УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ГРАД/ГРАДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

 

Градът е вид населено място, което се отличава с относително (според съответния регион или държава) многобройно население, занимаващо се основно с промишленост и търговия (не земеделие и животновъдство), развиващо многобройни културни дейности. Той е средище за развитие на различни изкуства и технически постижения.

 

Градът се характеризира и със струпване на многобройни сградни и инженерни съоръжения, обезпечаващи жизненоважни потребности на населението. Градовете имат изградена управленска и обслужваща, законова, здравна, жилищна и политическа структура, както и добре осъществена транспортна система.

 

Големите градове имат небостъргачи, административни сгради, университети и други обществени и културни придобивки – театри, опери, големи концертни и спортни зали и др., липсващи като правило в малките градове и селата. В тях обикновено има изградено метро, като част от транспортната им инфраструктура.

 

Градът не е просто съвкупност от жилища, а самостоятелен многолик организъм [Мир архитектуры. Москва, Молодая гвардия, 1990. ISBN 5-235-00487-6. с. 351]. За това допринася и специфичната култура, която съпътства живеенето на населението в градове – т.нар. градска култура.

 

С изучаването на законите и правилата на устройството на градовете се занимава специална наука – Градоустройство. Друга наука, свързана с развитието на градовете и основно – с развитието на различните градски системи като транспорт, екология, инфраструктура и други е урбанистиката. Тя изучава взаимодействието помежду им, както и с жителите на града. Урбанистиката е тясно свързана и с градската култура и дизайн.

 

Етимологията на думата ‘град’ в българския език (в църковнославянския език – ‘градъ’) намираме в буквално означаващото – оградено, защитено място (сравни полската дума gród – „крепост“). Значението на думата ‘град’ идва от Елада, където употребяваното понятие е ‘полис’. Полисът (на старогръцки: πόλις - буквално град, но също и съобщност от граждани, предшества съвременното понятие за гражданство, град и държава) е термин в съвременната историография, обозначаващ древногръцките укрепени селища, построени около акропол или пристанище с възможност за контрол на околната територия (khôra) и затова често се превежда като „град-държава“.

 

Традиционният възглед във френската историография е, че раждането на полиса е свързано с развитието на политически институции и наличието на следи от урбанизация. Т.е. полисът е политическо образувание, ръководено колективно от жителите му и по-късно еволюира в римското civitas. Този възглед е критикуван от Полиняк, според когото раждането на полиса е свързано основно с религията и градът не трябва да се схваща като структурирана държавна форма, а пo-скоро като "дeйстващo лицe, кoeтo opганизиpа pазлични начини за участиe в pитуализиpанитe oбщeствeни пpактики" [Полиняк, Франсоа дьо. Раждането на гръцкия град. Култове, пространство и общество VІІІ-VІІ век пр.Хр.. София, издателство на Нов български университет, 2009. ISBN 978-954-535-572-1].

 

Може да се посочат многобройни възможни причини за това защо хората се събират заедно на едно място, за да изградят гъсто населени общности, но все още няма достатъчно доказателства за условията, които довеждат до създаването на градовете. Смята се, че подходящи предварителни условия и основни движещи сили за изграждането на градове са: от една страна закрилата, която те предоставят по време на враждебни нападения и войни, защото са добре укрепени (съществува пряка връзка между зараждането на един град и изграждането на укрепителната му система, където при опасност населението може да намери закрила и убежище), и от друга - съсредоточаването на различни видове занаяти и стоки на едно място и улесняване на търговията с тях. Много историци разглеждат отделянето на занаятите, бягството на селяните от феодалните имения и цялостното развитие на икономическите взаимоотношения и новата организация на производството като основополагащ фактор за формиране на града.

 

Модерното планиране на градовете се извършва по разнообразни схеми в зависимост от вижданията на урбанистите и другите специалисти в градското планиране и тяхната представа как градът трябва да изглежда. Най-популярният градоустройствен план е този с вид на решетка или мрежа, използван още от древните римляни и гърци, в някои части на Америка, а също така в продължение на хиляди години в Китай. Това мрежесто или решетъчно планиране се използва в много британски колонии, особено в Северна Америка, както и в индската цивилизация.

 

 

През Средновековието тенденцията е повече към линейно планиране. Примери за това са различи градове на юг от Франция. Решетъчното планиране е популярно отново през 19-ти век. Използвано е при строежа на Сан Франциско.

 

Друг вид планиране е радиалното, където всички главни пътища се събират в една точка. Такива градове обикновено говорят за поетапно разширяване към периферията с концентрични следи от стени и цитадели. В съвремието към този вид планиране са прибавени пръстеновидни пътища, за да се облекчи транспорта и да се избегнат задръстванията. Много градове в Нидерландия са построени по този начин – централен площад, заобиколен с концентрични канали. Всяко разширение на града е съпроводено със строене на нови защитни стени и канали. В Москва тази структура е все още много добре запазена.

 

Колкото се отнася до географията, обикновено се избира място, което да е добре природно защитено – на равна площ в близост до планини. Лесният достъп до питейна вода е от изключителна важност. Друг съществен показател е климатът, като естествено се предпочитат местата с топъл или умерен климат.

 

Нарастването на индустрията от края на 18-ти век до днес води до масова урбанизация и възход на новите големи градове, на първо място в Европа и след това в други региони, като новите възможности привличат огромен брой мигранти от селските общности в градските райони. Изобретяването на железниците намалява транспортните разходи, започват да се появяват големи производствени центрове, като по този начин се улеснява миграцията от селските към градските райони.

 

През 1950 г. има 83 града с население над 1 милион жители. През 2000 г. броят им е 411, а през 2010 – над 800. През 2000 г. 18 града са с население над 10 милиона жители, докато през 2010 г. те са 23. Ако темповете на развитие продължат, то предвижданията са населението на градовете да се удвоява всеки 38 години. В Европа 50% от градското население живее в малките градове. Днес повече от половината население на света е градско.

 

Съвременните градове създават свой собствен микроклимат. Това се дължи на голямото струпване на абсорбиращи топлината повърхности, които се загряват от слънцето и на влагата от каналите за дъждовна вода в подземната и надземна канализация.

 

Отпадъците и отпадните води са основните проблеми за градовете, както и замърсяването на въздуха, идващо от различни форми на горене (битово и промишлено отопление, различните транспортни средства с неелектрически двигатели и пр.). Градовете предоставят по-голямо взаимодействие с повече хора, отколкото в селските райони, като по този начин съществува по-голяма вероятност за пренасяне на заразни болести. Престъпността е също повод за притеснение - проучванията показват, че нивото на престъпността в градовете е много по-висока. Проблеми създават и ежедневните задръствания, които, освен всичко друго, намаляват свободното време на живеещите в градовете.

 

Градовете генерират и положителни ефекти – близостта улеснява разпространението на знание, помага на хората и фирмите да обменят информация и да генерират нови идеи. Пазарът на труда дава възможност за по-добро съответствие между фирмите и уменията на физическите лица. Друг положителен ефект на градовете идва от различните социални възможности, по-големите градове обикновено предлагат по-голямо разнообразие на социални интереси и дейности.

 

В България Министерският съвет има право да дава или отнема статута на териториалната единица, а президентът определя наименованието. През 2005 г. е въведено изискването село, обявявано за град, да има изградена социална и техническа инфраструктура и население не по-малко от 3500 души, а в курортните населени места – не по-малко от 1000 души.

 

Има селища със статут на град поради исторически и културни причини (Мелник), а също и такива, получили този статут поради политически причини (Правец, Каблешково и др.)

 

Съвременното явление на екстензивен растеж на предградията, развитие на градската общност и миграция на градското население към селата допълнително усложняват определението за град, тъй като по този начин се създават градски общности, които са такива в икономически и културен аспект, но им липсват другите характеристики на градските местности.

 

Терминологично може да различим няколко вида по-специални градове:

  • Глобален град или световен град – сравнително ново понятие и означава град от световна класа, който по един или друг начин има пряко и съществено влияние върху световните дела. За целта могат да се използват социално-икономически, културни и/или политически средства.
  • Град-държава е понятие, с което се обозначават малки държави, чиято територия е сравнително по-малка от територията на други държави, понякога с големината на един единствен град.
  • Град-призрак е град без постоянно население, който е бил изоставен, най-често защото източникът на приходи за населението е изчезнал или след природно бедствие. Други фактори, поради които един град може да обезлюдее, са липсата на вода, пренасочването на важни шосейни и ЖП връзки, липса на икономическа активност, човешка намеса и други. Понякога войни или геноцид са прекъсвали живота на даден град и той никога не е бил заселван отново, а в други случаи големи райони са обезлюдени след нареждане на правителството за отнемане на земята и евакуация на хората.
  • Космополитен или международен град – понятия, които означават голям град с население от различни култури и раси.
  • Провинциален град – провинциалният град за разлика от столичния град, се намира в провинцията, обикновено се говори за малък провинциален град и се има предвид, че в него липсват много от характерните за големия град придобивки като барове, кинотеатри, опера, ресторанти, големи магазини и молове.
  • Свещен град е населено място, което по исторически и други причини се превръща в обект на периодично поклонение от вярващи от различни религии.
  • Студентски град е жилищен комплекс в София, съставен предимно от студентски общежития. Понятието може да се използва и в по-широк смисъл.
  • Столица – главният град на една държава, в който са съсредоточени управленските институции.
  • Мегаполис - представлява съчетание на много агломерации, които образуват хиперорганизиран район. Това е обширна високоорганизирана зона, обикновено с полосовидна конфигурация, която се образува от срастването на няколко градски агломерации (не по малко от 25 млн. души). Терминът мегалополис е въведен от географа Жан Готман през 50-те години на 20 век за означаване на свръхурбанизирана зона в САЩ. Известни са следните мегалополиси в САЩ, именувани по крайните си градове: Босваш (в коридора от Бостън на север до Вашингтон на юг, дължина 750 км.), Сансан (простира се от Сан Франциско до Сан Диего) и Чипитс (от Чикаго до Питсбърг).

 

Особено важно място за отделните страни имат столиците, мегаполисите и глобалните градове. В културологичен аспект от особено значение е сблъсъкът между селската и градската култури, всяка от които носи свои характерни особености. Тези култури са изключително различни и механичното им смесване или пренасяне води до недоразумения и дори до невъзможност от общо съжителство.

 

За България особено разпространено е обиждането на „селянин“ – за човек, който не отчита, че живеенето в големи общности, каквито са градовете, изисква съобразяване с другите хора, живеещи в тях. Това включва движението в градска среда, осигуряването на тишина и спокойствие за останалите, употребата на „градски“ изрази и пр. Обратното – в селата за обидно се счита определението „гражданче“, което включва неумения за селскостопанска работа, несъобразяването на облеклото с условията на село, прекалената изнеженост, обстоятелствеността на изказа и употребата на „купешки“ изрази и пр. Тези противоречия между двете култури са обект на редица комедийни филми.

 

Терминът ‘град’, освен за вид населено място, може да се отнася и за:

  • Град (градушка) – вид валеж, състоящ се от по-големи или по-малки ледени късчета;
  • град – единица за измерване на ъгли в хоризонталната равнина, използвана в геодезията, геометрията, топографията и др. (3600 = 400 g).
  • „Град“ (на руски: БМ-21 „Град“) – съветска ракетна система за залпов огън

 

 

Людмил Георгиев

 

 

 

 

 

 

Обратно към списъка