УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

„Всеки преход е криза, а не е ли кризата болест.“

Й. В. фон Гьоте, Вилхелм Майстер. Книга 8, глава 1.

 

 

Думите на Гьоте са употребени доста свободно в литературния текст. И все пак, ако всяко преходно състояние може да се нарече криза, то не е трудно да се види как историчността и експанзията на историческото съзнание прави кризата универсално състояние. От историческа гледна точка всичко е преход, всяко състояние е временно, а оттам и състояние на криза. Ако обаче кризата е болест, както се казва във Вилхелм Майстер, то болестта и боледуването също разширяват значението си до универсални метафори на съвременността. С експанзията на историзма кризисното мислене напуска границите на всяка конкретна област и става в характеристика на съвременното светоусещане. Оттук следват и трудностите пред опита кризата да бъде рамкирана в специфична дефиниция.

 

Определение

 

Криза е ситуация на изпитание с висок интензитет в очакване на решение за преодоляването си. Валидно е и обратното: всяка ситуация на изпитание с висок интензитет, изискваща вземане на решения, може да бъде наричана криза. Тази свобода в употребата поражда многозначност и дори противоречивост по-висока, отколкото при други думи в хуманитарното знание, например понятие, език, обект, значение и пр. Криза може да бъде наричано неограничено множество състояния. Ако дадено състояние се преживява като криза и бива наречено така, реториката на кризисното преживяване може да се разгръща свободно.

 

От друга страна, криза е широка метафора, която пряко зависи от това, дали дадена ситуация, развитие, състояние се преживяват като криза. Почти без изключения би било пресилено да се твърди, че криза е термин (дума със стабилизирани значения) в социалното знание. Подобно изключение са финансовите кризи, при които определянето се основа на обективни критерии, а не на изживявания за криза. Но и този пример е относителен, тъй като пораждането на една обективна криза може да се дължи на преживяването за предстояща криза. Според много икономисти борсовите колебания имат подобна психологически произход и не се описват добре чрез категории на икономиката.

 

Оттук се вижда известна парадоксалност. За кризи днес се говори извънредно често, всякакви състояния се определят като кризи. Но тази свръх-употреба не е довела до прецизиране на значенията на думата. Напротив, тя остава твърде неопределена и зависима от гледната точка и жизнения контекст на преживяването. Определението за криза остава абстрактно и отворено, зависимо от конкретни жизнени контексти и вписани в тях гледни точки. Тази неопределеност се корени в универсализацията на кризисното мислене в контекста на модерния историзъм. Ако най-разнообразни феномени се наблюдават в перспективата на своята историчност, те могат да бъдат видени като пребиваващи в модус на криза и като кризисни състояния. Тъкмо това условие поражда риска границите между употребите на криза във всекидневния език, в политическата реторика и в по-строго аргументираното хуманитарно знание да остават подвижни или размити. Същото условие препятства формирането на криза като хуманитарен предмет в определено дисциплинарно поле.

 

Значение на преживяването

 

Състоянието на изпитание с повишен интензитет може да е затворено в преживяването, но един анализ евентуално да констатира, че „няма основания“ за подобно преживяване. Но опитът да се разграничи преживяването за криза от криза според обективни параметри не отменя кризата. Тя може да остане затворена в преживяването и да има трайност, независимо от всякакви аргументации. В този случай, обаче, състоянието на криза сменя модуса си и вече характеризира самото преживяване. Кризата се свежда изцяло да преживяване на криза, а оттам и до формиране на съответни защитни и други нагласи. При това развитие имаме обръщане на съотношенията: преживяването за криза се оказва криза на самото преживяване. Подобно развитие може да има разнообразни причини и патогенна траектория.

Ако интензитетът в усещането за криза е налице, констатациите от дистанция, че „няма основания“ не помагат и усещането за криза самото е криза. Например някаква група може да развие страхове за съществуването си, които да стигнат високи нива на интензитет. Тогава страничната констатация за липса на основания губи смисъл. Поведението на групата започва да следва преживяването за криза. Състояния, в които самото преживяване за криза поражда криза са най-разнообразни. В сферата на индивидуалните преживявания всякакви психотични фантазии, въображаеми заплахи, параноидни състояния и др. са примери за подобни развития. Масовият страх, че нацистки въобразената „арийска раса“ е заплашена, представлява характерно усещане за криза, което само създава кризисна ситуация и дори катастрофа.

 

Значение на решението

 

Характерен момент на кризата е очакването на решение. Ако кризата има, тъй да се каже, безкрайно траене, тя не е криза, а упадък, разруха. Тази зависимост се засилва, ако дадена тенденция е обективна и на нея не може да се противостои. В популярния език разнообразни неблагоприятни развития могат да бъдат наричани кризи. Но криза лишена от хоризонта на едно очаквано решение, остава просто деградация. Същото съотношение може да се изрази и по обратен път. Ако на едно състояние на упадък се набави хоризонт на възможно решение, то може да бъде определяно като криза. Така кризата и изходът от кризата са свързани органично и взаимно си набавят смисъл. Решението може да е нереалистично, въображаемо и пр., но това не променя връзката. В нея съществен е хоризонтът на решението, а оттам и нагласите на актьорите, дори те да визират утопично бъдеще. В класическата марксистка традиция капитализмът не е упадък, а криза, тъкмо защото има решение. Обстоятелството, че решението е утопично, дори вредно, а в някои реализации самоубийствено за цели общности, не променя условието, че кризата е свързана с решение.

 

Аналогично, ако състояние, което има характер на депресия, не следва да се квалифицира като криза, доколкото оставя въвлечените в него встрани от решения. Тъкмо това е определящо за меланхолията, в която приoтича изпитание с висок интензитет. Но то по определение не стига до решение, тъй като липсата на хоризонта на решението я дефинира. По-нататък, ние говорим основателно, например, за екологична криза, само ако тя ни засяга и търсим решение. Ако сегменти в природния свят деградират, но хората не се интересуват от това или не го забелязват, няма криза. Същото важи и за обществени процеси: ако нивото на образование пада драматично, но граждани и управление остават щастливо безразлични, нямаме ситуация на криза. Обратно, например Кубинската криза през октомври 1962 година е парадигмален пример за тежка, екзистенциална криза в международните отношения. Такава криза извежда напред момента на решение по най-решителен и драматичен начин.

 

История на значението

 

Kриза е дума с любопитна и стара история на значения. Днес, въпреки свободата в употребата, социалното знание я продължава, а не повтаря популярните употреби.

 

Етимологически криза идва от гръцката дума krisis и глагола krino които се отнася до отделяне, съдене, съждение, отсъждане, избор, решение, но в контекста на някакъв раздор, свада, битка. Така в самия произход на думата е заложено множественото значение с най-малко три измерение: от една страна трудна ситуация, влошаване, от друга висок интензитет, динамика, от трета решение, отсъждане, присъда. Това тримерно значение има пряко отношение към употребата на думата в античната медицина. Krisis има значение на фаза в развитие на болест, в която състоянието на болния е силно влошено и се е стигнало до момент, в който – и това е характерното за кризата – трябва да се вземе решение. Решението ще бъде взето въз основа на отсъждане, който ще бъде последван избор как да се постъпи. Това антично значение на кризата е конкретно и се съхранява при всички бъдещи трансформации на думата.

 

Аспектът на съдене се пренася и има централни значения в Стария и Новия завет. Граничното значение на съдене в Новия завет е свързано със Страшния съд, с последното отсъждане. В християнското преживяване този тип последно съдене не е обвързано с определена точка в дадено бъдеще време. Тъй като Страшният съд е постоянно очакване, той се трансформира в постоянно преживяване, а оттук и в условия, което конституира поведението на християнина. Този аспект на теологически значения има далечни политически следствия. Той засяга гранични екзистенциални въпроси за живота и смъртта в перспективата на съденето и решенията за съдбата на общността. Според прегледа на Р. Козелек медицинските, правните и теологическите значения на кризата се съхраняват в предмодерните културни контексти.

 

В модерността обаче употребата на думата криза се разширява и прехвърля в други сфери, икономическа, социална, военна, но особено политическа. Бунтове, революции, политически разриви и пр. водят до дестабилизации, които се определят като кризи. Особено ако влошените състояния налагат вземане на решение или ако се прогнозира, че решението ще дойде с неизбежен открит конфликт, какъвто са войни или революции. Аспектът на съдене, отсъждане, съждение се запазва в думата критика с по-тесни значения. Кант, например, приема, че подходящо наименование за по-късната му философия е думата критика, употребена в смисъла на съдене, отсъждане, с пряка референция към първоначалното юридическо значение.

 

Но отвъд отделянето на по-тесния аспект на критиката във философия, изкуство, икономика думата криза напуска дисциплинарните граници. Маркс, например, освен че назовава основния си друд „Критика“ дава обяснение на капитализма като епоха, пораждаща по необходимост кризи. Линията на диагностициране на европейската култура като криза следват множество автори в 19 век, когато думата става изключително популярна в широки хуманитарни среди. За това помагат не само няколко тежки икономически кризи, но и революциите из цяла Европа. По тази причина разширяването на значението на кризата особено личи в политическата употреба. Интензивното усещане за предстоящи обществени сътресения обикновено прибягва до тази употреба. Прогнозирайки неизбежност на революцията във Франция, Русо описва съвременното си обществено състояние именно като криза.

 

Съвременна неопределеност

 

Днес думата криза е отворена към неограничени употреби. Поради това тя е повече реторическа фигура, отколкото термин в хуманитарното знание. В обичайната употреба метафората за криза посочва състояния на упадък, провал, израждане, разруха и пр. Казва се криза, но се има предвид състояние на влошаване. Това синонимно гнездо широко се използва в политическата реторика, било като констатация за настоящо състояние, било като прогноза и предупреждение с цел привличане на подкрепа.

 

Тези значения на думата криза, които политическата реч заема от всекидневното разбиране и ги адресира обратно към него, са далеч от хуманитарната традиция. Изключение прави употребата на думата в икономиката, която влага в нея значения на влошаване на икономически параметри. В популярното говорене, особено в политическото, често се споменават изрази като „криза на държавността“, „криза на институциите“, „криза на доверието“, „криза на идентичността“ и пр. Тези конструкции също отдалечават думата от едно по-точно определение. Те съдържат висока неопределеност, и обикновено имат реторически цели. Не е случайно, че думата криза е сред най-често употребяваните в медиите. С нея обикновено се внушава, че дадена новина има извънредно значение и сензационна тежест.

 

 

Koselleck, R., Richter, M. “Crisis.” Journal of the History of Ideas. Vol. 67, No. 2, April 2006. Pp. 357-400. Crisis.At https://www.etymonline.com/search?q=crisis. Critique. At https://www.etymonline.com/search?q=critique. Кант, Им., Критика на чистия разум, превод Ц. Торбов. БАН, София, 1967. Liddell, H. G., Scott, R. krisis. Perseus: A Greek-English Lexicon. At http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dkri%2Fsis. Masur, G. "Crisis in History." Dictionary of the History of Ideas: Selected Study of Pivotal Ideas. Wiener, Philip P. New York: Charles Scribner’s Sons, 1973, 1:589 ff.

 

Стефан Попов