УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Ефективност означава да се вършат правилните неща, докато ефикасност е да се правят нещата по правилния начин. От гледна точка на управлението на времето, някой, който работи усилено и е добре организиран, но изразходва цялото си време за неприоритетни (и често спешни) задачи, може да бъде ефикасен, но обикновено не е ефективен.

 

Теоретичната строгост и издържаност по тази тема е доста спорна, предвид на различните обхвати с които се свързват използваните термини. Самото определение за ефективност е нееднозначно.

 

Едно от най-използваните е : Резултатност на вложените ресурси при постигането на определени цели. Това не означава, че трябва да се толерира грешката която се прави като се подменя същността на ефективността с начина на нейното измерване. Тоест да се определи като дроб, изразяваща отношението на постигнатия резултат към вложените за постигането му разходи. Всъщност това е коефициентът за ефективност.

Тази формула е всеобща за измерването на ефективността от всичко и във всичко.

 

Определянето на ефективността като резултатност означава, че основният акцент в съдържанието и е поставен върху постигането на целта, намираща се в числителя на дробта т.н. ефект. Идеалният вариант изисква това да стане с минимум разходи. Същевременно съществуват цели, които индивидът или обществото целят непременно да постигнат независимо от величината на разходите, които изискват. Например: запазването на мира, здравето и живота на хората, чистотата на атмосферата и т. н.

 

Съдържанието на формулата по-горе дава отговор на въпроса за разликата между термините ефект и ефективност. Ефектът представлява абсолютна величина и се измерва в мерни единици за дължина, тегло, обем и др., докато ефективността представлява отношение между две величини (дроб).

 

Видовете ефективност се определят в зависимост от сферата в която я търсим. В този смисъл тя бива: икономическа, социална, екологическа, естетическа, енергийна и др. Определянето на отношенията между отделните видове показва многообразността и степента на взаимната им зависимост. Например:

 

 

 

Схема №1. Взаимодействия между икономическата, социалната и екологическата ефективност.

 

Сложността на връзката и взаимната зависимост между трите вида ефективност може да бъде разбрана като се проследи правата и обратна връзка между тях. Чрез икономическата ефективност, имаща пряко влияние върху доходите се генерират средства за социални придобивки, позволяващи по-висок жизнен стандарт. От друга страна повишаването на икономическите възможности повишава размера на средствата отделяни за опазване и възстановяване на околната среда. По-високият жизнен стандарт елементи на който са по-доброто образование, здравеопазване и др. създава по-добри условия за възстановяване на работната сила и повишаването на квалификацията на заетите, водещи до увеличаване на тяхната работоспособност и креативност, връщайки добавена стойност в производствената сфера.

 

От друга страна повишаването на екологическата ефективност чрез по-високите разходи отделяни за опазването и възстановяването на околната среда се отразява положително върху социума запазвайки здравето му и повишавайки възможностите за пълноценен отдих, което води и до увеличаването на производителността на труда.

 

Стремежът към повишаването на ефективността е характерен за всички клонове на живота ни, съдържащи стремежа към развитие и съвършенство. Терминът се разпространява най-вече чрез използването му в икономиката където връзката резултат – разходи определя резултатността на вложените материални, финансови и трудови ресурси за постигането на определено благосъстояние на индивида или обществото. В този смисъл повишаването на ефективността е постоянен стремеж, определен като обективно повтарящ се. Дефинирането и строгото разделяне на ефективността по видове има по скоро теоретичен характер. В практиката отделните видове така си взаимодействат, че образуват двойки, а понякога и тройки видове ефективност. Например, икономическата ефективност не може да се разглежда извън социалната. Качествената същност на икономическата ефективност се състои в това тя да изразява не само производствени но и социални отношения. В социалната практика често възникват варианти, при които определен икономически резултат се осигурява с различни социални разходи. В тези случаи наред с икономическия резултат е налице и чисто социален резултат. Или пък наред с икономическите разходи възникват и чисто социални. Поради различното качествено съдържание на икономическите и социалните резултати и на икономическите и социални разходи, те не могат да бъдат обединени. Това е основание да се използва категорията социално – икономическа ефективност.

 

От математическа гледна точка пет са начините за повишаване на стойността на дробта, изразяваща коефициента на ефективност:

 

- За сметка на повишаването на полезния резултат при неизменни разходи;
- Чрез намаляването на разходите при неизменен полезен резултат;
- При повишаване на полезния резултат  и едновременно с това намаляване на разходите;
- Чрез нарастване на полезния резултат и на разходите, като полезният резултата расте по-бързо;
- При намаляването и на двете части на дробта, но  с намаляването с по-висок темп на разходите;

 

Нарастването на числителя на дробта (ефекта) зависи от две икономически зависими величини – потребностите на обществото и неговите технологично-производствени възможности.

 

Намаляването на знаменателя на дробта (разходите) е ограничено от необходимостта да се гарантира потребителната стойност на произвеждания продукт и неговото качество.

 

Икономическата ефективност бива отраслова и териториална. Отрасловата зависи от потребноститена обществото от определена продукция и от технологичните му възможности. Териториалната е функция на вече определените отраслово параметри на потребностите и възможностите на определена териториална единица да осигури минималните разходи за производството от гледна точка на ресурсната осигуреност, по-благоприятното географско положение и състоянието на пазара. Това предполага при определена величина на потребностите да се разгледат и сравнят различни варианти за физическото разполагане на производството и да се намери онзи вариант, който гарантира минималните разходи при един и същи обем и качество на продукцията. Проблемът за ефективността възниква тогава, когато имаме повече от един вариант на разходите за удовлетворяване на потребностите.

 

Людмил Георгиев