УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ПАМЕТ

 

Човек рядко се замисля какво представлява паметта. По-често мислим за обществено или социално значими понятия като демокрация, данъчна система, екология, морал и други, отколкото за това как и какво помним. На практика всички тези размисли биха били абсолютно невъзможни без памет. Как да говорим за демокрация, ако не знаем с какво се асоциира, с какви лични и обществени събития се свързва, какво въобще означава тази дума? Дори разпознаването на нещо написано или чуто зависи от паметта. Без способността ни да помним никога нищо нямаше да научим.

 

В огромна степен изследванията и теориите в областта на човешката памет са мотивирани от стремежа да се обяснят различни паметови нарушения. Невропсихологичните дисоциации, свързани с нарушения в паметта за факти, но не и за случки, или за случки, но не и за умения, са една от основните причини за разграничаването на съответно семантична (т.е. памет за факти, думи, понятия), епизодична (т.е. памет за случки, например кога, къде, какво и с кого сте преживели) и процедурна (т.е. памет за умения) дългосрочна памет (Tulving, 1972; Schacter, 2001). Например повечето описани случаи на амнезия засягат епизодичната, но не и семантичната памет (Spiers, Maguire, and Burgess, 2001). Пациентите помнят факти, дати, понятия, но не могат да се „върнат назад във времето“ и да преживеят отново нещата, които са им се случили. Невроизобразителните изследвания също подкрепят тази дисоциация като свързват различни области в мозъка с кодиране и извличане на епизодична и семантична информация (Wheeler, Stuss, & Tulving, 1997). Подобно на това наблюденията над пациенти с антероградна амнезия показват, че процедурната памет е различна от всички останали, защото пациентите могат да развиват нови умения и да формират условни рефлекси, въпреки че нямат експлицитен спомен за това (Squire, Knowlton,& Musen, 1993). Един много стар анекдот разказва как лекар убожда с карфица между пръстите си една своя пациентка с антероградна амнезия (Claperede, 1911). Тя, както и останалите пациенти с такъв вид амнезия, не може да формира нови спомени. За нея например всяка среща с лекаря, който я лекува, или с друг човек, с когото се е запознала след травмата, е среща с непознат. Въпреки това, на следващия ден пациентката отказва да се здрависа със своя лекар. Изглежда тя е асоциирала неприятното убождане при „запознанството“ от предишния ден с него, макар да няма спомен за самата среща и да не може да разкаже нищо за нея.

 

Като цяло разбирането за паметта се свързва с поредица от задръжни процеси. Те дават възможност да запомним това, към което сме насочили внимание, при това често докато мислим над нещо друго. Първото задържане на възприетото се случва в т. нар. сетивна памет, където за много кратко време се пази модално-специфична информация. Например визуалната информация се задържа за не повече от секунда в иконичната памет (Sperling, 1960), звуковата в слуховия сетивен регистър, а тактилната в осезателния сетивен регистър. Смята се, че имаме такъв регистър за всяко от петте си сетива, където информацията се пази, така както е била възприета, но към работната памет преминава само онази, към която сме насочили внимането си. Там езиковата информация, независимо от модалността, в която е възприета (слухова или визуална), се обработва отделно от визуално-пространствената (Baddeley, 2012). Ето защо, едновременното изпълнение на една вербална и една визуално-пространствена задача си пречат по-малко от изпълнението на две вербални задачи. Следователно, това, което може да се ословеси, се задържа в работната памет отделно или чрез различни процеси от това, което не може. Хората грешат повече при възстановяване на акустично подобна информация, независимо от модалността, в която тя е била възприета. Например списък от думи, които се произнасят по различен начин (мак, локомотив, риба, ръка, картоф), ще се припомни по-правилно от списък от думи, които се произнасят по сходен начин (мак, влак, рак, крак, пъщарнак). Вероятно това се дължи на основния механизъм за задържане на вербалната информация в работната памет, а именно на повторението. Още повече, че броят възпроизведени думи се равнява на броя думи, които можем да изкажем, а изговарянето на нерелевантна дума, сричка или псевдодума (например повторението на „да“) влошава запомнянето на вербален материал, като блокира възможността за вътрешно повторение. И накрая способността да се повторят правилно псевдодуми в ранна възраст предсказва речников запас в по-късна и е нарушена при деца със специфично езиково разстройство (Gathercole, & Baddeley, 1990). Това прави вътрешното повторение важен механизъм за учене на вербална информация. Предполага се, че по подобен начин, т.е. чрез вътрешно повторение като например визуално представяне, се задържа и визуално-пространствената информация. Смята се, че задъръжните процеси на информацията в работната памет са различни от тези в дъргосрочната памет (Baddeley and Warrington, 1970). Вярното възпроизвеждане на информацията от работната памет например не зависи особено от нейния смисъл. Ако семантично сходни думи (като например мак, роза, карамфил, божур, нарцис) се припомнят непосредствено след ученето им, броят на грешките ще е на нивото на акустично и семантично несходните списъци от думи (Baddeley, 2012).

 

Семантиката е азбуката на дългосрочната памет. Припомняме си думи в семантично свързани групи (напр. куче, котка, кон, папагал и т.н.), независимо от това как сме ги учили, например списък от животни и зеленчуци, представени в случаен ред (Tulving, 1962). Възпроизвеждаме списъци от думи (например „инструмент, мелодия, концерт, пиано, ноти, изкуство, ритъм, оркестър, звук, симфония“) като погрешно, но уверено, вмъкваме сред тях асоциативно свързани думи („музика“) (Roediger, & McDermott, 1995). Всъщност една от най-добрите стратегии за дълготрайно учене е чрез осмисляне и свързване на новата информация с нещата, които вече знаем (Craik, & Lockhart, 1972). Не случайно възпроизвеждането на заучен текст е на практика неразличимо от резюмирането му (Gomulicki, 1956). Както при ученето, така и при припомнянето хората „преследват смисъла“ (Bartlett, 1932). Използват схеми, семантично сходни понятия и релационно сходни ситуации, за да възстановят в консистентен и смислен разказ това, което са учили или преживели, включително за прости геометрични конфигурации (Schacter, 2001). Това означава, че човешката памет е конструктивна, а не склад, в който нашите спомени и знания отлежават в очакване да бъдат извлечени. Опитайте се да нарисувате лицето и гърба на монета от 1 лв. Какво добавихте? Обикновенно то е смислено свързано с вярното, правдоподобно е, напр. лъв, герб и т.н. Изследванията върху конструктивността на човешката памет показват, че спомените се различават от „оригинала“ както за неща, които се случват често (Колко често сте държали в ръка монета от 1 лв.?), така и за неща, към които не сме безразлични (т.е., личностно и обществено значими са и/или са придружени от силни емоции) (Conway, 2005; Morgan, Southwick, Steffian, Hazlett, Loftus, 2013; Neisser, & Hyman, 2000). Съществува мнение, че конструктивността на паметта е „цената“, която заплащаме, за да можем да планираме бъдещето, да можем да мислим за него и да можем да си го представяме (Schacter, 2015). За да оцелеем като вид е важно да можем да сглобяваме познатото в ново смислено и вероятно цяло, т.е. точно това, което правим, когато си припомняме.

 

Baddeley, A.  (2012). Working memory, theories models and controversy. The Annual Review of Psychology, 63, 12.1–12.29; Baddeley, A., & Warrington, E. K. (1970). Amnesia and the distinction between long- and short-term memory. Journal of Verbal Learning and Learning Behavior, 9, 176-189; Bartlett, F. C. (1932). Remembering: A Study in Experimental and Social Psychology. Cambridge, UK: Cambridge University Press.; Claparede, E. (1911). Recognition et moite. Archives Psychologiques Geneve, 11, 79-90; Conway, M. A. (2005). Memory and the self. Journal of Memory and Language. 53: 594–628.; Craik, F. I. M., & Lockhart, R. S. (1972). Levels of processing: A framework for memory research. Journal of Verbal Learning and Verbal behavior, 11, 671-684.; Gathercole, S. E., & Baddeley, A. D. (1990). Phonological memory deficits in language-disordered children: Is there a causal connection? Journal of Memory and Language, 29, 336 -360.; Gomulicki, B. (1956). Recall is an abstractive process. Acta Psichologica, 12, 77-94.; Morgan, C.A., Southwick, S., Steffian, G., Hazlett, G., Loftus, E.  (2013). Misinformation can influence memory for recently experienced, highly stressful events,   International Journal of Law and Psychiatry, 36, 11-17.; Neisser, U., & Hyman, I. E. (2000). Memory observed: Remembering in natural contexts. New York: Worth Publishers.; Roediger, H.L., & McDermott, K. B. (1995). Creating false memories: Remembering words not presented in lists. Journal of Experimental Psychology: Learning, Memory and Cognition, 24(4), 803–814.; Schacter, D.L. (2001). The seven sins of memory: How the mind forgets and remembers. Boston: Houghton Mifflin.

 

Schacter, D.L. (2015). Memory: An adaptive constructive process. In D.Nikulin (Ed.). Memory in recollection of itself. New York: Oxford University Press; Squire, L.R., Knowlton, B., & Musen, G. (1993). The structure and organization of memory. Annual Review of Psychology, 44, 453-95. Weiskrantz, L., & Warrington, E.K. (1979). Conditioning in amnesic patients. Neuropsychologia, 17, 187-194.; Sperling, G. (1960). The information available in brief visual presentations. Psychological Monographs: General and Applied, 74,(11, Whole No. 498).; Spiers, H.J, Burgess, N., Maguire, E.A., Vargha-Khadem, F., O'Keefe, J. (2001). Bilateral Hippocampal Pathology Impairs Topographical and Episodic Memory but not Visual Pattern Matching, Hippocampus, 11 715-725.; Tulving, E. (1962). Subjective organization in free recall of “unrelated” words. Psychological Review, 69(4), 344-354.; Tulving, E. (1972).  Episodic and semantic memory.  In E. Tulving & W. Donaldson (Eds.), Organization of Memory (pp. 382-402). New York, NY: Academic Press, Inc.; Wheeler, M. A., Stuss, D. T., & Tulving, E. (1997). Toward a theory of episodic memory: the frontal lobes and autonoetic consciousness. Psychological Bulletin, 121(3), 331-54.

 

 

Пенка Христова

 

 

Обратно към списъка