facebook

УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ЕФЕКТ

 

Думата възниква най-напред като старофренска (effet) през 13в. и означава резултат, изпълнение, завършване. През 14 в. думата се използва в Средна Англия. Значението на "впечатлението, създадено от наблюдателя" е от 1736 г. Използването му като сценичен ефект, звуков ефект и т.н. за първи път е записано през 1881. Глаголът ефектиране е от 1580-те.

Най-общо означава: да причини (нещо), да направи (нещо), да се случи (нещо), да доведе до желания резултат. В част от случаите изразява наподобяване на нещо, създаване на илюзия за…По-конкретно означава:

 

1. „Резултат, следствие, последица от действие. Няма никакъв ефект от това лекарство.
2. Впечатление, въздействие, отражение. Произвеждам ефект. Предизвиквам ефект.
3. Действия, които оказват въздействие или правят впечатление. Звукови ефекти. Светлинни ефекти.“
4. Отличително впечатление. Цветът дава ефект на студенина.
5. Качеството или състоянието на функциониране, операция. Законът влиза в сила следващата седмица.
6. Психическо или емоционално впечатление, произведено, като чрез картина или реч. Поразителен ефект.
7. Създаване на предварително желано впечатление. Всички се обърнаха, когато премина през улицата с новата си кола.
8. Илюзорно явление. Ефект на северно сияние. Материя, която създава ефекта на кадифе.
9. Научен феномен – Ефект на Доплер, Топлинен ефект. Механичен ефект

 

Синонимни значения са: последица, въздействие, последствие, резултат, изход, впечатление, следствие, действие, сила, отражение, проницателност

Понятието изгражда и често използваното прилагателно ефектен – привличащ вниманието в повече, отколкото съдържанието или показаното изисква. Прави силно впечатление.

 

Людмил Георгиев

 

[1] Тълковен речник. http://rechnik.info/%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82. Отворен на 11.03.2018 г./19:29ч.

 

 

 

 

Обратно към списъка