УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ЕТНОС

 

Терминът има старогръцка основа и означава група хора с общ произход. Оригиналното му значение за старогръцката култура е да назове групите хора, които живеят извън гръцките полиси, извън държавата. През Средновековието и Просвещението смисълът на „етнос“, като означаващ „други“, се запазва. Така възникват и науките за изучаване на „другите“ – етнографията и етнологията. Въпреки разнородните определения на термина в тези и близките до тях социални и хуманитарни науки, в исторически контекст се различават три употреби на етнос – като племе, като етническа група, обединяваща близки по език и култура племена, и като етническа общност (вж. у Цветана Георгиева), обединена от съзнанието за общо наследство като произход, език, култура, и общо преживяно минало, историческа памет. Това общо наследство утвърждава чувството за колективна идентичност, основаваща се на споделени ценности, норми и правила на общностен живот, обичаи и бит, начин на живот.

 

Най-общо етносът е човешка група с обща история, територия на живеене, език и култура. Членовете на общността имат самосъзнание за единство…

 

Модерната интелектуална история на този термин е от средата на 70-те години на миналия век, когато се използва в антропологическата литература и в съдържанието на книги без определена дефиниция. Теориите за етничността се разрастват в постколониалната епоха и възхода на етническите малцинства в по-слабо индустриализираните държави. Проблематиката е междинна с феномени като социална и политическа промяна, идентичност, социален конфликт, расови отношения, национално строителство, асимилация и пр.

 

Съществуват три основни подхода за изследване на етничността и оттам за дефиниране на етноса. Първият е примордиалистки, вторият е инструменталистки и третият – конструктивистки.

 

Според примордиалисткия възглед, развит силно в руската и съветската школа в етнографията (Бромлей, Гумилев), етносът е исторически оформила се общност на хора, които имат обща територия на живеене, споделят обща история, имат обща религия, език и сходни културни навици. Включват се биологични, генетически и географски фактори за конструиране на етнофеномените. 

 

Инструменталисткият подход възниква в контекста на дебатите около модерността и модернизацията в края на 60-те години на миналия век, когато етничността се възприема като реплика от прединдустриалните общества и техния социален ред. Вече се говори за процеси на национална интерграция и асимилация (врящото котле), главно под влиянието на американската културна антропология от 60-те до средата на 70-те години на ХХ век. Инструментализмът с помощта на интелектуалния по подобие на социологическия функционализъм, гледа на етничността като на продукт на политическа митология, създадена и манипулирана от културните елити за създаване на предимство и власт.

 

Фредерик Барт е представителят на конструктивисткият възглед. Според този възглед етическата общност е вид социална организация. Етническите общности притежават определени икономически и политически ресурси – богатство и власт. Етносът е такава човешка група, в която хората живеят постоянно, имат общи културни ценности, реализирани в специфични междуличностни културни форми; имат конституирано специфично пространство за комуникации и итерации; съставена е от членове, които се самоидентифицират и са идентифицирани от другите в отделна категория.

 

Основно място в концепцията на Барт заема свойството на групите да се самоопределят на базата на сравнение с други групи.

 

Етноцентризъм – с това понятие се назовават тенденциите, нормите и ценностите на собствената култура (на дадена етническа общност) да се разглеждат като основа за оценката и изработването на разбиране за други култури. Концепцията на етноцентризма е в противоположност на релативисткия подход, според който възприемането на нормите и ценностите на всяка култура е самоценно и не би могло да се използва като стандарт спрямо която и да е друга култура. В съвременната ситуация етноцентризмът е неотделимо свойство на междугруповите отношения в световен мащаб и има двойствена същност. От една страна, той помага на определени групи (етнически общности) да се обединят около собствените си ценности и норми и за утвърждаването на етнично самосъзнание, но от друга, води до отрицание, стереотипизиране, маргинализиране на ценностите на чуждата култура и в крайна сметка води до самоизолация и междуетническа конфронтация и конфликти.

 

Производни от етнос са науките етнография, етнология, етнолингвистика, етнопсихология, етномузикология.

Какво е бъдещето на изследванията на етничността?

 

 

Андерсън, Б. Въобразените общности, С., 1998, ИК „КХ“; Гелнър, Ъ. Нации и национализъм. С., 1999, УИ „Св. Климент Охридски“; Георгиева, Цв., Кратък речник на историческите понятия, С., 2012, „Просвета“; Бромлей, Ю., Очерки теории этноса, М, 1983, Наука; Дичев, И. От принадлежност към идентичност. Политики на образа. С., 2002, ЛиК; Аnderson, Benedict. Imagined Communities: Reflections on the Origin and Spread of Nationalism. London, Verso, 1983; Barth, Fredrick. (ed.), Ethnic Groups and Boundaries. Boston, Little, Brown, 1969; Gellner, Ernest. Nations and Nationalism. Oxford, Blackwell, 1983; Hobsbawm, Eric. Nations and Nationalism since 1780. Programme, Myth, Reality. Cambridge: Cambridge University Press, 1990; Hobsbawm, Eric., Ranger, T. (eds.). The Invention of Tradition, Cambridge, Cambridge University Press, 1983

 

 

Пламен Бочков

 

 

Обратно към списъка