, матрица’ до прекалено общото ‘стабилно положение, което обаче подлежи на промяна’

 

Платон, „Тимей“; за Анаксимен – вж. Sampley, J. Paul (2003). Paul in the Greco-Roman World: A Handbook. Trinity Press International. pp. 228–229., Аристотел, „Реторика“; Ф. дьо Сосюр, Курс по обща лингвистика; L. Hjelmslev, Prolegomena to Theory of Language.; Т. Кун, Структурата на научните революции; Lakatos, I. (1970), "Falsification and the Methodology of Scientific Research Programmes," in Lakatos, I. and Musgrave, A. (eds.) (1990), Criticism and the Growth of Knowledge. Cambridge; Laudan, L. (1977), Progress and Its Problems: Towards a Theory of Scientific Growth. University of California Press, Berkeley.; Handa, M. L. (1986) "Peace Paradigm: Transcending Liberal and Marxian Paradigms". Paper presented in "International Symposium on Science, Technology and Development, New Delhi, India, March 20–25, 1987, Mimeographed at O.I.S.E., University of Toronto, Canada (1986); Popper, Karl. The Logic of Scientific Discovery, 1934 (as Logik der Forschung, English translation 1959); М. Фуко, „Думите и нещата“.,H. Bussmann, Lexikon der Sprachwissenschaft, 1990, Kröner Verlag.

  

Иван Касабов

Обратно към списъка