УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

„Няма крепост, която да не може да прескочи едно магаре, натоварено със злато“

Филип II Македонски

 

В специализираната литература по темата, корупцията се определя като: Злоупотреба с обществената власт с цел лично облагодетелстване. Тя се проявява в резултат на неправилно разбиране и прилагане на въздействащите стимули в сферата на производството и услугите, и процъфтява в страни, в които е възможно изкривяване на нормативната уредба и в които липсват надеждни контролни механизми. Тоест, става дума за процес, пораждащ се в сферата на икономическите отношения.

 

Корупция произлиза от латинското “corruptio”, което означава пряко развала, изхабеност, лошо състояние. В преносен смисъл означава: лъжливост, подкупване. Българският юридически речник от 1994 г. я определя като: „Антиобществено явление, характеризиращо се с морална поквара на личността или социалната група и с противозаконно използване на служебното или друго положение за получаване на противозаконна облага. Най -ярка проява на корупцията е подкупът“.

 

Гражданската конвенция за корупцията на Съвета на Европа , ратифицирана в България през 1999 г. определя корупцията като: „ …искане, предлагане, даване или приемане, пряко или косвено на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някои задължения, или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагаща се облага или обещаването на такава”.

 

Корупцията е престъпление само когато конкретно действие или бездействие е определено в закона като престъпление. Типичен пример в това отношение е подкупа. Към „корупционните престъпления“ могат също да се отнесат престъпленията по длъжност, присвояванията, контрабандата и др.

 

Корупцията не се изразява единствено чрез подкупа. Тя има много по-широк обхват като противообществена и противозаконна дейност и включва роднинството при назначенията, партийните чистки и назначения, получаване на неследваща се облага и др.

 

Член 301 от НК дефинира подкупа като: „Приемане от длъжностно лице на дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба  или загдето е извършило или не е извършило такова действие“.

 

Като вход към предстояща дискусия за корупцията можем да отбележим, че отделните нации могат да бъдат класирани по четири критерия: дали са създатели на култура, дали усвояват чужда култура, дали разпределят култура и дали унищожават култура. Веднага можете да определите къде се намираме според една такава класация. Защото равнището на корупцията и отношението към нея има определени културни предпоставки. Страните, които създават значима национална култура и са насочени към възприемането на позитивното  в чужди национални култури, са по-защитени от такива мощни негативи, какъвто е корупцията.

 

Там, където природата е спряла пищността и разточителството си и е създала ежедневни трудности за преодоляване, е границата между корумпираните и некорумпирани общества.

 

Всъщност корупцията е резултат от сблъсъка на интереси между частния и държавен сектор. Тя възниква от противопоставянето на интересите на държавата и частните лица по определен въпрос и едновременно с това се реализира чрез съответствието на личните интереси на представителите на същите две страни - държавния служител и частното лице.

 

Така наречената голяма „корупция“ създава и подхранва интимния диалог между държавния и частен монопол при осъществяването на публичните услуги, чрез заплащането на по-високата цена на услугата. Тя руши изграждането на общественото доверие и пречи за създаването на устойчива средна класа, явяваща се основния двигател на обществото при политико-икономически преход.

 

Преди 1989 г. корупцията се реализираше като система от връзки  за размяна на услуги. Съдържателно тя е бартерна, немонетарна и скрита в реториката на приятелството, но винаги представляваща едно и също – злоупотреба със служебното положение за лични цели. С монетаризирането й през последните години, предишното общество, имащо за мото „направи ми услуга“, се трансформира в общество „плати ми подкуп“.

 

Днес корупционните практики представляват платен достъп до граждански права, политическа сцена, правораздаване, образование, здравеопазване, т. е. до прилагането им дори в сфери, които конституциите на държавните в преход обикновено дефинират като зони за гарантиран достъп до права и публични услуги. Това разширява броя на хората, попадащи в маргинализираните и декласирани социални групи. В същото време се създават условия за вертикална мобилност на хора от други социални групи. Така възникват условия за нови, модерни форми на  корупция (корупция на „белите якички“), форми на търговия с влияние, клиентилизъм, мрежови корупционни структури, базирани на роднински и друга групова основа. По този начин се реализира „необходимостта“ от корупция като стихийна реакция на обществото срещу недоправената държава, имаща подчертано деструктивен резултат.

 

 

Людмил Георгиев