УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

МОНОПОЛ

 

Пазар или пазарна структура, където има един продавач (производител) на продукта, който няма близки заместители и са налице непреодолими бариери за навлизане на нови конкуренти. При тези условия продавачът получава монополна сила, която се изразява в неговата способност да увеличава цената на благото над конкурентното равнище, без да изгуби всичките си потребители.

 

Сред причините за възникване на пазарен монопол като основни могат да бъдат посочени: собственост или изключителен контрол върху стратегически ресурси за дадено производство; патентно право върху продукт или върху производствен процес; държавен лиценз или налагане на бариери за външна търговия; нарастваща възвръщаемост от мащаба на производството (икономии от мащаба) и огромни начални капиталови разходи (причина за естествен монопол). Монополистът като единствен продавач на пазара е изправен пред цялото пазарно търсене, което трябва да удовлетвори. Понеже продуктът няма близки заместители, това позволява на производителя чрез регулиране на предлаганото количество да повишава цената над конкурентното и равнище. Така чрез влиянието си върху цената – нейното увеличаване – монополистът присвоява част от изгодата от размяната за потребителя (потребителска рента) под формата на монополна печалба. Печалбата на монополиста е резултат от преразпределянето на доходите в обществото, защото чрез монополната цена се присвоява част от дохода на потребителите, който би могъл да се използва за закупуването на други блага и по-пълно удовлетворяване на техните потребности. Монополистът има възможност да присвоява още по-голяма изгода от потребителите за сметка на политика на ценова дискриминация. Поради значителната разпределителна и производствена неефективност, монополът е обект на регулиране от страна на държавата. С цел намаляване неефективността на монопола и загубите за обществото, монополната печалба може да се изземва чрез съответна система за данъчно облагане или чрез регулиране на цените на монополиста. Една от формите за намаляване на пазарните несъвършенства е фиксирането на цената на фирмата монополист. Според конкретната ситуация цената може да бъде фиксирана или на равнището на пределните разходи, или на равнището на средните разходи, което позволява на фирмата получаването на „справедлива печалба“.

 

Тези отрасли в икономиката, за които размерът на пазара не позволява съществуването на повече от една фирма с оптимален размер, се определят като естествен монопол. Технологията за създаването на такива блага като железопътен транспорт, електропроизводство и електроснабдяване, комуникации и съобщения, водоснабдяване и канализация и др. е такава, че значителните икономии от мащаба на производството, за да бъдат напълно усвоени, е необходимо наличието само на един производител. Производството е свързано с много големи фиксирани разходи и много ниски пределни разходи. При подобни условия, понеже се произвежда като правило социално значима продукция, обикновено държавата поема върху себе си производството или регулирането на цените, за да предотврати монополната експлоатация на потребителите.

 

Когато на пазара има единствен купувач, който може да влияе върху пазарната цена, пазарната структура се определя като монопсон (monopsony). Проявява се като правило на факторните пазари, в частност трудовите, и произтича от географската концентрация на немобилни ресурси (въглища, нефт, злато и т.н.), или от екстремна немобилност, свързана със заетостта на много тясно специализирана работна сила (космонавти, ядрени инженери и т.н.). Причина за монопсона е и съглашението между наемни работници съвместно да сключат договор за наемане, без да се конкурират помежду си (колективен трудов договор). При монопсона единственият купувач сам черпи блага от пазарното предлагане, например наемане на работна сила. Монопсонистът определя едновременно количеството, което ще наеме и пазарната цена (трудовото възнаграждение), която ще заплати, за да максимизира печалбата си, при равни други условия. Поради контрола върху купуваното (наеманото) количество, определяната от него например цена на труда (трудово възнаграждение) е винаги по-ниска от приноса на работника, измерен чрез прихода от пределния физически продукт за работодателя. Това води до присвояване на част от изгодата на предлагащия своя труд от монопсониста, известна като монопсонистична експлоатация, както и до чисти загуби на благосъстояние за обществото. По тези причини монопсонните пазари са обект на регулиране от страна на държавата.

 

 

Сабина Ракарова

 

 

 

 

 

Обратно към списъка