УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ДОМ

 

„Моят дом е моята крепост“ - поговорка

 

Произходът на думата датира от 900 г. от н.е. и употребата му е забелязана най-напред в Англия. Свързва се със средновековното английско hom, със староанглийското hām (noun and adv.); родее се с холандското heim, със старонорвежкото heimr, датското hjem, шведското hem, немското Heim home, готското haims village, санскритски kseti, арменски shen, гръцки kome, латвийски kaimas, староцърковен славянски семя [1]

 

Дефиницията, която дава Британски речник, отразява интерпретациите, с които терминът е познат, а именно:

  • къща, апартамент или друг вид подслон, който обикновено е резиденция на отделен човек, фамилия или домакинство;
  • място, на което се концентрират домашни привързаности;
  • институция за бездомни, болни и др.;
  • жилище или уединяване на животно;
  • място или регион, което е родно на нещо или обикновено е типично;
  • всяко място или резиденция на бежанец;
  • родното място на лице или родна страна;
  • близост, уют;

Изразява се чрез място за постоянно пребиваване, в което обитаващите го са обединени от общи функции, характерни за живота в семейството, няколко семейства, племе, домакинството, група обединена от общи вярвания, обичаи, занятие, хоби, или отделно живеещ индивид, като: приготвяне на храна, хранене, спане, отглеждане на деца, хигиена, отглеждане на домашни животни и др. Архитектурно се представя чрез: къща, апартамент, манастир, колиба, пещера, къща-лодка, дом на колела и др.

 

Монголска юрта

Сн. 1 Монголска юрта

 

Скални домове в Кападокия

Сн. 2 Скални домове в Кападокия

 

Дом от 18 в.

Сн. 3 Дом от 18 в.

 

Модерно минималистично жилище

Сн.4 Модерно минималистично жилище

 

Жилищен блок у нас

Сн. 5 Жилищен блок у нас

 

Изключение правят места, съдържащи думата дом, като молитвен дом, дом на покойника, сватбен дом, детски дом, старчески дом, публичен дом, изправителен дом и др., в които не се осъществява постоянно пребиваване и липсват части от основните функции, осъществявани в дома, в който живее домакинството. Например в църквата се осъществяват само функциите, изискващи се от съответното вероизповедание и напълно липсват характерните за дома и описани по-горе функции. А в детския дом липсва обкръжението на семейството и съвместното съжителство с роднини и близки хора. Общото за всички цитирани по-горе места, съдържащи думата „дом“, е, че приобщават сродни групи хора по повод на момент от тяхното съществуване или събитие, случило се с тях. Усещането при всички тях е за интимност, взаимопомощ и уважение.

 

Първоначално домът е еднопространствено обиталище, в което живеят всички. Всички домашни функции се изпълняват в това пространство с изключение на тоалет.

 

Домът отразява климатичните особености на средата, социалните предпочитания и обичаите и е изграден в тясна връзка с тях. Например къщите и жилищните блокове в северноевропейските и скандинавските страни нямат балкони поради студения климат. Египетските домове нямат покриви, тъй като там рядко вали дъжд, а и полигамията изисква на всяка нова жена да се осигури стая (етаж) и това спестява демонтирането на покрива.

 

В страни с дълга зима, включително и в България, прозорците на традиционната къща са малки, къщата е разделена на множество малки и ниски помещения, така че да могат да се загряват бързо от огнището, което е без акумулираща способност и трябва да работи през цялото време.

 

В страни, в които климатът е топъл се отделя повече внимание на външните пространства, тъй като вътрешните служат само за спане, а понякога и то се осъществява отвън. Обръща се повече внимание на терасите, градината, басейнът.

 

Една от особеностите, които заслужават специално внимание, е начинът на придаване на индивидуалност на дома. В първобитното общество не се е отдавало особено внимание на това, тъй като тогавашният човек е търсел чрез дома основно защита от диви зверове и други врагове. Пещерите са се населявали предимно племенно - от повече хора, и това не е изисквало индивидуализиране на пространството. Много по-късно с отделянето на семейните двойки и заживяването в отделни подслони – малки пещери, землянки, дървени постройки и др., започва процес на индивидуализация на дома така, че да отрази естетическия вкус на обитателите му.

 

Онова, което няма как да не изненада, е постоянната корекция на познанията ни за начина на обитаване през далечните епохи. Една от тях е каменната.

 

През 1850 г. Британия била връхлетяна от силна буря. Тя не отминала и шотландските острови Оркни в залива Скейл, на които силният вятър свалил тревистото покритие на голяма могила с неправилна форма и разкрил останките на компактно изградено древно каменно село, чиито къщи били без покриви, но удивително непокътнати.[2] Деветте намерени къщи били на възраст около 5000 г. , което ги прави доста по-стари от Стоунхендж и Великите пирамиди. Находката е известна като Скара Брей. Тези жилища от неолита представят забележително ниво на развитие, тъй като имат канализационна система, заключващи се врати, хидроизолация, ниши в стените за съхраняване на храни, наченки на водопровод, водни резервоари, стени високи 3 м., подове с настилка и дори помещение за затвор. Проходите между къщите са покрити, а външните пространства павирани.

 

До периода на неолита хората не са водели уседнал живот поради прехранването им само чрез животновъдство, което е искало постоянно придвижване. Някъде през неолита, който трае близо 6000 години, земеделието е открито поне 7 пъти в различни краища на света – в Китай, в Близкия Изток, в Нова Гвинея, в Андите, в басейна на Амазонка, в Мексико и в Западна Африка. Първите градове се появяват на шест различни и много отдалечени едно от друго места: Египет, Китай, Месопотамия, Индия, Андите и Централна Америка. Тази едновременност предполага контакт между тези части на света, който всъщност не е съществувал. „Когато Кортес пристига в Мексико, заварва пътища, канали, градове, дворци, училища, съдилища, пазари, напоителни системи, крале, свещеници, храмове, селяни, занаятчии, армии, астрономи, търговци, спорт, театър, литература, изобразително изкуство, музика и книги“.[3] Въпреки че го предполага, земеделието не е единствената причина за воденето на уседнал живот, тъй като в най-стария открит град в света – Йерихон, жителите му не са се занимавали със земеделие.

 

Не е така с древния турски град от Анадола – Чаталхоюк, чиито жители живеели в домове без прозорци и врати, без пазари, площади и административни сгради, без пътища и обработваема земя наоколо. Независимо от това са познавали кошничарството, дърводелството, оръжейничеството и тъкачеството.

 

В контекста на европейското развитие организираността на дома се символизира от римския начин на домашно живеене. Високата култура на планиране, строителство и обитаване обаче не е била възприемана и следвана еднозначно. Например след напускането на Британия, римляните оставили значителен жилищен фонд, който напълно запустял, тъй като не се е използвал от новодошлите германски племена, които живеели в т.н. „дълги къщи“ – в единия край хората, в другия животните. По-късно те били заменени от малки жилищни конструкции, наречени grubenhduser (къща-яма). Наричали се така, защото под къщата се издълбавала дупка с дълбочина 50 см., за предназначението на която има най-различни предположения. Едното от тях е за съхранение на храната, а друго – за проветряване на пода, за да не гние.

 

Подът и неговото покритие често и олицетворявал благополучието на домакините по странен начин. Според описанието, дадено от холандския теолог и пътешественик Дезидерий Еразъм през 1524 г., подовете на къщите били най-често гола пръст, застлана с тръстика, покрита с „плюнки и повръщано, урина от кучета и хора, разлята бира и огризки от риба, и други мръсотии, които не могат да се споменават.“[4] Поне два пъти годишно се добавял нов пласт тръстика, без да се маха предишния, и колкото по-дебел ставал пластът, толкова по-престижно изглеждало семейството. По този повод е и френският израз: „затънали до кръста в слама“

Дървените или каменни подове започнали да се появяват в селските части на Англия и Ирландия едва в началото на XX в. Килимите били твърде скъпи, за да се слагат на земята, поради което ги оказвали на стените или покривали с тях масите. Поради трудното и много скъпо добиване на стъклото, стъклени прозорци имали само църквите и много богатите, а от седящите на една маса се очаквало да делят една чаша със съседите си. Стъклените предмети и прозорците се завещавали, често отделно от къщата…

 

Към края на Средновековието къщите започнали да се заключват, което показва, че съдържанието им е представлявало ценност. Пак в този период се въвежда и коминът, липсата на който до момента обричал вътрешността на всеки дом и обитателите му на опушване. Повечето от тях вярвали, че димът ги прави по-здрави и не се отказали лесно от откритото огнище, дори след като коминът и камината били измислени. Големи кълба черен дим витаели из помещението, докато излязат през дупката на тавана. Коминът е измислен от англичаните и строителството му става възможно едва със създаването на достатъчно топлоустойчиви тухли през 1330 г.

 

Към края на XIV в. бавно се скъсва с практиката слугите и господарите да обитават едно общо помещение, което формирало специфични нрави. Това става с развитието на дома нагоре и изграждането на помещение (на втория етаж), в което господарят можел да се уедини за някакви свои цели. Това слага началото на личното пространство. С появата на нови и нови помещения се появили и техните названия: спалня, гостна, кабинет, стая за срещи, будоар, пушалня, библиотека, дрешник, килер и др. Независимо от наименованията им повечето от тези помещения били със смесена употреба. Например в спалните - освен за спане, са се посрещали специални гости и се е похапвало. В Италия обитателите на домовете, търсейки слънцето и сянката, местели и мебелите със себе си и затова основните помещения били „за сутрешна употреба“ и „за следобедна употреба“. Шекспир за първи път използва думата „спалня“ (bedroom) през 1590 г. в пиесата си „Сън в лятна нощ“.

 

Пак по това време думата „кабинет“ означава най-вътрешната интимна стаичка в дома за провеждане на лични срещи. Впоследствие думата „мутира“ и около 1605 г. под кабинет започва да се разбира не само мястото, където кралят и неговите министри се срещат, а и самата група министри…

 

Домът е единият от полюсите на отношението между частния и обществения живот. Между вътрешния и външния свят. „Феноменологът Алфред Шутц е изключително точен, когато казва - „там, където съм се оказал, е моето жилище, а там, откъдето идвам и искам да се завърна е моят дом.[5]

 

Людмил Георгиев

 

[1] http://www.dictionary.com/browse/home, отворен на 20.11.2016 г. в 12:40 ч.

[2] За повече подробности, виж Бил Бройсън „У дома“. С., Еднорог, 2011 г. , стр. 47-48

[3] Пак там, стр. 47

[4] Пак там. Стр. 67

[5] http://www1.znam.bg/zmonres/edu/etika%20i%20pravo/razdel3/urok6/text7.html%20отворен%20на%2021.11.2016 г. в 17:35 ч.

 

Обратно към списъка