УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

„Наличието на една общност обогатява собствената ви същност.” Антоан дьо Сент-Екзюпери

 

Думата „общност“ има латински произход и възниква през 14 в., в периода 1325 – 1375 г. Означава:

 

1. Социална група от всякакъв мащаб, чиито членове се намират в определено населено място, споделят правителство и често имат общо културно и историческо наследство – селска общност, местна общност, регионална общност и др.
2. Съюз на нации или държави, обединени от общи интереси (социални, икономически или политически) – Европейска общност, международна общност и др. Международната общност осъди проявите на геноцид.
3. Социална, религиозна, професионална или друга група, която споделя общи характеристики или интереси и се възприема като отделна в някакво отношение от по-голямото общество, в което тя съществува (обикновено предшествано от нея). Изразява прилика или съгласие. Групата може да живее заедно (затворена общност) в по-голяма общност – монашеска общност или да живее разпръснато в нея – научна общност, театрална общност, общност на пенсионерите, рибарска общност и др.
4. Група от хора, която има съвместно притежаване (общност на собственост), и споделят общи удоволствия, отговорности и др.
5. Обществеността като цяло.
6. Група определена в контекста на социалните ценности и отговорности – група затворници, подлежащи на интегриране в обществото.

 

За общностите е характерна груповата идентичност. В тази смисъл може да се каже, че те потискат индивидуалността. „Всеки човек поради естеството си е в симбиотична общност, всеки човек е „симбиот” (според гръцкия термин) или „съжител” (според латинския), участващ в общ живот и предопределен да живее в „съжителство” – consociatio symbiotica, както е писал Алтузий в началото на 17-и век.“[1]

 

Същностното предназначение на всяка общност е универсалната и основна необходимост - възможност за общуване. Да участваш в общност не е „носталгия на неколцина маргинални типове”, а основна потребност на човека. Системното незадоволяване на тази потребност е започнала с дивата урбанизация през индустриалната ера, обезлюдяването на енориите, разрушаването на съседските отношения за сметка на физическия промискуитет и нравственото изолиране на опушените предградия. Доброто общество има за предпоставка едно по-силно изразено чувство за общност и за взаимна отговорност, отколкото може да се намери в повечето от тези общества, чиито двигател преди всичко е пазарът. Това са определения на хора, които са изследвали общността като човешка структура. И още едно. Още не съм видял дете, което само да се грижи за себе си. От люлката до гроба като хора ние сме в общностни задължения, казва Норберт Блюм, , германски политик от Християндемократическия съюз.

 

Но като че ли най-пълно се е изразил Дени дьо Ружмон (1906-1985), швейцарски писател и философ: Ако имаше общност, би имало и средства за борба срещу обществените и частните издевателства. Ала отделният индивид е безпомощен не защото му липсват права, а защото, за да ги предяви – ако предположим, че ги знае – той вече няма необходимата нравствена сила. И кръгът се затваря, възможно най-порочен. Онова, което отчуждава днешния човек, е също и онова, което разрушава основите на всяка жива общност. А само тя би била способна да подхрани дръзновението и бойкостта на онези, които се съпротивляват от нейно име.

 

Такива мисли са изказвани и за най-голямата човешка общност през последните две хилядолетия християнството. Има една стара латинска поговорка, която гласи: Unus Christianus nulus Christianus (Един християнин не е християнин). Никой не може да бъде истински християнин като изолирано и усамотено битие. Християнството не е главно доктрина или дисциплина, която единици могат да приемат като нещо за лична употреба и пътеводител. Най-точно казано християнството е общност, т.е. Църква. От самото начало християнството осъзнава себе си като общност.

 

Общностите биват с публичен и с ограничен достъп. С публичен достъп са тези към които всеки може да се присъедини ако желае. Например, Общността на борещите се за мир.Общността с ограничен достъп е тази в която членството е ограничено до определена група хора, към които са предявени специфични изисквания за членство - масонска общност.

 

Най-често общностите се формират на териториален принцип по местопребиваване или според близостта на интересите и заниманията на хората в тях. Двата обединителни признака могат да съществуват и едновременно – кварталът на артистите.

 

Някои общности по интереси експлоатират обща територия по необходимост. Например, общността на ловците или риболовците, тъй като дейността им е свързана с наличното в територията. Други общности по интереси използват определено място за да се събират и обменят информация но самото място няма пряка връзка с дейността. Например, общността на филателистите.

 

Интернет създаде възможност за създаването на виртуални общности по интереси при които териториалната задължителност и значимост е преодоляна.

 

Териториалните общности имат различна размерност в зависимост от площта върху която обитава населението (квартал – квартална общност, махала – махленска общност, село – селска общност, град – градска общност, държава – национална общност). Например, създаването на т.н. градове-спални е типичен пример за създаването на общности. Това са териториални образувания в които не са съсредоточени значими индустриални производства и в които живеещите осъществяват една или повече от основните човешки жизнени функции (без функцията труд) – обитаване, обслужване или отдих. Жилищните комплекси около големите градове представляват такива общности от хора, живеещи на едно място, но упражняващи трудовата си дейност извън мястото на обитаване. Жилищните комплекси, независимо от големия брой обитаващи ги, не могат да бъдат определени като градове или села, тъй като не са носители на тези видове функции, но поради големия брой на населението, живеещо в тях, повечето имат висока степен на административна организация (кметство).

 

Кварталът е по-малка част от територията за местоживеене в който населението му е обединено от възможността да се опознае взаимно. Думата квартал възниква в средата на 15 в., и се свързва със "съседско поведение, приятелско отношение". Съвременният смисъл на "общността на хората, които живеят близо един до друг" за първи път е записан през 20-те години на 20-ти век. Фразата в съседство със смисъл "близо, някъде около" е записана за първи път 1857. Старата английска дума за "квартал" е нехаджал .

 

Съществуват чести от територии, населени от хора с много по-висока степен на неопределеност, които са близки по значение до това на жилищен комплекс, но няма тази определеност по отношение на класифицирането си и администрирането. Например – предградията в които живеещите хора оформят също общност но с по – ниска степен на обединеност. Приликата им с жилищните комплекси е в това, че и двете териториални образувание са разположени по периферията на големите градове и са преходни за влизащите в тях. Предградията не са организирани административно и в този смисъл са по-близо до представата за квартал.

 

Писателят Луис Мумфорд описва кратко но сравнително точно значението на думата предградие: „Нарастването на метрополиса хвърля огромен брой хора в далечни общежития, където ... животът се извършва без дисциплината на селските професии и без културните ресурси, които централният район на града все още запазва“.

 

Добър пример за интернационална общност е Общността на нациите, явяваща се приемник на Британската империя, която след 1884 г. започва да се разпада и част от колониите и стават по-самостоятелни. При едно от посещенията си в Австралия лорд Роузбъри описва този процес и за първи път описва британската империя като „Общност на нациите“. Организационно общността възниква през 1917 г. по предложение на южноафриканския министър-председател Ян Смьотс, в което за първи път използва израза „Британска общност на нациите“.Тази международна организация, включва 53 независими държави, които са били част от Британската империя (с изключение на Мозамбик и Руанда) и има за цел икономическо сътрудничество, разпространение на демократични ценности, и създаване на демократично управление. 

 

•  Австралия
•  Антигуа и Барбуда
•  Бангладеш
•  Барбадос
•  Бахамски острови
•  Белиз
•  Ботсвана
•  Бруней
•  Вануату
•  Великобритания
•  Гана
•  Гвиана
•  Гренада
•  Доминика
•  Замбия
•  Индия
•  Камерун
•  Канада
•  Кения
•  Кипър
•  Кирибати
•  Лесото
•  Мавриций
•  Малави
•  Малайзия
•  Малдивски острови
•  Малта
•  Мозамбик
•  Намибия
•  Науру
•  Нигерия
•  Нова Зеландия
•  Пакистан
•  Папуа Нова Гвинея
•  Руанда
•  Самоа
•  Свазиленд
•  Сейнт Винсент и Гренадини
•  Сейнт Китс и Невис
•  Сейнт Лусия
•  Сейшелски острови
•  Сиера Леоне
•  Сингапур
•  Соломонови острови
•  Танзания
•  Тонга
•  Тринидад и Тобаго
•  Тувалу
•  Уганда
•  Фиджи
•  Шри Ланка
•  Южноафриканска република
•  Ямайка

 

Глава на общността с церемониална функция е английската кралица Елизабет II, която е и едновременно държавен глава на 16 от държавите членки.

 

Подобна голяма международна организация, макар и несъдържаща думата „общност“ в названието си е Организацията на обединените нации. „Създадена е на 24 октомври 1945 г. от 51 страни, които са били изпълнени с решимост да съхранят мира посредством развитие на международното сътрудничество и осигуряване на колективна безопасност. Към днешния ден членове на ООН са 189 страни, т.е. почти всички страни в света. Тя се явява център за решаване на проблеми, с които се сблъсква цялото човечество. Дейността й се осъществява чрез съвместните усилия на повече от 30 свързани с нея организации, съставляващи системата на ООН. Те работят по спазване правата на човека, охрана на околната среда, борбата с болестите, обезпечаване на развитието и борбата с нищетата. Учрежденията на ООН разработват норми и правила за безопасни и ефективни въздушни и морски съобщения, способстват за усъвършенстването на телекомуникациите и защитата на интересите на потребителите, съдействат за защита правата на интелектуална собственост и координират разпределението на радиочестотите. ООН е инициатор на международни кампании по борба против незаконния трафик на наркотици и тероризъм. Действайки във всички региони на света, Организацията на Обединените Нации и нейните учреждения оказват помощ на бежанци, помагат за подобряване качеството на питейната вода, предоставят заеми на развиващи се страни и помагат за стабилизиране на финансовите пазари. България е член на ООН от 14 декември 1955 г.“[2]

 

С помощта на „общност“ се дефинира и термина „общество“. Общество е: голяма група от хора, общност, това е поредицата от отношения, включително социален статус и роли.

 

Синоними на думата общество са: колектив, общежитие, общност, съжителство,публика, събрание, група, среда, компания, другарство, общуване, познанство, приятели, другари, общественост, свят, кръг от хора.

 

Примерите могат да бъдат безкрайни, но още няколко: Общество Туле - Обществото Туле (етим. Тул; немски: Thule-Gesellschaft) е немска политическа организация с теософска насоченост, създадена в Мюнхен, Германия; Общество на Небето и Земята - Обществото на Небето и Земята (на традиционен китайски: 天地會; Тиа̀н Дѝ Хуѝ) е братска организация, основана в Китай, вероятно през 18-ти век; Общество на кавалерите на ордена „За храброст“ - Обществото на кавалерите на ордена за храброст (ОКОХ) е българска обществена организация създадена през 1934 г.

 

Ернст Фер (роден през 1956 г.), професор по микроикономика и експериментални икономически изследвания като че ли дава и най-съществената дефиниция по темата: Общества, в които обещанията се спазват, функционират по-добре от тези, в които всеки търси само своята краткосрочна изгода. 

 

 

Людмил Георгиев

 

 

[1] http://cao.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%B8/, отворен на 18.03.2018 г. в 23:49 ч.

[2] http://www.vn.government.bg/world/stranici/svetat/oon.htm, отворен на 17.03.2018 г. в 19:46 ч.