УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ГОСПОДСТВО

 

Господство е понятие, използвано за изразяване на политическо състояние на обществото; означава доминация, налагане; в историографията е синоним на управление, власт, която е безконтролна. Използвана е не съвсем сполучливо за израз, който да обозначи османската власт в земите на средновековната българска държава; по-точен термин е владичество, т.е. вместо османско господство, османско владичество, което идва от глагола владея. Този терминологичен спор датира от времето на използването на историческите сведения за политическа работа.

 

Понятието е близко по значение до управление и в разговорния, а и в писмения език, тъй като е близко до думата господар – кой господства, естествено, кой е господарят. Думите имат и еднакъв корен, тясно свързан със самата основна дума Господ, откъдето ще дойде и господин. Господство като доминиране на една общност над друга е свързано и с друг аспект на българското разбиране. Върху земи с преобладаващо българско население не може да господства друг. А чуждата власт на Османската империя е свързана с тази аномалия – територия, която е етнически преобладаваща в полза на българите, трябва да бъде господствана от българи.

 

Може да се търси и друг смисъл в използването на думата, като бъде поставена в съотношението: робство и господство. Като се сравни коренът на двете думи, се вижда, че изразяването на чуждата власт се приема през роб, а не през Господ. Не се набляга на чуждото върховенство, а на твоето низше положение.

 

Господство, означаващо власт или влияние, е свързано и с притежание. Господството може да не е върховна власт, тя да бъде делегирана, но остава притежаването и възможността да възстановиш върховната власт. Това отново идва от корена Господ - той притежава света, но е оставил светската власт в ръцете на хората. Оттук и възможността за такъв пример за упражняване на управление.

 

В политически план господство е и понятието, което изразява установена власт, която не се нуждае от авторитет или правна рамка. Често този вид господство е в резултат на военна победа, която дава право на спечелилия да управлява победения по свой образ и решения.

 

Господството е свързано най-вече с принудата, а не с използването на други обществени инструменти. В недемократичните режими именно тя е главен носител на властта. Ето защо господството е далеч по смисъл от авторитета, да речем, или от волята на мнозинството, за определяне на социалната йерархия.

 

Икономическият свят е дал свой принос в използването на това понятие. Да господстваш означава и да владееш много добре дадена стопанска ситуация. Така изразът се е превърнал в синоним на понятия като монопол и картел. Господстващо положение на пазара е именно такъв пример. Днес този смисъл е широко използван както в науката, така и в публицистиката.

 

Използвана като прилагателно – господстваща, означава водеща сила, отново в политически процес. Тук историографията, а и по-общо социалните науки в България, определиха по-широко място на господството. В този случай смисълът се отнася до глобален план, а не само в тесния, регионален, определено историко-географски план.

 

Господството е свързано и с други понятия, които са близки по значение, но имат своята историческа стойност и смисъл. Това са колонизация, диктатура и в частност диктатура на пролетариата. Колонизацията е процес, който започва в периода след Великите географски открития и е част от развитието на европейски империи, държави, които тръгват благодарение на своя флот да управляват хора в земи извън Европа. Често териториите, които се завладяват са населени с хора, които са далеч в своето обществено развитие от своя колонизатор. Ето защо времето на колониализацията съвпада и с модернизирането на тези народи, разбирано като приближаване на обществени модели до тези на европейските държави и общества.

 

Диктатурата е форма на управление, при която цялата власт принадлежи на една личност, на една група или на една обществена прослойка. Тя възниква в античния свят и по-конкретно в Рим. Това става когато сенатът делегира неограничена власт. Мандатът на избрания диктатор е 6 месеца и той е длъжен да отговаря за действията си пред Закона и гражданите. В края на Републиката той вече разполага с неограничена власт, с която тази форма на управление губи законовия си характер. В 44 г. пр.Хр. Юлий Цезар (59 пр.Хр.-14 сл.Хр.) е избран за „вечен диктатор“, което е един от категоричните белези за края на републиката, тъй като притежава законодателната и изпълнителната власт.

 

Следваща значима проява на диктатура има при Френската революцията. Терорът става легитимен политически инструмент и служи за установяване на еднолична власт. През ХХ в. в хода на радикализирането на обществото при разпадането на монархиите и колониалните империи диктаторските режими се налагат като форма на управление в редица европейски, азиатски, южноамерикански и африкански държави. Диктаторът упражнява властта без каквито и да е основания, освен правото на силата и без каквато и да е отговорност пред Закона и гражданите. Много често той е харизматична личност, която увлича и печели одобрението на част от тях, но винаги ограничава гражданските права и свободи и поддържа атмосфера на обществен страх с репресивни мерки срещу политически опоненти и всякакви форми на опозиция. Често едноличната власт се налага чрез военен преврат и репресии, с които диктаторът въвежда обществен ред и справедливост. Диктатурата остават символ на деспотизъм и тирания.

 

Големият пример е т.нар. диктатура на пролетариата, термин, с който идеологически се легитимира комунистическият режим в Съветския съюз и неговите сателити в Европа и Азия след Втората световна война. Формулировка на тази власт се появява в някои от трудовете на К. Маркс (1818 – 1883), но се въвежда като политическа практика от В. Ленин (1870 – 1924). Терминът означава форма на власт, която действа под контрола на работниците, най-бедната обществена група. Целта й е да се осъществи социалистическата революция чрез смяна на притежанието на средствата за производство и да се променят обществените отношения. Фактически властта се съсредоточава в „авангарда на пролетариата“, т.е. в номенклатурата на комунистическата партия, която в хода на времето напълно се покрива с държавата. Диктатурата на пролетариата е идеологическото основание и властовият механизъм, чрез който се осъществяват репресиите срещу реални и имагинерни врагове и цялото население. Максималното ограничение на правата на гражданите ги поставя в статута на поданици.

 

 

Веселин Методиев

 

Хр. Тодоров, Работа върху понятията, Нов български университет, С., 2011. Цв. Георгиева, Кратък речник на историческите понятия, Просвета, С., 2012.

 

 

 

 

Обратно към списъка