УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Образованието е процес, през който протичат възможностите човек да получи и изучи знания и умения, за да стигне до разбирането за околния свят. Той се отличава от обучението със своята завършеност, а не с получаването на някаква познавателна конкретност за определен период на учене. В хронологичен план образованието преминава през няколко етапа – начално, когато се усвояват елементите на минималната грамотност, четене, писане и смятане; основно, когато се навлиза в света на науките; средно или гимназиално, когато човекът получава широки знания за света или/и конкретни професионални умения, и висше, когато знанията и уменията се задълбочават до експертна  компетентност, а културата на разбирането на околния свят се придобива на високо ниво. Образованието може да бъде разглеждано и не хронологично, което е довело да оформяне на понятието – образование през целия живот. Всеки от нас преминава през различни тематични кръгове на образованост, независимо от възрастта си. Образованието е инициатива на по-старите поколения по отношение на по-младите. То винаги отразява представите на по-старите поколения за онова, което е добро и полезно за младите. Поне в нашата епоха младите генерации често оспорват тези представи, опитвайки се да ги заменят със свои собствени виждания за бъдещето си. В това се коренят много от конфликтите между поколенията.

 

Образованието е необходимо на хората, защото те се нуждаят от подготовка за самостоятелно съществуване. За разлика от близките еволюционни роднини на човека бозайниците, през ранната фаза на човешкия живот съществуването на индивида зависи изцяло от грижите на други хора. Образованието освен това е необходимо, защото поведението на човека е непълно детерминирано от инстинкти и хората притежават свободна воля. Ето защо те се нуждаят от познание за света, за другите и за самите себе си, за да могат да дадат посока на волята си и смисъл на действията си.

 

Образованието по-нататък е необходимо, защото хората не са приковани към определен жизнен ареал, могат да живеят навсякъде по земната повърхност, като сами си създават среда за живеене.  Образованието е необходимо на човека, за да намери своето място и да се „засели“ в създадения от хората свят. При появата си на бял свят всеки един човек заварва система от регулирани от обичаи, традиции, норми и институции отношения между хората, без познаването на които той няма как да взаимодейства успешно с другите. Всички човешки общности развиват свои форми на образование, които винаги са съобразени с някаква идеална представа за човека. Образованието затова се и нарича образование, защото предполага образ на човека, който се взема за образец. И най-сетне образованието не е възможно без участието и усилието на самия човек да направи нещо от себе си. Човек може да бъде приучен с външна принуда да извършва и респ. да не извършва дадени неща, или да извършва определени неща по точно определен начин, без обаче да има вътрешни мотиви за това. Именно тук минава границата между образование и обучение. Обучен е онзи, който може да прави (или да не прави) нещо в съответствие с предварително зададени правила и норми под натиска на външната принуда. Образован е онзи, който може да действа самостоятелно по своя воля и своя преценка в съгласие със съществуващите правила и норми. Ето защо образованието постига своята цел, когато успее да формира индивидите като независими личности. Само такива личности са способни на отговорно поведение, основано на собствени преценки и самостоятелно взети решения.

 

Образованието преминава в историята през различни периоди. В античния свят това е част от развитието на процеса на цивилизация, когато малки групи хора се оформят около гениални личности и формират първите човешки школи за различни клонове на знанието, които в следващи епохи ще се покрият с представите ни за клоновете на науката. Различните райони на този свят – европейски или азиатски, ще дадат и бележитите личности като Аристотел и Платон, Конфуций и Цицерон и множество други.

 

Епохата на европейската християнизация ще даде тласък в посока на изучаването на човешката личност през нова парадигма, формирана от Библията. Това е най-позната за хората книга в историята на цялото човечество. Тези представи ще поставят и основата на днешното университетско образование. В продължение на векове, то ще е част от историята на църквата и ще представлява задълбочен размисъл върху човешката същност и божествените й характеристики.

 

Просвещенското време има своя значим принос в оформянето на редица научни области, най-вече в това, което наричаме природни науки. Неговото протичане ще обхване един значим период в историята на хората в Европа и Америка, който познаваме като индустриалната революция. Именно тя ще провокира и нови образователни области, където ще се насочат и интересите на хората – добиване на сериозни индустриални професионални умения. Наред с тях ще продължават и утвърдените вече области на знание, свързани със занаятите и търговията, които са дали големия тласък на това, което разбираме днес като семеен бизнес. Необходимостта от включване на младото поколение в работата на дома, създава необходимост от знания по писмен език, аритметика, география.  Така през ХІХ век на полето на образованието ще заеме своето място професионалното знание. Разбира се, няма да отслабне интересът към античната култура, развил се особено силно след Ренесанса и по време на Просвещението, което ще оформи полето на онова нещо, живо и до днес, наречено класическо образование.

 

Епохата на националните държави в Европа трайно ще даде път на историческото знание като силно специфична материя, обслужваща националната идентичност. Но не само тази политическа функция, а най-вече въпросът кой съм аз и от къде идвам ще оформи един цял дял на широко хуманитарно знание, което ще даде облика и на настъпващото време на общодостъпно и задължително основно образование.

 

През ХХ век ще се изгради огромна мрежа от гимназии и университети на територията на целия свят. В тях образованието постепенно от една елитна дейност ще се превърне в масово занимание. Днес стремежът, особено в страните членки на Европейския съюз, е към достигане на големи проценти от цялото население със завършено висше образование, ще рече диплома от висше училище или университет.

 

Дилемата, която съпътства днешното образование е връзката между наука и професия. Науката, разбирана като човешко умение да се разбира, професията, разбирана като човешко качество на компетентност в определена област на индустриални и информационни дейности. Именно напрежението и съчетанието между тези противоречия вероятно ще определя облика на образованието през ХХІ век. В наши дни сферата на образованието изпитва силен натиск от страна на стопанството и професионалния живот. В тези области на живота на хората се гледа само като на „работна сила“, на „човешки ресурси“. Според този крайно ограничен инструментален възглед, който се налага с цялата мощ на обществените институции и медиите, единствената задача на образованието е да подготвя хората за определени професионални роли. Този възглед, организиран около идеята за конкурентоспособност на пазара на труда, страда от един непреодолим недостатък. Той предполага наличието на обоснована представа как ще изглежда в бъдеще пазарът на труда, доколкото образователните институции формират днес хора, които предстои да работят утре. Но поради голямата динамика на пазара на труда, по силата на която бързо изчезват стари професии и се появяват нови, представата за бъдещето на този пазар е по необходимост непълна и неточна. Следователно идеята за конкурентоспособност на пазара на труда като крайна цел на образованието е нещо крайно несигурно.

 

На господстващия в наши дни инструментален възглед за образованието противостои един по-стар хуманистичен възглед с корени в античността, според който всеки един човешки индивид е неповторима личност. Образованието има за главна задача да изгради и развие тази личност възможно най-пълно заради самата нея. В основата на човешката личност стоят две особени черти, характерни само за хората: първо, способността да действаш съгласно самостоятелно взети решения (тоест свободата) и свързаната с нея способност за носене на отговорност и второ, способността да формираш поведението си на базата на основания (тоест рационалността). Животът на човешките индивиди е ценност сама по себе си, защото е живот на свободни и рационални същества. Хуманистично е онова образование, което си поставя за цел да събужда и поддържа у хората радост от живота, любов и интерес към света. Без такъв интерес, без живо любопитство към света и към другите няма мотив за образование. Хуманистично е образованието, което изисква съзнателно развиване на езиковата способност. Без езика няма нито познание, нито мислене, нито общуване. Който няма думи, няма мисли. Хуманистично заслужава да бъде наречено образованието, което изисква и постига познание и разбиране за строежа и закономерностите на природния свят. Става дума например за разбиране за това, че ние обитаваме мезосвета, но и разбиране за това, че  съществуват също така и макросвят и микросвят. Тук се включва и култивирането на способност за ориентиране в пространството на земната повърхност и в космическото пространство. Хуманистичното образование изисква ориентиране сред основни числови величини и пропорции в природата и в социалния свят. То учи хората да се ориентират във времето и историята и дава представа за историческата дълбочина на човешкото съществуване, за далечни епохи, култури и езици. Така то способства за това, хората да напуснат своя естествен егоцентризъм. Хуманистичното образование се стреми да развие у хората разбиране за принципите и устройството на моралния, политическия и правовия ред. Хуманистично е онова образование, което способства за формирането на вкус към красивото и способност да се открива и цени красотата. Това образование се ръководи от убеждението, че контактът с изкуството и добрият вкус откриват нови измерения на живота и го правят по-пълноценен. Хуманистичното образование формира разбиране на самия себе си, на собствената биография, на структурата на личността, на собствените мотиви и нагласи и емоционални реакции.

 

Нека обобщим, истинската цел на образованието в собствения смисъл на думата е разбирането. Тъкмо разбирането е начинът, по който човек присъства и действа в света не като животно или машина, а като разумен и свободен деец. Когато се проваля образованието, основано на разбиране, тогава се проваля и формирането на цялостно изградени, самостоятелни и независими личности. Образоваността в един по-обхватен смисъл е равна на автономия, на независимост, на свобода. Необразоваността, обратно, е зависимост, несвобода, управляемост, манипулируемост.

 

Веселин Методиев, Христо П. Тодоров