УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Понятието идва от municipality – основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Територията на общината е територията на включените в нея населени места. Местното самоуправление в общината се изразява в правото на гражданите или на изброени от тях органи, в рамките на предоставената им компетентност, да решават въпросите, свързани с: общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация; устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея; образованието, здравеопазването, културата, благоустрояването и комуналните дейности, социалното подпомагане, опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси с общинско значение; поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение; развитието на спорта, отдиха i туризма с общинско значение. Всяка община носи името на населеното място което е неин административен център. Жителите на общината са всички граждани, които живеят на територията и и са записани в регистрите на населението. Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.

 

Наименованията на местните общности, такива каквито са познати днес, произхождат от древногръцкия и латинския език. Дадени в древността, те не са претърпели съществени промени и днес се употребяват така, както са звучали към момента на създаването си. Забележително е, че думата хора (demos) е навлязла в употреба едновременно с думата koinotes (общност). Demos означава също и област, район. Названието община идва от думата в древното римско административно право municipium. От римското civitas идва и английското city (град) и е свързано с civis (гражданин). Същият произход има и думата за графство или главен град за графство – county, произхождащо от римското comitates, свързано с думата за канцелария на имперски служител – comes (английското count).

 

Първото разпознаване на израза „местно управление“ е през Средновековието и е с тевтонски (германски) произход. Направено е във връзка с немското burg (град), произхождащо от френската дума за град – bourg, представящо идеята за „защитавам“ или „скривам“. Идеята е за оградено място, означено с древноанглийското tun, което става по-късно символ на града, и немското stadt от думата за място. Древното cite или английското city означава и голямо поселище, което има специални привилегии.

 

Вниманието, което се обръща на значението и названието на „град“, се обяснява с ролята, която фортифицираните (защитените) за живеене места са имали за предпазването им от чужда инвазия. Значимостта въобще на определени места и действия се е свързвала с ролята им при животоспасяването. Освен това обаче, тези места са олицетворявали и равнището на тогавашната демокрация, като места за свободен избор и водене на точно определен начин на живот, зачитащ социално-класовата стратификация и ценностната система на принадлежащите й членове.

 

Особено значение укрепените градове имат за задоволяването на нуждите и развитието на буржоазията, названието на която се формира от думата burg (град) или borough (градче). Те осигурявали защитата и съществуването на краля, епископите, принцовете и принцесите, контролиращи огромна територия. Отношенията между самите тях и с населението са били повече договорни, отколкото конституционни, допълващи се от взаимния интерес, въпреки че разрешителното, даващо свобода на градчетата, е било подсилено с правилата на естественото право, извлечено от правната философия на римските времена, акцентиращи изключително силно върху правото на собственост и договор.

 

Тази защитена заедност е развила по принуда взаимодействаща си субординация между различните слоеве от населението на градовете и е основала толерантността, търпимостта и дори подчинението, независимо от факта, че ролите на управляващи (крал, епископи, дворянство) и защитници (селяни и занаятчии) са били монополни и поради това еднакво ценни. Всъщност това е способствало за консолидирането на взаимнозаинтересовани социално определени групи от населението и е подготвило, колкото и парадоксално да звучи, съвременното развито демократично гражданско-правово общество. Този социален конгломерат чрез съжителството си довежда и до онова, което наричаме по-късно общинско самоуправление, и чиито единствен превод е: правим заедно така, че да е по-добре за всички ни.

 

Европейската харта за местно самоуправление, приета в Страсбург на 15.10.1985 г., постулира, че то е: „Правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват в рамките на закона съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население“. Отнесено към историческия контекст на случващото се в първобитната, робовладелска или феодална община, определението пази актуалността си с едно изключение – „в рамките на закона“. Именно това изключение обаче подчертава значимия факт на замяната на неограничеността, на доброволността с ограничената задължителност на закона. С други думи – превръща убедената спонтанност в законова принуденост. В това прекрасно, от гледна точка на точността и научната си издържаност, определение липсва най-важното – добрата воля на местната власт да управлява по този начин. Говори се за права и за способности. Тоест, в по-голямата си част технически изпълними неща, без да се посочва най-важното – духа на съвместното преживяване в общността, онова, което изразява съобщността. Когато доброволността на сътрудничеството превърнато в съжителство е налице, тогава основният мотив на местното самоуправление, заложен в хартата – „в полза на своето население“, се проявява като естествен за самото създаване на общността. Той не е цел или условие, а източник на обединяването на населението в общинска форма.

 

В съвременния случай законът и парламентът дават правото, като предварително проверяват за реалната способност на местните власти да създадат и управляват живота в общността. В историческия случай това се прави спонтанно, на доброволен принцип, от хора, които се познават и знаят възможностите си, както и недостатъците си. Само териториални общности, отговарящи на тези условия, могат да бъдат назовавани община, ако се държи на съдържанието на понятието, а не на формата, както всъщност става в съвременното й интерпретиране.

 

Поводът да спираме вниманието си върху определени исторически предпоставки във връзка с местното самоуправление е свързан със сравнимостта на част от по-основните функции на историческата община и търсенето на непреходното в управлението на града и общината. По този начин ще може да се разграничи правилно направеното от пропуснатото и необходимото от второстепенното.

 

Основната теза е, че като функции историческата и съвременната община са доста близки, да не кажем еднакви. Различието основно е в доверието, мащаба на управляваните дела и в механизмите за проверка и контрол. Детайлизирането на обществения живот в общините и съдържанието на понятието „община“ (от общност), доближава действията, свързани с управлението им, все повече към личността, към отделния човек, към неговия отделен и особен случай. Това се отразява съществено върху цялостното управление на общините в Англия например, където през ХVІ в. общинските съвети започват да провеждат оперативно т.н. „малки сесии“, имащи за задача да решават специфични общински проблеми. Архивите показват, че тези малки сесии са били посветени предимно на въпроси, свързани с криминални случаи, планове и лицензи на обществени сгради, клубове и др.

 

С това се декларира политическата воля да се решават бързо важните за местната общност проблеми, свързани със сигурността й и с комунално-битовото удобство на нейните членове. Въпреки че имаме съвсем същите проблеми като вид, но далеч по-сложни като структура и по-драстични като проявление, нашите общини нямат политическата воля да въведат подобна експедитивност. Основната причина е в недостатъчния капацитет на общинските администрации и недостатъчните средства, отделяни за подобни дейности. Общинско управление, основано на отношението „потребността съществува – възможностите не позволяват“, се нарича дефицитно. За съжаление тази констатация касае 2/3 от общините в България.

 

Таблицата по-долу ни представя сравнението на усреднените основни функции в римската и в съвременната българска община.

Таблица №1. Функции на местните власти в исторически и съвременен вариант.

Общински функции през римско време	Съвременни общински функции
Осигуряване на изобилна вода за битови нужди на населението, включително и на горните етажи. Изграждане на дренажи, водопроводи	Осигуряване на системи за водоснабдяване и канализация
	Чистотата (събиране и третиране на битовите отпадъци)
Строителство и поддържане на павирани улици и площади	Изграждането и поддръжката на улиците, площадите, парковете, градините, уличното осветление
Изграждане на покрити портици против жега и дъжд
Изграждане и поддържане на хигиенични и просторни пазари	Определяне на местата за функционирането на общински пазари и борси
Строителство на бани и водни басейни и осигуряване на ежедневни безплатни бани за цялото население.
Изграждане на заведения за спорт и физически упражнения (арени, стадиони и др.)	Опазване на околната среда и използването на ресурсите с общинско значение, развитие на спорта, отдиха и туризма
Образованието е частно и в повечето случаи индивидуално	Изграждането, поддръжката на общинските училища (начални, основни и средни), текуща издръжка
Строителство и поддръжка на храмове и олтари
	Здравеопазването – болнично обслужване в общинските болници и детските заведения, здравна профилактика, санитарно-хигиенни дейности
Изграждане на театри, обществени библиотеки, картинни галерии, заведения за обществени четения	Развитието на културата – развитие и поддръжката на читалища, театри, оркестри, библиотеки, музеи, самодейност, ритуали, местни традиции и обичаи; по опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение

 

Днешните общински функции по управление на здравеопазването, образованието, социалното подпомагане и култура се споделят между общината и държавата. Държавата е делегирала на общините да изпълняват и други конкретни задачи по подготовка и произвеждане на избори, защита на населението при бедствия и аварии и др. Съпоставянето на особеностите и възможностите на сегашната местна власт със съществувалата в онзи исторически период показва следните по-важни особености и различия:

Таблица № 2

СЕГА	В ИСТОРИЧЕСКО МИНАЛО
Политикът представлява местната общност. Той е посредникът между нея и централната власт (правителството) посредством парламента	Липсва посредника-политик. Съществува образован и отговорен гражданин-администратор
Колективната власт на обществото е делегирана на непризвани, недоказали се и често непознати администратори, т.е. целта е кариерата	Едноличната власт на старейшината е делегирана на призвани и признати правдоследовници. Целта е общественото признание на вършеното
Системата позволява изграждането на кариера към централната власт за сметка на благополучието на съгражданите	Системата не налага да се гради кариера към централната власт за сметка на благополучието на съгражданите си, тъй като е носител и на кариерата, и на благополучието…
Отговорността за дадена дейност е разпределена между различни служители	Отговорността за дадена дейност се носи от един субект
Ставайки обществен служител, получава възможността, разпределяйки обществен ресурс, да постигне недостижимо по друг начин лично благополучие. Това би довело до дефицит на достойнство и самочувствие. Присъствието и действията му не възпитават в уважение към действието и собствеността	Станал е обществен служител не заради, а поради ясно произхождащото във времето и обстоятелствата богатство. Поради това е развивал успоредно с него достойнството и самочувствието на притежаващия. Присъствието и действията му са възпитавали в уважение към действието и собствеността
Личната ефективност от присъствието му в общинското самоуправление се измерва с възможността му да получава и да дава. Служенето му е платено	Личната ефективност от присъствието му в общинското самоуправление се е измервала с възможността му да дава, а не да получава. Служенето му е безплатно
Ниската хомогенност на обществото в средните и по-големи общини индивидуализира успеха и неуспеха.	Високата хомогенност на обществото в средните и малките общини позволява всички заедно да просперират и всички заедно да деградират…
Високите технологии опосредстват публичните услуги и индивидуализират потреблението им, насърчавайки равнопоставеността	Непосредствената (живата) връзка гражданин-администратор влошава равнопоставеността. Тя е основана единствено на морала…
Технологиите намаляват конфликтните ситуации във връзката гражданин-администратор (обслужване с едно посещение)	Непосредственият контакт граждани-администратори предпоставят конфликтността и корупцията
Високата степен на разделението на труда в съвременната администрация и платеността и насърчават нецелесъобразни активности в подкрепа на неуплътнената конкретно професионална заетост	Ниската степен на разделение на труда и безплатността на служенето създават потребността от икономия на действия несвързани с решаването на конкретни казуси
Пирамидалната, йерархична структура развива едноличността в управлението, за сметка на „разпределената“ колективна отговорност	Хоризонталната структура развива консултативността в управлението и въпреки нея поемането на лична отговорност
С предоставяните качествени и навременни (точно в определен момент) услуги се задоволяват високо индивидуализирани потребители	С предоставяните услуги се задоволяват ниско индивидуализирани потребители

 

 

Людмил Георгиев