УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

В думата „либерализъм“ към предиката „либерално“ е добавенa наставката „-изъм“. Тази модификация отмества значението на думата „либерално“ в посока на доктрина, учение, идеология. Без наставката „-изъм“, по-свободни и неутрални към доктрина и идеология са разнообразните употреби на изрази с предиката „либерално“: либерална идея, либерална позиция, либерална политика, либерален проект, либерална тенденция, либерални нагласи и т. н.

 

Определение

 

Либерализмът е модерен политически и по-широко обществен възглед, в основата на който лежи придържането към безусловната ценност на индивидуалната човешка свобода.

 

 

Либералната идея е характерна модерна идея. В нея фундаменталното положение за свободата е радикализирано в няколко посоки. Първо, свободата е неотменна и изконна характеристика на човешкото битие, без нея човешкото е немислимо в контекста на европейската модерност. Второ, свободата се отнася до човешкия индивид, тоест до човешко същество, което има атомарна форма и е неделимо (както подсказва латинското in-dividuum), изнесено от всякакъв групов и обществен контекст. Трето, свободата е негативна характеристика, тя не казва „какъв“ е човешкият индивид, а по-скоро обратното, че в своето човешко качество надхвърля – трансцендира – всякакви конкретни определения.

 

Тези три проекции, в които се разгъва определението за свободата отличават модерната европейска култура от предходни епохи, в частност гръцката и римската античност. Абстракцията на свободата и изнасянето й до абсолютна форма не са мислими в предмодерни контексти. Гръцкият полис, например, има граждани, но няма индивиди в този пределен метафизичен смисъл, в който свободата е тяхната фундаментална характеристика. Нещо повече, в модерен контекст свободата е основополагаща идея не само в политически смисъл. Без предпоставката за свободата не биха били възможни модерната представа за знание и истина (наука след Галилей), добро (етиката), красота (естетиката). В политическата сфера идеята за свободата е развита като либерална идея. Това е специфичният израз, с който тя присъства в политическата философия на модерността, както и в отделни политически движения, конкретни проекти и програми.

 

История

 

Политическата философия на модерната епоха прави своя най-значителен основополагащ жест с Томас Хобс и неговия Левиатан в средата на 17 век. Хобс повдига въпроса какъв е произходът на обществения ред, как става така, че хората живеят в сравнително подредени общности и търсят начини да осигурят мир, а не самоунищожение. При такава постановка хаосът и унищожението са предположени като първични и естествени състояния, а редът като постигнато, вторично и изкуствено положение на нещата. Редът е постигнат в резултат на обществен договор между всички човешки индивиди. Условието, което Хобс поставя преди всичко друго, са свободни човешки индивид, тоест неделими човешки същества. Те имат достатъчна разумност за да схванат, че без договор на всеки с всеки и излъчване на общо политическо представителство редът е невъзможен, хаосът ще надделее, войната на „всеки срещу всеки“ ще владее света. Хобс не е либерален мислител в съвременен смисъл на изповядващ модерни либерални идеи. Но предпоставката за свободни човешки индивиди е налице в неговия основен труд, а оттам и в цялата последваща модерна традиция.

 

В класическата модерност либералната идея в смисъл повече на либерализъм, е развита в най-вече в линията на Лок, Кант, Мил. Но предпоставката за свободния индивид остава фундаментална при всички отклонения от тази линия, дори при автори, които открито оспорват либералната идеология. Така в модерната епоха всички сериозни политически философи споделят принципите на либералното. В по-конкретни разработки, отнасящи се до специфични страни на политическото, обаче, те могат да се различават значително. Проблемът е в това, че абстракцията за свободата е радикална и негативна, от нея не следва определено състояние на нещата. Когато обаче се пита за конкретизации и се развива дадена политическа и социална доктрина, различията стават неизбежни. Така например, макар и Хобс и Лок да се придържат към идеята за свободния индивид и да са по същество индивидуалисти, Хобс не е либерален мислител, докато Лок развива по-конкретни политически измерения на либералния принцип.

 

Либералната идея в качеството си на идеологема, на политически либерализъм, е най-силно развита през 19 век. В този период на модерността тя се отделя от по-тясното поле на метафизиката на свободата и се обвързва повече с конкретни свободи – свобода на словото, на сдружаването и др., както и политическата зашита на тези свободи чрез превода им в права – право на свободно изразяване, право на сдружаване и пр. В пределно общи определения 19-ят европейски век е век на либерализма. Той е предхождан от две епохални събития, Френската революция и основаването на Съединените щати с приемането на федералната конституция. И двете имат далечни следствия, едно от най-съществените е отварянето на политическите дебати за свободите и правата в конкретни политически контексти. Либерализмът на 19 век се развива главно чрез отстояването на идеята, че свободата и защитата й са фундаментална мисия на модерното общество и условия за неговия просперитет.

 

В по-късната модерност на 20 век тези политически идеи се развиват от либерални мислители в САЩ и Европа като Джон Ролс (може би най-големият философ на либералната идея след средата на 20 век), Роналд Дуоркин, Робърт Нозик и др. В Европа либералната традиция е продължена във философията на Хабермас и К-О. Апел, но с редица нови постановки в контекста на една философия на езика и особено на езиковата прагматика. Независимо от всякакви различия идеята за индивидуалните свободи остава фундаментална идея в целия спектър на либерални мислители от класическата модерност на 17 век до днес. От 19 към 20 век протича една значителна промяна в либералните ориентации. През 19 век либералната идея е тясно свързана с националните освободителни движения и създаването на национални държави. През 20 век постепенно либералните ориентации се отделят тази обвързаност и дори й се противопоставят, тъй като виждат реализация на принципите си в над-национални нива.

 

Политически смисъл

 

Политическите значения на либералното и либералната идея са най-ясно разпознаваеми в конструкцията на модерната държавност. Модерната държава, идеята за която се оформя в Европа след 17 век и се осъществява като политическа практика до днес, наричаме конституционна държава. С това обозначение се има предвид не всяка конституция, доколкото конституция е ред, структура, градеж, каквито има в Рим или античния полис, т.е. във всяко общество. Модерният полис става конституционна държава поради основаването си върху два принципа: разделението на властите и индивидуалните права. Популярно се смята, че и двете положения следват от конституцията на модерната държава, т.е. че тя ги поражда и постулира (превръща в изисквания, в норми). Всъщност е точно обратното: конституционната държава предполага двата принципа като свои необходими условия. Ако нямаме разделение на властите, модерната конституционна държава не е мислима; както и без условието на правата, държавата не би била изградена върху модерна конституция като форма на обществен договор, а би била тирания и произвол над гражданите си. Тези зависимости налагат правата, които дават политическия превод на метафизическата идея за свободата, да се мислят като основополагащи за съвременната държавност.

 

Идеята може да се изкаже и по следния начин: без свободни граждани съвременната държавност е немислима, поради което свободите в модуса им на права са нейно условие. Разделението на властите, от друга страна, има отношение не към индивидуалните права, а към големи групи граждани и изграждане на представителство. По този начин то има пряко отношение не към либералната идея, а към идеята за демокрация, към демоса, общността в цялост, народа, както се казва в повечето писани конституции. Двата принципа – на доминация на групата и мнозинството при формиране на представителство, от една страна, и на индивидуалните права, от друга, се допълват. Те дори си противостоят, тъй като демокрацията е власт на мнозинството, което има неизбежна склонност да репресира индивидите, те са изключение от гласа на множеството. И обратно, индивидуалните права са по принцип, с основание и неизменно подозрителни към неограничената доминация на мнозинството. Двете начала на конституцията дават и основанието съвременната конституционна държава да се нарича либерално-демократична. Двата термина обозначават два полюса, съответно две тенденции в конструкцията на държавността, които остават в напрежение.

 

Полемично понятие

 

Онтологията на свободата е безусловна за модерната култура и модерния човек. Но политическата идея за свободата, преведена като права и тяхното гарантиране, не е безусловна, а контекстуална. Тя варира през различни обществени контексти, има степени на осъществяване, обект е на постоянен дебат и т. н. Това е естествено състояние, тъй като условията на политическото битие на хората са конкретно-контекстуални. Те носят особеностите на събития и актуални протичания, имат времеви и исторически характеристики. Либерална Швейцария дава право на жените да гласуват след 1973 година, либералната Конституция на САЩ не изключва робството до 1863 година и Тринадесетата поправка от 1865 година. Масово правото на жените да гласуват се налага доста късно, всъщност след либералния 19 век в Европа. Тези исторически примери съвсем не правят Швейцария или САЩ тиранични режими, макар, че ако днес се направи опит за реставрация на робство или ограничение на правото на гласуване, такава квалификация ще бъде заслужена. По-скоро те показват релативност от исторически порядък: либералното се налага, то е процес на отвоюване на права, а не замръзнало състояние.

 

Тази историческа обвързаност е неотменима, а не случайна. Политическото е по принцип времево-събитийно, в неговата сфера протичат битки, има непредвидимост, сингуларност. Тъкмо тази процесуално-събитийна природа на самото политическо прави и либералната идея полемично понятие. Като полемично понятие тя не проектира дадена вещ, предмет, стабилизирано състояние на нещата. Либералната идея е открита към история и бъдеще, в които се отвоюват „повече“ права, по-голям дял на правата в делата на политическата общност. Този процес е отворен и няма мислим край. Освен това, обаче, той не е непременно еднопосочен и еволюционен. Отвоюването на „повече“ права е постоянна задача, а нейното затихване като мисия на гражданите води до деградация на правата и нарастваща власт на мнозинството, т.е. до растяща доминация на демократичния принцип.

 

Характеризирането на либералното като полемично понятие не се дължи само на особености на политическия процес, а е заложено по-дълбоко. Първо, тъй като либералното е превод на идеята за свободата, а тя е негативна, на него не отговаря определен ред на нещата. По тази причина либералното е постоянно настояване за промяна към повече свобода, което предвидим край. Второ, по тази причина либералното няма твърдо установена семантика, подновява значенията си в зависимост от смяна в средата и е историческа променлива. Трето, също свързано с предишните особености, либералното се осъществява като постоянна критика на съществуващи състояния. И дори да е състояние на относителен покой в даден момент, то е готовност за критика. Четвърто, поради тази релативност и историчност с единствена твърда основа в модерната идея за свободата, която също е негативна, либералното остава свободна от съдържания принципна ориентация. Затова и изграждането на либерални политически субекти не е особено смислено начинание, а вид маркетингова маневра.

 

Международен ред

 

Едно от значенията на думата либерално се отнася до специфичен ред. То е свързано с развитието на международната среда след Голямата война, но особено силно след Втората световна война. „Либералният ред“ в международните отношения е свързан със системна политика по изграждане на международни институции, целящи преди всичко намаляване на риска от въоръжени конфликти. Водещата сила в тези инициативи са САЩ още през 1920-та година. Редът се нарича либерален не защото е основан на индивидуалните свободи, а защото е изграден с идеята да засили обмена между свободно участващи в него държави. По идея либералният ред заменя войната с комуникации, в общия случай под формата на търговски обмени. Ефективността на това по-предметно значение на „либерален ред“ се оспорва от редица автори и политици, но е установено и има вече дълга традиция. В него основни институции са ООН, ЕС, НАТО, СБ, МВФ, СТО и други. То е обект на остри атаки и от страна на национал-популистките партии и движения в САЩ с Доналд Тръмп, Франция с Марин льо Пен, Великобритания с Найджъл Фараж, Унгария на Виктор Орбан и др.

 

Лок, Дж. Два трактата за управлението. Прев. Св. Малинов. София: ГАЛ-ИКО, 1996. Мадисън, Дж., Хамилтън, Ал., Джей, Дж. Федералистът. Прев. Вл. Атанасов. София: СУ „Климент Охридски“, 1997. Монтескьо, Ш. За духа на законите. Прев. Т. Чакъров. София: Наука и изкуство, 1984. Русо, Ж.-Ж. Избрани съчинения. Том първи. Прев. Д. Меламед. София: Наука и изкуство, 1988. Хегел, Г. В. Фр. Философия на правото. Прев. Ив. С. Стефанов, Д. Денков. София: Изток запад, 2018. Хобс, Т. Левиатан. Прев. Русев, Р. София: Наука и изкуство, 1970. Kant, I. Метафизика на нравите. Налична на немски и английски под заглавията Metaphysik der Sitten или Metaphysics of Morals в разнообразни издания, както и в интернет сайтове. Mill, J. S. Collected works of John Stewart Mill. University of Toronto Press, 2008. Plamenatz, J. "Liberalism." Dictionary of the History of Ideas: Selected Study of Pivotal Ideas. Wiener, Philip P. New York: Charles Scribner’s Sons, 1973, Vol III, pp. 36-61. Rawls, J. Theory of Justice. Harvard University Press, 1971.

 

 

Стефан Попов