УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Етимология на термина: от турската дума çalgı, която означава „музикален инструмент“, респ. „свиря“, оттам и „свирня“ (а турската „чалги“ произлиза от арабската „шалга“). В епохата на „Българското възраждане“ под „чалгия, чалгии“, респ. „чалгаджии“ се разбирали инструментални групи (респ. свирачи в тях) със смесен етнически състав, изпълнявали тогавашна „популярна“ музика. Градската (модерна тогава) музика на Османска България от XIX век (и изобщо на Балканите тогава), в която цигулки и кларинети са заменили традиционните (селски) гайди и гъдулки, респ. вместо изпълнители селяни, в чалгиите вече обичайно свирят… градски цигани (мога да кажа и днешното: роми), за които това свирене вече е професионална дейност. Локалните – нека да са и регионални – традиционни за местното население песни (а в тях – и диалектните характеристики) и свирни са заменени от „смесици“ – текстови и музикантски – дошли от различни места, народи, говори. Но „чалгиите“ обичайно са изпълнявани срещу заплащане (професионална дейност, защото) и е естествено „продуктът“ им да е свързан с „насладите“.

 

В последните десетилетия, при възраждането на думата „чалга”, под чалга се разбира инструментална свирня по българските земи, в която, освен българското, се усеща силно източно, турско, циганско влияние. Още – гръцко, фламенко. И сръбско. Както казах вече – сега го и подчертавам – свири се срещу заплащане. Може би най-ярък пример за тези практики са сватбарските оркестри.

 

Често под „чалга“ се разбира „попфолк“ – и обратно (прескачам коментарите на това, що е „фолк“, folk и що е „поп“, pop). Посочват се и „синонимиите“ „чалга – етнопоп – цигания (с отрицателно отношение) – world music – balkan beat (с положително отношение)“ (Димов, 2008); „в българската публична реч през последните години се срещат идиомите чалга изкуство, чалга литература, чалга наука, чалга индустрия, чалга бизнес, чалга политика, чалга народ, чалга история... „Яж чалга, пий чалга, сънувай чалга, чукай чалга – бъди чалга!“ (Мартин Карбовски) – плеоназмът обобщава погнусата. Не всичко е чалга, а само това, към което питаем омерзение, срам, именно погнуса: отрицателното, неправилното, грешното, срамното, уродливото. България като Чалгария“ (пак там).

 

Бумът (след 1989) на етнопопмузиката е обект на монография именно от Венцислав Димов, издадена още в 2001.

 

Розмари Стателова (2003) посочва следните 7 характеристики на „чалгата“ („често вменявани във вина от привържениците на негативния дискурс около етнопопмузиката): 1) Чалгата като (изкривен) образ на днешна България, 2) чалгата като рожба – или наследство – от пустосваното ни минало „под турско“, 3) ориентализмът на чалгата, 4) нейният регионализъм (вместо „националцентризъм“), 5) това, че не е „чиста“ като музика, а представлява смесица от какво ли не, 6) че е еротизирана до вулгарност, 7) че конкурира в хорските предпочитания народната музика и дори минава за „нов фолклор“. Цитирам без да коментирам.

 

Мнозина автори (в това число и анонимни, в интернет) свързват чалгата с низкото, телесното, консуматорското, малокултурното, просташкото, вулгарното. За някои от тях в (за) „чалгата“ няма нищо свято. За други, „чалгата“ не взема нищо „на сериозно“. Отразява, респ. формира манталитет, свързан с идеала за „лесните пари“ (а те не се печелят със „съзидателен“ и „честен“ труд) и консуматорството, „земните наслади“ (ядене, пиене, хубави автомобили и жилища, секс). Наистина, има твърде различни чалга-песни, не могат да се сведат абсолютно под един и същи „знаменател“. Вижда се професионалното развитие на производството и разпространението на музикалната чалга. „Прицелът“ в секса и консуматорството, респ. предлагането му – визуално, но и текстово и звуково – продава добре този „продукт“. „Сексът и простотията се продават най-лесно и най-добре, бе, бате, това е положението!“, ми бе казал преди години на един панаир в неголям български град непознат за мен ром, като добави: „И ние виждаме и знаем, че е простотия, но това се търси и това върви в България! Та така.“

 

„Чалга“-продукцията, чалга-манталитетът, чалга-успехът „стъпва“, струва ми се, на основни инстинкти (хранителния, около него оплитам цялостния стремеж към „консуматорски успех“, и този за възпроизводството, не по-малко и удоволствието, към секса – изключително силен при достатъчно много хора; не забравям и сексуалните перверзии; оставям открит въпросът кой какво разбира под перверзия…). Подобно (стремително) е, струва ми се, отношението към порнографията – ще си позволя да цитирам историята за възрастния мюсюлманин от с. Якоруда, който бил редовен клиент на ежеседмично посещаващия ги автомобил, заемащ им (срещу заплащане) порнокасети: „Разтваря ми се душата!“ (с порното, споделил човекът), (Стателова, 2003, стр. 10). Духовност, душевност… Всеки с душата си. И с културата си. Но и с инстинктите си. Познавам високо културни хора, т.н. по нашите земи „интелектуалци“, от средите на т.н. „художествено-творческа интелигенция“, които са ми споделяли, че с огромно удоволствие гледат порно; знам и за много изискани в обичайните си социокултурални изяви личности, които в секса направо умират за „яко блъскане“, за грубост, за насилие – и към тях, и от тях… Човешки работи. (Все опори на чалгата?)

 

Финансовите средства, парите. След „промяната“, постоянно сме заливани от информация за най-различни форми на престъпления и насилия – и на личностно, и на институционално ниво (доц. д-р Васил Гарнизов доста говори за насилието – за силния му отзвук в хората и за слабия в институциите…; боя се, че е все по-слаб и у хората…). Погазиха се и се погазват може би всички „морални норми и устои“, които би трябвало да са основа и опора на демократичното общество. А престъпленията най-често са с цел облага (кражби, най-вече). Именно тези аспекти на живота са откровено и силно отразени – и дори „възпети“ – в „чалга“-та, която, според мнозина, отразява именно вулгарността на живота.

 

„Чалгата е индустрия”, обобщи търговски неотдавна мой връстник, страхотен флейтист, от студентски години живее и работи в Германия.

 

Чалгата е изява на манталитет и чувственост, разгърната и в удоволствена (за съответните хора) търговия, ако се опитам да обобщя и заключа и аз.

 

Краев, Георг. Чалгата - За и Против : Доклади от кръгла маса, 25-16 юни 1999, София : Състав. и ред. Георг Краев. София: Нов български университет, 1999. ; Стателова, Розмари Константинова. Седемте гряха на чалгата : Към антропология на етнопопмузиката. София: Просвета, 2003;Пейчева, Лозанка: Грехологията на чалгата като културантропологична диагностика. Българско музикознание, бр. 4, стр. 128-134, Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките; Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г. http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/01/04/303001_betoven_shiler_i_chalga/;Димов, Венцислав: За чалгата с омерзение и обич, в: Новите млади и новите медии, Институт Отворено общество, София, 2009, стр. 108-126.

 

 

Явор Конов