УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Думата ,,експертиза“ произлиза от латинския термин expertus, който означава ,,опитен“. Експертизата е възложена на експерт, вследствие на опита, който той има в сферата, подлежаща на анализ. Един от първите известни писмени примери за думата „експерт“ се появява през 1374 г. в Троил II на Джефри Чосър. [1] Чосър описва експертите като онези, които придобиват майсторство чрез натрупване на съответен опит. Той говори за „експерт“ в любовта и науката. Областите, в които човек би могъл да стане експерт преди и сега са претърпели множество развитие и промени, но пътят, по който се върви, за да може човек да бъде наречен експерт в дадена сфера, е един и същ – чрез трупане на опит и знания. От друга страна за нуждите на експертизата, която съдържа и оценъчен елемент, освен опита на експерта, могат да бъдат нужни и допълнителни средства като лаборатория, апаратура, умения за работа с нея, химикали, време и др.

 

Докато на английски expertise е с двояко значение и може да означава, както експертна оценка на специалист в дадена сфера, така и уменията на този специалист, то на български думата се свързва само с първото си значение. Въпреки това повлияна от глобализма и широкото навлизане на английската терминология и стил на общуване, често тя бива използвана неправилно и като еквивалент на качествата и уменията на експерта. По този начин се появяват словосъчетания като ,,специалист с голяма експертиза“, които при така установените положения в българската лексика, могат да доведат до комични заключения у хората, които не са до такава степен запознати с английската терминология.

 

По тази причина възниква нуждата от разграничаване на думата ,,експертиза“ от думата ,,експертност“. Докато експертизата е заключението на експерта, то експертността съчетава качествата на експерта, въз основа на които той е избран да даде своето експертно закючение под формата на експертиза.

 

В своята книгата The Nature of Expertise (Chi, Glaser, & Farr, 1988), Glaser и Chi очертават седем характеристики на експертите:

1. Експертите се отличават главно в своята област;
2. Експертите възприемат голям значим модел в своята област – в своята област експертите са склонни да виждат голямата картина и да разпознават повтарящи се модели;
3. Експертите се справят по-бързо от новаците с уменията в своята област;
4. Експертите имат по-добра памет;
5. Експертите прекарват много време в качествен анализ на даден проблем;
6. Експертите имат силни умения за самоанализ – те са по-склонни от останалите да определят нивото на техните умения и знания в сферата, в която се развиват.

 

Това са част от качествата, които следва да бъдат съблюдавани при избирането на експерт, който да даде своето експертно мнение (експертиза).

 

Ескпертизи в днешно време се изискват в множество сфери, сред които най-широко разпространение и най-познати на обществеността са съдебните експертизи. При съдебната експертиза се прибягва до услугите на трето за съдебния процес лице, което разполага със специални познания. Тя има за цел да подпомогне съдебните органи при разкриването на обективната истина, внасяйки яснота по въпроси, за които се изискват специални познания. Видовото разнообразие на съдебните експертизи не може да бъде лесно изчерпано, но в интерес на примерното изброяване те могат да бъдат – криминалистични, медицински, психиатрични, счетоводни, технически и др. На кого следва да се възложи експертизата е регламентирано в чл. 147 на наказателно-процесуалния кодекс - Чл. 147. Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката. Тези специалисти в правната система се наричат вещи лица.

 

Смята се, че първата медицинска експертиза е тази за смъртта Юлий Цезар от 15 март 44 г. пр. Хр. , след като той е намушкан с нож от римски сенатори. Трима роби отнесли тялото на Цезар в дома му, където медикът Антистий извършил аутопсията. Антистий открил 23 прободни рани, но установил, че само раната под лявата лопатка е била смъртоносна. Смята се, че този доклад на медицинския експерт е в основата на съвременния термин "съдебна медицина". [2] 

 

Първият учебник по медицинско разследване на смъртта е "Измиване на грешките", от Tz'u Sung (Sòng Cí), отпечатан през 1247 г. Той е бил предназначен за наръчник за съдебните следователи за това как да провеждат медикоправни разследвания на смърт. В него се описва как да се различи истинско самоубийство от убийство, инсценирано като самоубийство.

 

Други сфери, в които биват давани експертни оценки (експертизи) са например при определяне на цената на недвижим имот, при определяне на въздействието на действащото законодателство, при определяне на качеството на храните, както и много други неизброими примери, при които уменията и знанията на експертите са нужни, за да се внесе яснота в изследвания проблем.

 

Експертите, тяхната експертност и заключенията, които правят те под формата на експертизи са били и продължават да бъдат двигател в развитието на науката, технологиите, правото и медицината. Задълбочаването в конкретна сфера и даден проблем води до натрупването на знание, до което обикновения човек може да се докосне именно благодарение на експертите.

 

 

Стефани Андреева

 

 

[1] Thomas M. Skovholt, Matthew Hanson, Len Jennings, and Tabitha Grier, A Brief History of Expertise

[2] https://www.openaccessgovernment.org/orensic-pathology-history/130800/