УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Процес на съсредоточаване в един център, подчиняване на един център. Има латински произход. Най-напред се използва в периода 1795 – 1805 като комбинация между centralize + -ation. Пряко означава да се образува център, клъстер около център.

 

Едно управление е централизирано, когато всички или повечето решения и заповеди идват от централизиран източник, обикновено членовете от върхови нива на организационната структура. Непряко се свързва с процес на свеждане (консолидиране) до един център. Например: Невидима ръка го постави в центъра на събитията. Целият отбор го определи като централен нападател. Синоними на думата централизация са: групиране, окрупняване, съсредоточаване, концентрация, струпване, натрупване, сливане.

 

Централизацията на управлението предполага насочването на целия процес на взимане и провеждане на решения, и поемането на отговорностите в една от съставните части (отделно длъжностно лице, отдел, няколко подразделения или ниво) на организацията, превръщайки я в много по-значима от останалите. Тя става източник на разпоредителни заповеди и инструкции, които се очаква да бъдат следвани.

 

Разпределението и насочването на функционални задължения и отговорности към различните организационни нива зависи от структурата на организацията и в този смисъл, процесът на централизация  се провежда чрез процеса на структуриране, представляващ важна съставна част на управлението.

 

Централизацията е тясно свързана с разделението на труда и с разделението на властите. От самото начало, през различни периоди от съществуването си  държавата се е характеризирала с пълна централизация. Това означава, че един орган (най-често монарха или диктатора) съсредоточава в себе си цялата власт. Той упражнява едновременно функциите и по трите вида власти – изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Впоследствие, при развитието на обществото и особено след възприемане на принципа на разделение на властите, се постига самостоятелно упражняване на трите власти, а също така и разделение на централна и местна власт.

 

Централизираното управление се отличава с:

 

Максимален контрол от страна на звеното на управлението;

 

И двата потока  информация са равни по количество (І-ви поток отгоре – надолу – указания и контрол, и ІІ-ри поток, отдолу – нагоре – информация и изпълнение);

 

Липса на широки възможности за вътрешно развитие, отсъствие на процеси на самоорганизация;

 

Няма резки различия между отделните елементи, вследствие общата локална ограниченост на автономността;

 

Няма контрастни детайли и неустойчивости, създават се условия за дисипация – отклоняване в отрицателен смисъл на енергията, веществото или информацията;

 

Всяка система има строго определени функции, липсват възможности за собствено вътрешно развитие и за адаптация дори към минимални изменения в условията на тяхното съществуване;

 

Строго ограничаване на автономността на всички управляеми подсистеми, ограничаване действието на всички фактори, потенциално разположени към неконтролируеми действия;

 

Според Втория закон на термодинамиката – строгият ред е несъвместим с равновесието. Равновесието в природата може да се достигне само в състояние на пълен безпорядък;

 

При централизацията се възприема идеята, че правомощията трябва да се осъществяват от един център. Това означава, че вземането на решения и тяхното изпълнение е възложено на един централен държавен орган. Централизацията е нормативно установена в Конституцията и в Закона за администрацията, където е записано, че: (Чл.1.) „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.“

 

„Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“

 

„Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.“

 

При централизацията съществуват единодействие и целенасоченост и се координират усилията на подчинените органи при вземането и изпълнението на управленските решения. Това става от един център или от един едноличен или колективен държавен орган. Много често в законодателството се срещат примери, от които личи, че определена специфична дейност се извършва само от определен орган. Например: „Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.“ „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.“ Друг пример е министърът на правосъдието, който единствен изпълнява функциите по поставянето на държавния печат. Това означава, че само той може да удостоверява верността на актове, издадени от Народното събрание или от президента в определени случаи. Тази му роля произтича от особеното му място в държавния апарат и предполагаемата професионална квалификация.

 

При централизацията съществува йерархичната съподчиненост на по-долустоящия орган спрямо горестоящия, когато те са в една и съща йерархична система. Съществуващите в тази йерархична система връзки и зависимости определят правилата, по които могат да се получават указания и разпореждания, а също така контрол и проверка.

 

Централизацията бива: пълна и частична централизация. „Пълната централизация предполага цялостно и безпрекословно подчинение на по – долустоящи органи по отношение на горестоящите. По този начин се осигурява оперативност и отговорност за взетите решения. При нея е допустимо по – горестоящите да издава актове вместо по – долустоящите или да отменят техните актове. Такъв тип централизация се среща изключително рядко в държавното управление. До такъв тип централизация се доближават военизираните служби и ведомства. Често пъти обаче и тук вземането на решения се предхожда от обсъждания в определени колективи. Много по-често срещана е частичната централизация, при която съществува йерархична подчиненост, смекчена по един или друг начин. Тук в централизацията съществуват различни ограничения. Не е възможна например отмяната на акт на по – долустоящ орган без спазването на определени условия. Друг пример е установената в конституцията процедура по назначаването на министри и заместник-министри. Министрите се избират от Народното събрание, заместник-министрите не се назначават от министъра, а със заповед на премиера. По този начин заместник-министрите получават, макар и относителна независимост спрямо титуляра министър. Вид частична централизация е и прилагането на понятието координация в държавното управление. При нея има разпределяне на властническото въздействие от горестоящия орган към няколко по – долустоящи звена, които не са подчинени едно спрямо друго. Координация има само в държавното управление. При другите случаи може да се говори за съвместна дейност или за съгласуване, но това не е координация. Координация има само тогава, когато има отношение на власт и подчинение. Не може да има координация, ако органът, който осъществява съгласуване, трябва да има властническо въздействие по отношение на дадени структури и звена.“

 

Людмил Георгиев