УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Под литературна личност най-често разбираме опубличностения чрез литературна дейност в масовото съзнание образ на един писател. Но това се помества и в една по-обща типология – можем да говорим и за обществена личност, за политическа личност (Стефан Стамболов, а оттам – стамболовизъм), за спортна личност, за личност от поп-културата и т.н.

 

Тъй като е „образ“, литературната личност не съвпада с реалната биографическа писателска личност. Тя обикновено е една многосъставна схема, но може да бъде и едносложна, с акцент при опубличностяването върху някаква основна черта или характеристика. Литературната личност живее своя публичен живот някак паралелно с творчеството на съответния писател, като често въздейства върху формите на възприемането му. Тя може до такава степен да се обособи, че да се превърне дори в типово название – например индивидуалната Байроновата литературна личност става толкова популярна, че през целия деветнадесети век се говори за байронически поети или за байронически личности (от всекидневието, извън творческата креативност), но и за байроническо поведение. От въздействието на драматургията на великия норвежец се ражда покрилото почти цяла Европа умонастроение и културна нагласа и б с е н и з ъ м. Толстоизмът се превръща в началото на ХХ век в истинска индивидуална версия на християнската религия.

 

Литературна личност може да се обособи и опубличности и на базата на популярността на един литературен герой (това вече е доста по-различно от писателска литературна личност). По името на героинята от романа на Гюстав Флобер Мадам Бовари се назовава типовото женствено поведение „боваризъм“. Опубличностени и разтворили се в ежедневието са образите и жестовете на герои като Гьотевия Фауст, Балзаковия Растиняк, Алековия Бай Ганю; употребяват се названия като „обломовщина“ или „смердяковщина“ и пр., и пр.

 

Но основният смисъл на понятието „литературна личност“ все пак се отнася именно до опубличностената значима писателска личност. Такова стабилно опубличностяване се случва за периодите на доминиращ литературен персонализъм – в българската литература това е кулминацията на дейностите на кръга „Мисъл“ (1904 – 1912 г.). Има и времена антиперсоналистични, „колективистични“, когато обществото не се интересува толкова от писателските личности, а по-скоро от общите стилови и тематични характеристики на техните произведения. Тогава не се опубличностяват литературни личности и на най-големи поети (така например Атанас Далчев няма литературна личност през 20-те и 30-те години на ХХ век).

 

Литературната личност трябва да се вижда процесуално – най-често писателската персона се опубличностява чрез някакво литературно или битово събитие, утвърждава се, достига кулминацията на популярността си и постепенно „изтлява“, „забравя“ се. Този процес е нещо съвсем различно от реалното литературноисторическо утвърждаване на отделни произведения или на цялостното творческо дело на съответния писател.

 

В новата българска литературна култура безспорно най-ярка литературна личност е Яворовата, породила цял култ, имащ понякога и религиозни измерения. В редица мои книги съм разработил проблемиката на Яворовата литературна личност: преминаването през, въплъщаването на три социални роли (на млад социалист-народник, на виден организиран участник в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско и на самотен трагически художник – духовен аристократ), автобиографическото им сюжетиране и обективирането им, вписването във великата българска система от биографии – Левски и Ботев, Гоце и Яворов, финализирането чрез трагическите любовни сюжети, достигането до уникалното битие в смъртта, както и историята на посмъртното битие на Яворовата литературна личност.

 

Понякога литературният персонализъм има по-широки обществени измерения и надхвърля границите на литературната култура. Противоборството на литературните и политическите личности, сблъсъкът на литературен и политически персонализъм става една от формите на конфликтно съотнасяне на моралния и институционалния авторитет.

 

 

 

 

Михаил Неделчев