УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Do ut Des

„Дай, за да получиш“

 

Дарът е тип социална връзка, основана на размяна, в традиционните общества – върху взаимност на разменените вещи или услуги, в модерните общества – върху тяхната еквивалентност на нещо трето – парите. В класическия си труд „Есе за дара“ Марсел Мос дефинира трите „задължения“ на даряването – да дадеш, да получиш, да върнеш. Той обръща внимание върху сложната многоаспектна природа на дара – дарът е такова социално явление, в което намират израз почти всички институции – религиозни, икономически, юридически, морални. Освен това при дара имаме и естетическа страна, развила се като естествен завършек на целия процес на даряването. Мос задава следния въпрос: по силата на какъв закон и на какъв интерес в архаичните общества полученият дар трябва задължително да бъде върнат? Широките по мащаб етнографски и антропологически наблюдения върху принципите на размяната в архаичните общества води до извода, че правилата на обмен се определят от колективни субекти – семейства, родове, племена, които разменят не само ценности и богатства, движимо и недвижимо имущество, икономически полезни предмети, но и вежливости, пиршества, обреди, военни услуги, жени, деца, танци, празници и пр. Движението на богатствата е част от един по-цялостен и всеобхватен договор, където във видимата му страна се разменят подаръци, но в скритата му страна съществува задължение тези подаръци да бъдат върнати и неизпълнението може да доведе до война. Мос нарича този принцип на размяна „система на пълния дарообмен“. Такава форма Мос описва при австралийските и северноамериканските племена.

 

Франц Боас, а по-късно и неговата ученичка Маргарет Мийд описват една форма на даряване, станала известна сред антрополозите с термина „потлач“ като пример за наддаряване. Коренното население на остров Ванкувър и на бреговете на Британска Колумбия, племето куакиутъл, организира празненства, на които на гостите с разточителство се раздават дарове с цел да се съобщи публично за някакво важно събитие от живота на домакина на тържеството. Понякога това е постигане на по-висок ранг в племето или просто желанието за изява. Домакинът задължително демонстрира превъзходството на своите дарове над тези на останалите членове на племето в безразсъдни размери. Храна, одеяла, сечива, лодки умишлено се увреждат, за да се покаже пренебрежително отношение към излишъка от богатство. Според изследователите на потлача той е следствие както от практиката на архаичните общества да оставят на вождовете преразпределението на храната и на други ценни ресурси, така и на влиянието на западната култура, при досега на местните племена с европейските заселници, довела да силна миграция и оттам конкуренция за работна ръка сред племената. Пищните празненства с демонстрация на имотно благополучие търсели да постигнат връщане на младежите в родните селища и справяне с конкуренцията на другите племена.

 

Друг христоматиен пример за ролята на даруването при организацията на социалния живот е на племената от Меланезия в Тихия океан. Става дума за церемониална система на размяна на дарове, описана от Бронислав Малиновски и известна като кръгът Кула. В размяната на Кула има само два вида ценности – дълги червени огърлици от раковини и бели гривни от раковини. И едните, и другите се предават от остров на остров, като огърлиците се разменят срещу гривните. Огърлиците се предават по островите само по посока на часовниковата стрелка, а гривните – само срещу часовниковата стрелка. Огърлиците и гривните имат статута на престижни вещи, носят спомена на предишните си притежатели и подобно на всяка ценна вещ повишават стойността си с времето.

 

В труда си „Елементарни структури на родството“ друг голям изследовател, Клод Леви-Строс, разглежда даряването като елемент от по-глобален процес на размяна, който характеризира същността на социалния живот. За първообраз на размяната Леви-Строс приема брачната размяна и по-точно размяната на жени между групи от мъже (семейства). Именно в този социален контекст се ражда табуто върху инцеста – то е предпоставка, за да се встъпи в отношения на размяна: един мъж получава жена от друг мъж, който му дарява своята сестра или дъщеря, като по този начин установява родствена връзка с него и неговото семейство.

 

Съществуват ли обаче определени неща, които не могат да бъдат дарявани и така се оказват извън всеобщата система на размяна, допускана от Кл. Леви-Строс? Тезата на френския антрополог Морис Годелие е, че наистина има отделен фонд предмети, които не могат да бъдат дарявани и дори има такива, които, веднъж дарени, остават символично в собственост на дарителя. Това Годелие нарича принцип на опазването и формулира своята теория за дара като опазване с цел даряване и даряване с цел опазване. Според Годелие не може да се говори за универсалност на даряването и на размяната и че при традиционните общества процесите на обмен са само част от по-сложна и всеобхватна система на социални връзки. Също така Годелие настоява, че дарът винаги установява двойно отношение между даващия и получаващия – от една страна, на загриженост и споделеност, от друга – на задължение и зависимост.

 

Не липсват и интерпретации на дара като чисто икономически феномен със скрити утилитарни подбуди. Още при анализа на кръга Кула антрополози виждат ползата от факта, че подтиквани от желание да си разменят огърлици и гривни за престиж, пътуващите между островите обменят и далеч по-полезни стоки, даровете установяват доверие между партньорите и не на последно място предотвратяват потенциални конфликти.

 

Независимо от многообразието на теории и възгледи върху социалната природа и целите на даряването, темата продължава да вълнува антрополозите и в края на ХХ век. Изследователи като Жак Дерида и Пиер Бурдийо посвещават нови трудове върху дара. Открояват се философските аспекти на дара като „символно благо“ и като волеви жест на участниците в размяната. Бурдийо внася акцента върху времевата разлика между акта на даряването и акта на неговото връщане и по този начин усещането у даряващия за жест без очакван отговор, а у дарения, който връща дара – за жест, независим от първоначалния дар и напълно безвъзмездно действие.

 

Български автори, работили по темата за дара, са Ивайло Дичев, в няколко свои статии и есета и в предговора към българския превод на книгата на М. Годелие, Галин Георгиев, с дисертацията „Даряването в традиционната и съвременната българска народна култура“, както и Ив. Маразов, Н. Вуков, Ил. Недин и др.

 

В 2016 г. академичното списание „Българска етнология“ посвети специална книжка (бр. 3 „Дар, даряване, дарителство“) на темата за дара. Авторите Галин Георгиев, Петя Банкова, китайските тибетолози Су Фасианг и Уанг Юеуей, руският антрополог Максим Михалев, Таня Бонева, Милена Маринова и др. представят нови гледни точки към теориите за дара или прилагат известни концепции към нови (по-скоро неизползвани до сега) културни факти.

 

Марсел Мос Дарът ( форма и основание за обмена в архаичните общества), С., Критика и хуманизъм; Морис Годелие, 2001, Тяло, родство, власт. От философията към социалната антропология, С., СУ „Св. Кл. Охридски“; Леви-Строс, 1995, Структурална антропология II, С., Христо Ботев;Ивайло Дичев, 1999, Дарът в епохата на неговата техническа възпроизводимост, С., ЛиК; Пиер Бурдийо, 1997, Практическият разум: Върху теорията на дейността, С., Критика и хуманизъм

 

 

Пламен Бочков