УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

МИГРАЦИЯ

 

Думата е с латински корен и произход (migration), произнася се като „migration“. Означава, преместване на хора от едно място на друго с пресичане на някаква граница. Най-често административно-териториална или национална. Тъй като няма утвърдено единно определение, приемаме, че миграцията е: Процес на преместването на населението по определена територия, свързан с промяна на постоянното местоживеене.

 

Понятието може да бъде интерпретирано чрез различните отговори на въпроса: Миграцията – път към мечтите ли е, или бягство? Съчетаването на многообразието от отговори оформя и структурирането на миграционните причини. В основата на процеса обаче стои разривът между възможностите на икономическия и културен потенциал на родното място и развиващите се претенции на индивида, свързани с представите му за настоящия му и бъдещ начин на живот.

 

Забележително звучи, твърде изпреварилото процесите на съвременната интернационализация прозрение на френския писател Виктор Юго, който в ранната 1849 г. казва: „Ще дойде ден, когато всички нации на този континент, без да губят своите различни качества или тяхната прекрасна индивидуалност, ще се слеят в едно по – висше обединение и ще формират европейското братство. Ще дойде ден, когато няма да има други бойни полета освен тези на ума – отворения пазар на идеи. Ще дойде ден, когато вместо да се използват куршуми и снаряди, ще се гласува.“

 

Първоначалните мигранти от Африка към Европа са във времена, в които континенталните плочи не са били разделени и преминаването на първите мигранти – пастирите е било напълно възможно и е насочено към територията на днешна Великобритания, поради благоприятния климат, формиран от топлото океанско течение Гълфстрийм. Възможност е дошла и от последователното размразяване на северните части на Европа, осъществено на два етапа – между 210 000 – 140 000 г. и между 80 000 – 10 000 Пр.Хр.

 

 

В периода 35 000 – 10 000 г. пр. н. е. има силна мигрантска вълна от Близкия Изток, а около 10 000 г. пр. н. е. се появяват хора в Скандинавия, Русия и Полша. За да бъде разбран по-добре миграционният процес, трябва да се споменат няколко важни факта и тенденции:

 

  • В XIX в. пазарната икономика се явява доминираща форма на икономическа организация;
  • Към средата на ХХ в. -малък брой технически напреднали страни изпреварват всички останали;
  • До половината на XVII в. бялото човечество нарастваше с най-големи темпове;
  • След XVII в.населението на страните от Третия свят нараства с по-високи темпове.;
  • Европейскoтo селско стопанство намалява след 1950 г.;
  • Преди икономическата криза от 1930 - 1933г. САЩ започва да регулира миграцията породена от Първата световна война и Руската революция. Допускат се само хора за развитието на индустрията;
  • М/у І-вата и ІІ-рата Св. война работници от Германия, Италия, Полша и Словения влизат в Холандия. Италианци и ирландци влизат в Англия;
  • Франция приема работници от: Испания, Португалия, Полша, Италия, Гърция, Алжир, Мароко и Тунис;
  • След ІІ-та Св.в. Франция, Холандия, Англия, Белгия и Германия приемат емигранти от: Италия, Испания, Мароко и Турция;
  • Хора от бедните страни: Афганистан, Пакистан, Индия, Бангладеж, Виетнам, Филипините, Мексико, Алжир, Мароко, Египет, Турция, Полша, Югославия и други страни мигрираха през 1950 - 1990 г. към Западна Европа, САЩ, Канада, Япония и Австралия;
  • В периода 1955 - 1974 г. във Франция 4 млн. кандидати очакват разрешение за постоянно пребиваване.

 

Макар и не стриктно аргументирано, но може да се говори за типични миграционни потоци на международната миграция. Например: северно-африканците, испанците и португалците мигрират към Франция, азиатците – към Европа и САЩ, южно-азиатците – към Великобритания, Франция и Холандия, албанците към Италия, италианците – към Швейцария, Германия и Франция, грузинците в Русия, турците, гърците, сирийците, афганистанците и пакистанците – към Германия, а китайците – с определен интерес през последното десетилетие към Сибир, но като правило – в целия свят.

 

Легенда:

Основни миграционни потоци 

Второстепенни миграционни потоци

Основни региони, генериращи миграция

Източник: www.mtholyoke.edu

 

От континент на изселници в дълъг исторически период преди глобализацията, Европа се превърна в крайна цел на непознати до сега по мащабите си мигриращи маси хора. Причината за това е застаряването на европейското население и липсата на ниско и средно квалифицирана работна ръка. Дори такава, непретендираща с висока развитост на икономиката си държава като България още от 2008 г. почувства недостиг на работна ръка в определени сектори. Строителният бранш в България бе готов да наема работна ръка от Виетнам, за да запълни създадените 2 хил. работни места, които останаха незапълнени…

 

Според причината за осъществяването си, миграцията бива следните видове: икономическа, политическа, военна, здравна, туристическа, религиозна, криминална и др. Според продължителността на пребиваването на избраното място, тя бива: постоянна и временна, като временната има варианти, в зависимост от продължителността на тази временност – няколкогодишна, няколкоседмична и т.н. Според вида на пресичаната граница, миграцията може да бъде: вътрешнонационална, международна или междупланетна, като вътрешнонационалната може да се дели на: междуселищна и междурегионална. Според броя на преместващите се може да бъде: индивидуална и групова, а според начина на протичането и – стихийна или организирана, като организираната може да включва видовете доброволна и принудителна. Според спазването на международните спогодби и национални законодателства миграцията бива: законна и незаконна.

 

От гледна точка на територията, по отношение на която се разглежда миграционното движение и която трябва да бъде предварително определена, имаме вътрешна и външна миграция. Например по отношение на страната, мигрирането от Варна в София представлява вътрешна миграция, но е външна за Варненска област. Съчетаването на елементите от различните видове миграция може да даде нови класификационни елементи. Например икономическата може да бъде конкретизирана като трудова, груповата като семейна, а принудителната като бежанска.

 

Людмил Георгиев

Обратно към списъка