УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Думата идва от globalization - отнасяне на локалните, регионалните, националните и континентални проблеми към тяхното световно (глобално) измерение. Свързва се с разбирането за безпространственост, но за възприемането му е необходимо да бъде осмислено през пространственост от някакъв ранг. Глобализацията представлява разширена стъпка на локалното и регионалното и се определя от възможностите на човечеството да осъществи световно разпространение на информация, знания, модели на поведение, и придвижване на големи разстояния на капитали, стоки и хора. Общо погледнато, глобализацията зависи от транспортно-комуникационните възможности на човечеството, които да осъществят това движение.

 

Исторически и преди всичко обединявайки мненията на различни изследователи [1], процесът на глобализация се състои от четири фази:

 

 

	Първа вълна	Първа вълна	Втора вълна	Трета вълна
Времеви период	15 – 19 в.	1860—1914 г.	1944-1971	1989
Технология	Ръчен труд	Парна машина Телеграф Електричество Двигател с вътрешно горене	Самолет Телевизия Комуникационни сателити Контейнерен транспорт	Микропроцесор Компютър Интернет Мобилен телефон
Политическо Лидерство	Великобритания, Испания, Италия, Франция	Лидерство на Британската икономика Колониализъм	САЩ икономически лидер Студена война	Мултиполарност (САЩ, Европа, Китай) Глобални демократични процеси
Търговия	Предимно между Европа и Азия и Африка	Иницииране на свободната търговия, но засилване на протекционизма	Постепенно редуциране на индустриалните тарифи	Все повече страни възприемат свободната търговия
Търговски услуги	Лимитиран мащаб	Лимитиран мащаб По-голяма важност на транспортната индустрия	Лимитиран мащаб По-голяма важност на транспортната индустрия	Нарастващ мащаб на различни браншове
Движение на капитала	Ограничено	Свободно	Регулирано	Свободно
Миграция	Свободно движение	Свободно движение Емиграция	Регулирано (с изключение на скандинавските страни) Миграция на трудовите ресурси	Регулирано ( с изключение на Европа ) Политическа миграция

 

По източник: The Three Waves of Globalisation - Nordregio, http://www.nordregio.se/en/Metameny/About-Nordregio/Journal-of-Nordregio/2008/Journal-of-Nordregio-no-1-2008/The-Three-Waves-of-Globalisation/, отворен на 28.09.2016 г. 0:50 ч.

 

Първата фаза е свързана с Великите географски открития с начало 1492 г., позволили пренасянето на европейската култура на други континенти и трансферирането на култура от тези континенти и държави в Европа. В тази фаза мореплаватели и откриватели като Христофор Колумб (откривател на Северна и Южна Америка), Васко да Гама (открива Индия през 1498 г.), Ернан Кортес (поставил Мексико под испански контрол в началото на XVI в.), Фернандо Магелан (извършва първата обиколка на света между 1519 и 1522 в служба на крал Чарлз I на Испания), Сър Франсис Дрейк (постига втората обиколка на Земята в края на XVI в., превърнал се в глобален пират) и др.

 

Втората фаза обхваща периода от средата на XIX в. до началото на Втората Световна война и е свързана с т.нар. транснационална интеграция на транспортните системи, комуникациите, търговията, науката, както и много други човешки дейности. Този период на глобализацията е предопределен и доминиран от значителния технологичен напредък в областта на железопътния, водния транспорт и телеграфо-пощенските услуги. За това допринасят изнамирането на парната машина и телеграфа, на двигателя с вътрешно горене.

 

Водеща икономическа сила е Великобритания. Периодът се характеризира с невиждана дотогава, но по-интересното е, че и до много по-късно, глобална икономическа интеграция. Този технологичен напредък позволи на Великобритания, Испания, Франция, Холандия, Белгия и др. страни да наложат влиянието си над значителни части от азиатския и африканския континент и да получат огромна икономическа мощ от присвояването на техните ресурси. Разширяващата се икономическа взаимосвързаност между държавите породи и значими до днес социални обединения като: създаденият през 1863 г. от швейцарския бизнесмен и социален активист Анри Дюнан Червен кръст; Армията на спасението, християнска международна благотворителна организация, създадена през 1865 г.; Изобретеният от Лудвиг Заменхов през 1887 г. изкуствен език, известен като есперанто, целящ улесняване на примирието между воюващите страни; Създаденият през 1894 г. от френския почитател на британския спорт Пиер дьо Кубертен Международен олимпийски комитет и др,. като Нобеловите награди, Скаутското движение…

 

Третата фаза на глобализацията обхваща периода след края на Втората световна война и се характеризира с мощен икономически следвоенен растеж на икономиката и въвеждането на Нов икономически ред, очертаващ ново сътрудничество между националните държави и предпазващ от настъпването на разтърсващи света икономически кризи като тази от 1930 г. За тази цел възникват Международният валутен фонд и Световната банка, предоставящи нов вид глобална финансова стабилност. Водеща икономическа сила стават САЩ, а в технологично отношение периодът се характеризира с появата на реактивния самолет, телевизията, комуникационните спътници и контейнерния транспорт.

 

През 1945 г. възниква Организацията на обединените нации (ООН), наследник на Обществото на народите. ООН въплъщава надеждите за ефективно глобално управление и разпоредби, които остават до голяма степен неизпълнени. Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) влезе в сила през 1948 г. На практика ГАТТ стана международната организация, която определи рамката за няколко важни стъпки, водещи към увеличаването на глобалната свободна търговия чрез последователни намаления на промишлените тарифи.

 

Тази фаза е белязана и от появата на неправителствените организации (НПО), като Хюман Райтс Уоч, Амнести Интернешънъл, Transparency International, и Greenpeace, както и много други. НПО са модерни примери за идеалистичен интернационализъм, целящи глобални отговорности към бедните и уязвими хора, както и на ново отношение към проблемите на планетата, която всички ние обитаваме.

 

Четвъртата фаза има за начало падането на Берлинската стена през 1989 г. и рухването на комунизма. В технологично отношение се свързва с навлизането в употреба на микропроцесорите и компютъра, на интернет, на мобилните телефони, и появата на социалните мрежи. Икономиката не е доминирана от една държава, а от няколко държави и съюзи като: САЩ, Европейският съюз и Китай. „През последните няколко десетилетия международната търговия е нараснала значително по-бързо от общото производство. Износът на стоки е в размер на 31 на сто от световния БВП през 2006 г., в сравнение с 12 процента през 1970 г. Преките чуждестранни инвестиции (за създаване или закупуване на фирми в чужбина) са се увеличили два пъти по-бързо, отколкото търговията. Още по-бързо нарастване е наблюдавано при чуждестранните ценни книжа (инвестиции, които не водят до контролирана собственост на чужди компании).“[2] Движението на капитали е свободно, а не регулирано като в предходния период. Регулирана остава миграцията, с изключение на тази в рамките на Европейския съюз. Като цяло за света миграцията е предимно политическа, но в последните няколко години се наблюдава силно активизиране на икономическата миграция от Азия към Европа.

 

Включването на глобалността като научна проблематика възниква във връзка с появата на т.н глобални проблеми (енергийно-суровинен, демографски, продоволствени, екологически и др.), имащи първоначална пространствена интерпретация на локално, регионално, или други по-ниски нива от глобалното.

 

Като процес глобализацията представлява феномен от разрастващи се по брой и интензитет неща, имащи световно въздействие. Тя съвместява стандарти, достъпи и медии за комуникация, дори и да не могат да функционират. Белезите и включват: световен език (за сега английския), мигновените комуникации, безпространствеността (няма значение къде се намирате вие или случващото се явление или събитие); глоблани медии за трансакция (световен паричен пазар); съвместно търсене на стоки, т.е. глобално изхранване и др. Типични нейни представители са: CNN, видеоигрите, „Сникърс“ и световни проблеми като: спин, тероризъм, епидемични болести, компютърни вируси, нарушаване на личната свобода и сигурност и др. „Изборът“ на това какво да се разпространи световно и бързо зависи от степента и мащаба на въздействие на това нещо върху хората и околната среда, а технологиите спомагат за скоростта и качеството на разпространението.

 

Глобализацията от информационна гледна точка даде възможност на всеки индивид да представи мнението си по всеки интересуващ го въпрос в световния ефир и да обогати световния информационен поток с него. Това е вид свобода и отговорност, която изисква специален раздел от все по-глобализиращото се образование.

 

 

Людмил Георгиев

 

 

[1] The Three Waves of Globalisation,

 http://www.nordregio.se/en/Metameny/About-Nordregio/Journal-of-Nordregio/2008/Journal-of-Nordregio-no-1-2008/The-Three-Waves-of-Globalisation/, отворен на 28.09.2016 г. в 1:35 ч.

 

[2] Виж The Three Phases of Globalization, https://radjenovicsasa.wordpress.com/2013/09/09/three-phases-of-globalization/ и др.