УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

“Основата на организираната престъпност в САЩ се състои от 24 групи, които управляват престъпни картели в големите градове в цялата страна. Членовете им са изключително италианци… ”

 

До това твърдение се стига в доклад за състоянието на престъпността по времето на Линдън Джонсън, 1967 година. То очертава една гигантска криминогенна утопия. Подобно състояние никога не е съществувало в САЩ, освен, както в случая, като параноидна фантазия. То обаче изиграва решителна роля за превръщането на организираната престъпност в една от големите теми в сферата на публичните политики в САЩ и след 1990 година в Европа.

 

 

Определение

 

Организирана престъпност е (а) противозаконна дейност, която има (б) систематичен характер, (в) цели печалба, има (г) устойчивост във времето, (д) основана е на договореност (конспирация) между участници в група. От тези елементи някои са безспорни. Дейността е нелегална, а целта е печалба. Това различава организираната престъпност от тероризма, партизанския отряд и др. Нелегалната дейност има трайност, устойчивост и организация. Тази особеност я извежда от рамката на конвенционалната престъпност, която се осъществява в единични актове и няма устойчива организираност. Но най-същественият момент е по-общ. Това е наличието на група като носител-субект на престъпни действия.

 

Образът на престъпната група е познат в историята, макар и без свеждането на целта й единствено до печалба. Диктаторът Сула получава имперски пълномощия от Сената на Рим за да прочисти Средиземно море от пирати, тоест от организирана престъпност по море. Преследване на партизани в планината е акция срещу организирана престъпност. Потушаване на въстание, което властта определя като криминален акт, е противодействие на организирана престъпност. Пределите на криминализиране са толкова широки, че от позицията на дадено статукво най-разнообразни групи могат да изглеждат криминални. Робин Худ е типична организирана престъпна група, от време на време напада някого, колкото за справедливост, толкова и за печалба. Това са познати образи, достатъчно ярки, за да пояснят какво се има предвид. В немалка степен съвременното дефиниране на организираната престъпност чрез фигурата на групата следва тази линия. Тя вижда организацията на престъпното преди всичко посредством представата за бандитизъм, гангстерска организация, дори разбойничество. На този тип организация отговаря класическата италианска мафия. На него са посветени и много филми.

 

Независимо от тази дефиниция, която е популярна в сферата на наказателните политики, в криминологията са развити различни теоретични парадигми, които описват организираната престъпност. В САЩ след средата на 20 век доминира бюрократична парадигма, според която организираната престъпност се структурира като бюрократична йерархия с точни функции на всички нива. По-късно този твърд модел се разгражда. Днес организираната престъпност се мисли повече като подвижна, флуидна, гъвкаво променяща се, с разнообразни конкретни форми. Все повече се търсят връзките й с държава, политика, едър бизнес. Традиционната идеята за „мафия“ е повече метафора, подходяща за игрални филми като Кръстника на Копола.

 

Проблематиката за организираната престъпност се развива в света по-динамично след края на Студената война. В страни като Италия и САЩ процесът започва по-рано, но те са рядкост. Глобалната експанзия на метафората с организираната престъпна група, централното й място в наказателните политики е по-нова тенденция, свързана и със специални международни конвенции на ООН. В този период различни международни полицейски институции като Европол получават мандати, включващи и организирана престъпност.

 

 

Социология и/или политики

 

Социологически по-коректно е да се говори за организация на престъпното или организация на престъпността. Такава перспектива отчита стремежът на престъпното действие да се конституира и стабилизира като алтернативна социална форма. Тъкмо тенденцията да се изграждат алтернативно-престъпни социални форми в рамките на действащ политически ред и конституционен режим е социологически интересната гледна точка. Но тази перспектива не е отразена в международни документи или национални кодекси. Глобалното движение към кодификация на организацията на престъпното директно се насочва към понятието за организирана престъпна група. По този начин то остава стеснено и се придържа към гангстерско-бандитския образ.

 

Причината за заобикаляне на социологически релевантната проблематика – как престъпното се конституира като социална форма – е в обстоятелство, че международни документи и национални законодателства имат непосредствена наказателно-правна задача. Те дават концептуална основа за провеждане на политики, преди всичко наказателни политики. Това принуждава законодателят да прибегне до дефиниране на субект на престъплението, а именно организирана престъпна група. Така, обаче, остават скрити по-дълбоките условия на организация на престъпното.

 

При дефинирането на организацията на престъпното като организирана престъпна група се прави сериозна трансформация и редукция.

 

На първо ниво имаме абстракцията престъпност изобщо. Всяко общество обявява някакви действия за недопустими до степен да ги инкриминира. В едно общество едни действия са инкриминирани, в друго същите може да са легални. Въпреки широките различия, на първо място имаме разбиране какво е недопустимо и обект на наказателна политика.

 

На второ ниво правим разграничение вътре в престъпното между конвенционална и неконвенционална престъпност. Конвенционалната престъпност е свързана с единични, несистематични престъпни актове най-вече на индивиди. Неконвенционална престъпност е негативно определение и може да се отнася до всичко останало.

 

На трето, вътре в негативно определение за неконвенционална престъпност се появява трето ниво. На него неконвенционалната престъпност е квалифицирана като организирана престъпност. Но дори и тук все още отсъства образът на групата. Става дума за процеси, състояния, феномени в обществени контексти, но още не е посочен носител, субект.

 

На четвърто ниво организирана престъпност се конкретизира във фигура като организираната престъпна група. Тази стъпка е неизбежна, когато се търси законодателна кодификация на неконвенционалната престъпност.

 

В резултат на тези преходи и конкретизации организацията на престъпното добива предметни очертания, фигуралност, емпирични значения. Необходимостта на редукцията е в изискването организацията на престъпността да бъде доведена до рамката на наказателен кодекс. За да се окаже обект на наказателния кодекс, тя трябва да има извършител, субект. Затова от феномена на организацията на престъпността се преминава към субекта на групата. Такъв субект повдига въпроси, които са трудни, объркани, противоречиви. Достигане до образа на групата е наложено за целите на политики, а не от социологически промислени аргументации.

 

 

История

 

“Организирана престъпност” е американско понятие, изнесено впоследствие извън САЩ. Американското влияние, главно в международни институции, го превръща в глобална метафора на наказателните политики. Неговата история обаче е тясно американска история почти до 1990 година, когато преживява удивителната си експанзия и придобива глобални измерения.

 

В САЩ за пръв път изразът организирана престъпност се появява около 1896 година в проповеди на социални моралисти, които настояват за забрани на наркотици, проституция, алкохол, хазарт и т. н. Убеждението, че престъпността е нараснала до ужасяващи равнища става доминиращa представа на социалните реформатори. Стига се и до употребата на израза “колосална организация на престъпността” (colossal organization of crime), който не визира нещо конкретно, а е свободна метафора за състоянието на обществото. Има се предвид нещо подобно на картината, развита във филма на Мартин Скорсезе Бандите на Ню Йорк. Политика, бизнес, полиция, наказателни отряди, побойници от ирландски произход, организирани в групи, местна власт, избори и т. н. са се смесили. Невъзможно е да се отделят легалните страни от престъпното.

 

По-късно, през 1919 година, вълната на моралното реформаторство довежда до забраната на алкохола. Това епохално събитие, 18-тата поправка на Конституцията на САЩ, е сред най-парадоксалните актове, известни в историята на управлението на демократичните общества. В него е ясно видимо как една зле замислена наказателна политика може сама да породи най-големия криминален пазар. Протестантските кръгове на социални реформатори успяват да проникнат в политически среди благодарение на масовата параноидна нагласа. Техни съюзници се оказват страховете, че Америка ще се потъне и загине в аморалност, ако не се вземат спешни мерки. Първата мисъл за нужните мерки са тежките забранителни режими.

 

В годините около отмяната на алкохолната забрана федералното правителство провежда и първия федерален преглед на престъпността. Изследването е с обем 4000 страници в 14 тома. След войната, през 1950-1951 година се създава и първата голяма комисия от сенатор Естис Кефовър за състоянието на престъпността в Щатите, вече със специален фокус върху неконвенционалната престъпност. Комисията произвежда нов сензационен документ. Според нея съществува национален криминален синдикат, който покрива цялата територия на Щатите и се състои главно от италианци. Съществена по-конкретна идея, лансирана от доклада, е етнизацията на престъпността. Този документ дава и началото на идеята за престъпната група. Организираната престъпност не се вижда като вътрешен социален процес, като страна във функционирането на обществени сектори и институции, а като външна заплаха. Тя е проникнала в американското общество, но му остава фундаментално чужда и сериозно го заплашва. В този момент и с решаващата роля на доклада, е произходът на образа за италианската мафия в САЩ.

 

Следват нови сенатски комисии и нови доклади. Някои стигат твърде далеч и твърдят, че криминалният синдикат дублира федерацията със своите 24 основни центъра. Голяма роля в застъпничеството за политики срещу Коза Ностра играе Робърт Кенеди, който пише цяла книга по въпроса. В крайна сметка, по времето на Джонсън и Никсън се стига и до първото законодателство в САЩ, а и в света, срещу „криминалните предприятия“ (criminal enterprises). Това е основният термин, приет в САЩ и в специалния закон РИКО от 1971 година. РИКО е проблематичен закон и създава доста работа на Върховния съд, който гледа над 20 дела, свързани с него през следващите 20-30 години. Това обаче не пречи на експанзията на понятието за организирана престъпност и на политиките срещу нея. По времето на Рейгън политиките срещу организираната престъпност напускат решително границите на САЩ, престъпността вече се схваща като транс-национална организирана престъпност. По-късно се приемат и международните конвенции на ООН и Съвета на Европа. Днес организираната престъпност е част от наказателните закони в повечето държави в света.

 

 

Критики

 

Следствията от американска история на понятието са разнопосочни. Те не са само исторически, а теоретични и е трудно да бъдат подценени. Критиките към понятието за организирана престъпност са значителен брой през последното десетилетие. Те тръгват главно от средите на критическата криминология в Западна Европа, Канада и САЩ. Основните моменти са следните:

 

Първо, възможността за организация на престъпното се свежа до един конструиран субект, групата. Той удобен за въвеждане в наказателен кодекс, но е социологически дефектен. Организация на престъпността е много нетривиална идея. Свеждането й до престъпна група е груба редукция.

 

Второ, въвежда се едно твърде сложно понятие в наказателните кодекси. Организираната престъпна група е проста идея, ако се погледне в перспективата на организацията на престъпността като социален феномен. Но в наказателните политики и законодателства дори така опростена тя се оказва сложно за разбиране и практикуване понятие.

 

Трето, налага се обществено представата, че неконвенционалната престъпност е външна заплаха. Всъщност не само в Източна Европа, но и в САЩ, тя никога не е била външна заплаха. Ако политика, бизнес и криминалност са обвързани, доста трудно и дори невъзможно е да се посочи организираната престъпна група, макар да има престъпен процес.

 

Четвърто, неизбежно се поражда милитаризиран стил на наказателните политики. Приоритет на правителството е да води война с организираната престъпност. Милитаризираният контекст на понятието внушава външна заплаха, а външната заплаха предполага военна акция.

 

Пето, настъпва неизбежно овластяване на полицията и изобщо на институциите на наказателната политика. Проблемът с престъпността по-малко се обвързва с превенция за сметка на засилване на ролята на полицията, която в граждански условия е аналог на армията.

 

Критиките на установените представи за организирана престъпност не са само академични, от кръгове на критическата криминология. Те идват и от консултантски, политически и институционални среди. В крайна сметка понятието дори отпада от мандата на Интерпол. Причината отразява едно характерно противоречие при подобни универсализирани политики. Не се твърди, че няма организирана престъпност. Твърди се по-скоро, че изграждането на политики срещу нея изисква теоретични редукция, при която понятието се деформира социологически (криминологически), разширява обема си, придобива фалшива универсалност и губи профил. В крайна сметка то може да стане и безполезно в практиката по провеждане на политики. Страни като Великобритания дори ликвидираха специално създадените институции за борба с организираната престъпност и ги сляха с традиционната полиция.

 

Стефан Попов

 

 

Литература

Beare, M. (ed.), Critical Reflections on Transnational Organized Crime, Money Laundeing, and Corruption, University of Toronto Press, 2003; Kennedy, R., The Enemy Within: The McClellan Committee's Crusade Against Jimmy Hoffa and Corrupt Labor Unions, (1960); Lyman, M. and Potter, G., Organized Crime. Pearson Prentice Hall, New Jersey, 2004.. Organized Crime, Civil Society, and the Policy Process, RiskMonitor, 2011. Woodiwiss, M., “Transnational Organized Crime: The Strange Career of an American Concept”. In: Beare, M. (op. cit.), Woodiwiss, M., Organized Crime and American Power. University of Toronto Press, 2001.