УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ЙЕРАРХИЯ

 

Корелацията между елементите на структурата е до такава степен единна, че се превръща в израз на тяхната взаимна йерархизация;

в този смисъл говорим за доминанта на структурата и за йерархия на нейните елементи.

Ян Мукаржовски

 

В най-общо определение, йерархия е разположение на членовете (елементите, единиците) на сложна система, подредени последователно по ранг (или по степен на сложност) от най-висшите към най-нисшите. Идеята за йерархия е отдавна позната и на Платон с йерархичната подредба в

неговата Държава, и на Аристотел с йерхичността на неговите Категории, но разпространението на гр. дума ἱεραρχία по стгр. ἱερός ‘свещен’ и ἀρχή ‘власт’ се приписва на Псевдо-Дионисий Ареопагит (V–VI в. в труда му De caelesti hierarchia), използвана както за систематизиране на трите триади от ангели в неговата ангелология, така и за сановете във висшата църковна власт. Смята се, че на Дионисий се дължи употребата на думата „йерархия“ в абстрактното ѝ модерно значение на ’подредба на висшите духовни лица (йерарсите) в управленската организация на християнската Църква (традиционно, с Бог на върха ѝ)’, откъдето идва и съвременното секуларно терминологично значение на думата за подредбата в подобни организации във всички езици, които впоследствие са я заели. Наред с основното ѝ общо терминологично значение, както то бе дефинирано в началото, думата „йерархия“е развила и други повече или по-малко терминологични значения в различни научни области като: армията (йерархия на чиновете), държавното управление (йерархия на длъжностите), социалната организация (напр. кастова или класова йерархия), лингвистиката (йерархия на езиковите равнища), общата теория на системите, кибернетиката (принцип на управление) и математическата теория на графите.

 

Освен посочените терминологични значения, думата йерархия, е развила и по-общото полутерминологично значение ’ред, подредба на сходни неща по степен на значимост’ (напр. йерархия на ценностите). Също така, освен етимологично, значението на термина йерархия се допълва смислово и от значенията на словообразувателно производни думи-термини като: йерарх ’висш член на православното монашеско духовенство с епископски сан: владика, епископ, митрополит, екзарх, патриарх’ или йерархичен и йерархичност.

 

Тъй като йерархията е елементарно структурно отношение, за йерархия се говори в изследвания и на неживата, и на живата природа. Строго погледнато, едно двучленно отношение може да се смята за йерархично, ако и само ако отговаря на следните пет условия: а) елементите да имат общ начален произход; б) всички елементи да са свързани с това общо начало; в) да няма надредни разклонения; г) релацията да е асиметрична; и д) да е транзитивна. Като пример за йерархия в неживата природа обикновено се привежда редът на относителната активност на металите:

LiCsKBaSrCaNaMgAlMnZnCrFeCdCoNiSnPbHSbBiCuHgAgPdPtAu, при които атомите на химичните елементи с по-висока редукционна активност могат да изместват по-слабите редуктори от техните съединения. По аналогия, за йерархични се смятат и отношенията на доминация в стадните общности от различни животни – главно в половите отношения и разпределението на храната, наблюдавани при маймуни, плъхове, птици. За йерархични структури в живата природа се приемат и таксономичната класификация: Царство→Тип→Клас→Разред→Семейство→Род→Вид или строежът на организмите: Организъм→Орган→Тъкан→Клетка. Като примери за социални йерархии най-често е привеждат служебните йерархии – от по-строг военизиран до административно-управленски тип.

 

Съществуват различни опити за определяне на типовете йерархия, които обикновено визуално се представят най-опростено като вид стълба или в разклонен вид на граф-дърво, или

 

 

 

 

 

като стъпаловидна пирамида. Според степента на разклонения в субординацията на йерархичното дърво се говори за линеарна (вертикална, с един супериорен член, каквато е напр. йерархията на живота), клонова (браншова или класификационна), припокриваща (като при рожба от двамата родители) и дори за плоскостна йерархия (като напр. за отношението между диамант и графит – с вариантни структури на въглерода).

 

Като се оставят настрана опитите за по-подробно различаване на йерархиите с техните названия, освен за дървовидна, се говори и за гнездова йерархия от инклузивен тип, каквито са китайските кутии и руските матрьошки. Когато се има предвид структурна йерархия на равнищата на една сложна система, обикновено и преди всичко, става дума за вертикална йерархия от пирамидален тип (каквато е популярната пирамида на човешките потребности на Маслоу, както е представена и тук)При пирамидалната йерархия е възможно низходящо (при процедура на анализ) или възходящо (при процедура на синтез) „придвижване“ по стъпалата-етажи на пирамидата само последователно и стъпало по стъпало. В системния синтез прескачането на равнища е невъзможно – с оглед на постигането на целта като резултат, а в анализа е забранено – като опорочаващо резултатите и, в крайна сметка, аналитично несполучливо и дори безсмислено. Така напр. в езика, като идеален пример за сложна йерархична система от подсистеми, във всяка от които се взаимоопределят единици с един и същ ранг, единиците на всяко от равнищата (напр. на морфемите) са съставени от комбинация на елементи от подредното равнище (на фонемите), а самите тези единици (морфемите) са в ролята на съставни елементи на единиците от надредното равнище (на думите-лексеми) в системата. „Понеже средният разред тълкува на по-нисшия указанията на висшия разред“, както афористично се е изразил Дионисий, анализът трябва да следва стъпаловидно от единиците на висшето към единиците на подредните равнища, за да достигне до елементарните (неделими по-нататък единици). Това е необходимо условие и с оглед на съдържателните функции, които отделните единици изпълняват в системата, независимо от формата си. Така например формалната езикова единица „А /а/“ може да бъде отделена и като фраза, и като дума-лексема, и като морфема, и като фонема, но на всяко от равнищата на езика – с различно съдържание – според функцията, която изпълнява във всяко от тях.

 

Въпреки това строго правило-закон за стъпаловидната последователност на йерархията, в сложните системи, като че ли в потвърждение на максимата, че „за всяко правило си има изключение“, е допустимо едно единствено изключение, което може да бъде аречено „асансьорна“ йерархия или йерархия на „проходната пешка“. Примери за такава йерархия по изключение е самото правило за проходната пешка в шахматната игра, която може да се превърне във всяка фигура по избор, дори и дама (само не и цар), когато успее да достигне последното противниково поле. Такова е и единствено допустимото прескачане на чинове в толкова строга йерархия като в армията, където, при проявено изключително геройство по време на война, фронтовак с какъвто и да е чин (освен обикновен войник без чин, т. е. редник) може да бъде произведен директно в генералски чин (сравни и крилатата фраза на Наполеон, че на война „всеки войник носи маршалския жезъл в раницата си“).

 

В обществения живот се наблюдават и други примери за подобни йерархии по изключение, вероятно не без влиянието на специфичната фигура на героя в митовете, а оттам – и в сюжетите на вълшебните приказки. Достатъчно добре познати са сюжетите, в които най-малкият (недоквалифициран и/или „глуповато-наивен“ наглед) син успява героично да победи застрашаващия цялата общност враг, получава принцесата за награда и става цар. Известен е и женският вариант на героя в подобен тип сюжети с героини като доброто, скромно и работливо момиче Пепеляшка, което принцът избира за своя жена и така тя става принцеса и царица. Странно или не, в известни случаи от социалния живот, в действителност се наблюдава преексплоатиране на този вид единствено възможно изключение, когато в даден революционен исторически момент един „човек от народа“ (напр. свинар) успява да стане цар и др. под.

 

Известно е, че в определени общества исторически са се развили абсолютно строги и недопускащи никакви изключения йерархии, каквито са съсловните кастови отношения в редица общества като древен Египет, Перу, Индия. Образцов пример за такава йерархия е индийското общество, в което кастата е исторически обособена, според специфични социални функции, форма на социална стратификация на обществото и представлява йерархически затворена съсловна група хора с еднакъв ранг и с наследствени професии (понякога основани на етническа или религиозна принадлежност). Кастите се характеризират със строго ритуализирани междукастови отношения, с вътрешно-групов наследяван произход и обвързаност към определени социални роли и професии. Основните индийски касти са: брамини – свещеничеството; кшатриа – военната аристокрация; вишия (вайши) – търговци и земеделци; и садра – слуги и работници, допълвани от низшата, пета суб-каста на харияните – т. нар. „недокосваеми“ с над 3000 подразделения (сред които и известните с безправието им парии), строго обособени по произход, занятие и привилегии социални групи (вече равноправни по конституция от 1950 г.). Членовете на всяко от подразделенията на тези основни касти образуват толкова строго определени по произход, занятия и привилегии социални групи, че преминаването на член на една каста към друга каста е смятано за невъзможно приживе (а само, евентуално, в някой следващ живот от поредните прераждания). Друг исторически пример за не толкова строга йерархична социална стратификация са съсловията (на аристокрацията, духовенството и на обикновените градски хора, от които възниква т. нар. „трето съсловие“) в прехода от феодална към буржоазна Европа, при които преминаването на член от едно съсловие към друго е било рядкост. Друг пример са класите с евентуални възможности за самоопределение.

 

Заслужава си да се отбележи, че в принудително изолирани криминализирани общности се наблюдава съвременно проявление на кастов тип йерархия, каквито са затворническите касти (т. нар. на руски масти, сериозно проучвани и доста ясно представени за затворите от бившия Съветски съюз). Основните такива касти са четири: блатные, мужики, козлы, петухи, с няколко допълнителни подразделения, които са преходни в низходящ ред, предполагащи лесно попадане в по-долна каста, но йерархията е толкова строга, че не допуска връщане в предишната му позиция на веднъж изпадналия в по-долна каста (с редки изключения, напр. когато убие попаднал в затвора доносник на милицията). 

 

Що се отнася до просперитета на отделния член на съвременното общество, той неизбежно заема някаква йерархична позиция и придвижването му по-нагоре в обществената или служебна йерархия приключва с достигане на т. нар. „ниво на некомпетентност“. Тази теория, с анекдотичния ѝ принцип, че „В една йерархия всеки се стреми да се издигне до своето ниво на некомпетентност“, а „Работата се върши от онези, които още не са достигнали своето ниво на некомпетентност“ е получила известност като куриозния „принцип на Питър“. Любопитна е и иронично поднесената претенция, че този принцип неволно е положил основите на нова наука – йерархиология. Същият принцип важи и за декласираните членове на обществото, които също се оказват в специфични йерархични отношения в тяхната суб-общност, обикновено оценявани като деструктивни в етично отношение.

 

+++

 

Понятието йерархия е с приложение във всички области на научен интерес, но съществуват и науки, чиито теории са допринесли за неговото развитие като лингвистиката и, съответно, информатиката. Сред тях са теорията за езиковите равнища и граматическите теории като фразово-структурната граматика. Йерархичният принцип не е присъщ само на лингвистичните и граматически теории, а и на граматическите структури на някои езици, които са експлицитно йерархично организирани (напр. както в алгонкинските езици), при които различаването между субекта и обекта на глагола става не чрез граматични маркери за подлога и допълнението или чрез позициите в изречението, а чрез йерархия на лицата – три или четири, подредени по йерархичност на тяхната изтъкнатост. За да се различи напр. кой е субектът и кой е обектът на глагола в изречението, се използват инверсни маркери, ако обектът превъзхожда по ранг субекта.

 

Както стана ясно от произхода и разпространението на термина, йерархията е основна и доминантна характеристика на всяка структурна организация (на която и да е сложна система), на всяка таксономична класификация и на всяка корелационна систематика – до установените означения на всякакви видове доминация в обществото. Чрез йерархията най-добре се обяснява отношението между основните понятия в науката като система и структура, тъй като всяка система се характеризира с принципна йерархичност, при която структурните положителни и отрицателни взаимовръзки на елементите на системата ги организират в йерархични отношения, представляващи израз на корелацията между елементите на структурата. Известно е, че, според това, дали една система се състои от едноредни единици или е съставена от различни по степен на сложност единици се различават прости и сложни системи. Единиците от един и същи ранг образуват собствени подсистеми, йерархично организирани в равнища в рамките на цялостната сложна система. Йерархията е принцип на организация предимно на сложните системи, в които равнищата на сложната система се структурират йерархично, като представят в йерархия елементите на структурата.

 

Принцип на всички общества е, още от консолидирането им, йерархично да се стратифицират. Социалното инженерство обаче предлага исторически примери за поне два типа опити за тотално разрушаване на обществените йерархии. Крайната степен на социално-инженерното „социално равенство“ води обществената система до неравновесно състояние на безпорядък и неорганизираност, в състояние на ентропия със срив на йерархичната структура на системата до нейното самоунищожение, вследствие изравняването на енергиите с достигане на равновесие. Принципът на ентропията е валиден за всяка система и се изразява най-напред с разколебаване на организационната ѝ йерархия. Единият социално-инженерен тип е добре познат от тоталитарните режими, които чрез явен терор гилотинират елита и така правят „равни“ всички членове на обществото до превръщането им в „работническо-селска народна маса“, управлявани от революционен военизиран комисариат. Другият тип е характерен за мултинационалните общества в условията на т. нар. глобално село, основана на постмодерна масова културна нова лумпенизация, в които под тоталната власт на свръх-технологизираните масмедии се създава новото попкултурно „равенство“ (предимно на кича) между всички хора.  

 

Последните примери имат за цел ясно да изтъкнат конститутивния принцип на йерархията за всяка структура на всяка система. Опитите за регулация на йерархичните отношения в структурата неизбежно водят до неравновесно състояние на неорганизираност и безпорядък (ентропия) и самоунищожение на системата. А до ентропия се достига чрез разрушаване на вертикалните йерархични отношения между единиците от различните равнища на системата с тенденция към превръщането ѝ от сложна – в проста система. Когато се разрушат и последните отношения на опозиции между единиците от единственото равнище на опростената система (в каквато се е превърнала сложната система), се достига до изравняване на потенциалите между полюсите и съответно – до безпорядък на разпределението на енергиите между елементите на системата и до замиране на всякакви енергийни потоци. Това вече е ентропичен разпад на системата. Структурите на обществените и културните комуникативни системи се основават не на функции между сили (както физическите системи), а на отношения между опозиции от ценности, създаващи йерархии от повече или по-малко значими ценности. Достатъчно е йерархията на фундаменталните ценности да бъде регулаторно преподредена и/или разрушена, за да бъдат подменени и самите ценности с други ценности. В края на краищата може да се достигне и до подмяна на ценностите с цени и на смисъла в общуването чрез динамични идеи, изразявани чрез езиковата многозначност – с втвърдени значения на еднозначни лозунгови думи от „новоговора“ на поредния „дървен“ език. Според теориите за системите това вече е блокиране на функционирането на системата и скоропостижна саморазруха, от която само чудо може да я енергетизира отново и да я спаси. Евентуално следва бавна и мъчителна (синергетична) или рискована (стохастически-емерджентна) консолидация с неизбежно последваща йерархична стратификация. 

 

 

Псевдо-Дионисий Ареопагит, De caelesti hierarchia; Дж. Пико дела Мирандола, Реч за достойнството на човека; Ян Мукаржовски, Понятието „цялост“ в теорията на изкуството; Л. Дж. Питър/ Р. Хъл, Принципът на Питър; Е. Бенвенист, Нива на лингвистичен анализ; H. Bussmann, Lexikon der Sprachwissenschaft, 1990, Kröner Verlag; Универсален енциклопедичен речник, I. 1999, II. 2003, Изд. "Свидас“, С.

 

Иван Касабов

 

 

 

Приложения:

1. Ацикличен граф (дърво). 2. Йерархичната системна конфигурация на познанието с шест възела на човечеството в Енциклопедията на Дидро от 1751 г.

 

 

Hierarchical system configuration knowledge of mankind in Diderot's Encyclopedia of 1751

 

Обратно към списъка