УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

В икономиката най-общо се определя като състезание за господство върху ограничените ресурси и блага. След като във всеки даден момент ресурсите са зададена величина, колкото повече ресурси се контролират от един субект, толкова повече възможности за производителното им използване той притежава, и толкова по-малко остава за другите субекти.

Позитивната икономическа теория приема, че разпределението на ресурсите между индивидите като собственост е зададено екзогенно или ограничените ресурси са обект на частна собственост и са във владение, ползване, разпореждане на дадени индивиди. Науката съсредоточава вниманието към анализ на механизма за насочването (алокацията) на ресурсите към конкретна производствена дейност. Във всеки даден момент е налице конкуренция между алтернативите за избор за използване на ограничените ресурси. Конкурират се алтернативите за производството на автомобили и чистия въздух на градовете, алтернативите да се произвежда оръжие и да се произвеждат здравни и образователни услуги.

В икономиката са се наложили две основни концепции за конкуренцията. Едната поставя акцент върху поведението на купувачите и продавачите. Според А. Смит конкуренцията се разглежда като съвкупност от взаимно независими опити на различните продавачи да установят контрол на пазара. Независимо поведение вероятно може да се реализира на пазар с много участници, които за постигане на частния си интерес да извлекат максимална печалба, имат изгода от увеличаване размера на продажбите си и от намаляване на разходите. Индивидуалният производител-продавач не е в състояние чрез промяна на предлаганото от него количество (да го намали) да промени пазарната цена на продукцията си (да я повиши съгласно закона на търсенето), а няма интерес да я намали. Той може да продаде толкова, колкото желае по текуща пазарна цена и неговите решения за обема на продажбите по никакъв начин не могат да окажат никакво негативно въздействие на останалите конкуренти. Конкуренцията в случая се определя като съвършена, защото напълно отсъства съперничество между отделните продавачи.

Навлизането на математическите методи в икономическата теория създава и налага структурната концепция за конкуренцията. Пазарът се определя като конкурентен при наличието на определени условия, засягащи (1) броя на купувачите и продавачите, (2) характера на произвеждания от фирмите продукт, (3) възможността за влияние върху пазарната цена, (4) възможността за достъп до пазара, (5) степента на информираност на пазарните субекти за условията на пазара. Пазарът е конкурентен, когато количеството на фирмите, продаващи еднородна продукция, е толкова голямо, а делът на конкурентната фирма толкова малък, че нито една фирма сама и самостоятелно не може съществено да повлияе на цената на благото чрез промяна на продажбите си. От тук следва, че цената за продавача-производител е зададена, или на езика на математиката тя е параметър – определя се от пазарните сили на търсенето и предлагането и не може съзнателно да се контролира от фирмата.

Конкуренцията, определяна като съвършена, се характеризира с дългосрочни тенденции, които могат да се спазват, независимо от краткосрочните отклонения. В дългосрочен период тя дава възможност за преместване на ресурси (фирми) от отрасли с ниска печалба към отрасли, където могат да бъдат получени относително по-високи печалби. В крайна сметка в стопанството като система от конкурентни пазари се постига оптимално разпределение на ресурсите и благата. Оптималността като следствие от конкуренцията се изразява в няколко ефекта/резултата. От една страна, продукцията се произвежда от конкуриращите се фирми при минимално възможно равнище на разходите, които стоят в основата на цените. От друга страна, потребителите плащат възможно най-ниската цена, която е на равнището на минималните разходи. На следващо място, предприятията в дългосрочен план работят при оптимален мащаб и оптимален капацитет, така че няма разхищаване на ресурсите.

Когато индивидуалният продавач или/и купувач имат влияние върху пазарната цена, конкуренцията се определя като несъвършена. Влиянието върху цената се изразява във възможността на продавача да увеличава (купувача да намалява) цената, без да се загубят всички клиенти. Чрез отклоняване на цената от конкурентното й равнище се нарушава ефективността, постигана в условията на съвършена конкуренция – единият пазарен субект присвоява част от изгодата на другия за себе си и като цяло няма стимули за пълно използване на ресурсите (производство с минимални разходи). С намаляване броя на продавачите/купувачите и увеличаване на техния относителен размер се засилва възможността за получаване на пазарно влияние. Ако участниците са няколко големи субекта, пазарът се определя като олигопол/олигопсон, а в крайния случай на един участник – монопол/монопсон. Когато продукцията е нехомогенна, а диференцирана (различна в очите на клиентите), пазарният субект, дори и да е относително дребен, като набляга на специфичните качества на продукта, може да упражни пазарно влияние. Тази ситуация е типична за монополистичната конкуренция. Конкуренцията се определя като несъвършена и ако съществуват определени бариери за навлизането на нови фирми в даден отрасъл под формата на собственост или контрол върху стратегически ресурси, патент или лиценз върху продукт или производствен процес, нарастваща възвръщаемост от мащаба, специфична ценова политика от функциониращите фирми и др. Като причина за възникване на несъвършена конкуренция трябва да бъде посочено и отсъствието на пълна взаимна информираност на пазарните субекти за пазарните условия, която позволява приемане на оптимално решение от всеки. Асиметричността на информацията дава възможност на по-информираната страна да печели за сметка на другата. Чрез съответно законодателство и институции в икономическата област съвременните правителства се стараят да смекчат неефективността на несъвършената конкуренция. В случаите, когато се засяга производството на социално значими блага, се прилага и пряка намеса във функциите на пазара чрез контрол върху цените.

Сабина Ракарова