УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

БУРЖОАЗИЯ

 

Буржоазия идва от френски език – от думата bourgeoisie, по bourgeois, означаваща ‘градски човек, гражданин’. В същия смисъл се използва и в немски език. Във времето на Средните векове част от инициативните и свободно мислещи хора решават да напуснат крепостта и да се заселят в земите около нея. Те получават подкрепа и съгласието на владетеля, като се договарят, че сами ще се грижат за своята (и на семействата си) сигурност, в замяна на което имат собственост върху земята. Тези отношения се оформят в документ, който носи наименованието нотариален акт.

 

Градските хора, по правило, са свързани със занаятчийска и търговска дейност. Те постепенно развиват допълнителни за онова време производства, които не са пряко свързани с аграрния начин на живот, от който произхожда и изхранването на хората. Във времето се оформят в категория от обществото, като понятието буржоазия е все по често срещано от ХVІ век насетне. В тези среди се изграждат и онези бъдещи дейности, които ще дадат облика на индустриалното време, когато и ще се извърши голямата трансформация от аграрно в промишлено общество, за която използваме понятието индустриална революция.

 

Във времената на големите политически промени във френското общество, особено в края на ХVІІІ век, се появява и понятието трето съсловие, отнасящо се до хората на занаятите и търговията. От тук и навлизането на исканията на буржоазията за управленчески права, които до този момент са главно в ръцете на аристокрацията. През следващия ХІХ век има времена, които са известни като буржоазните революции, при които властта преминава в ръцете на новата политическа група. Това е свързано и с националните революции, искащи определянето на новите европейски държави на мястото на старите империи. Ето защо това ново начало на европейската държава – националната идентификация, е заслуга на буржоазията. В научната лексика се използва терминът буржоазно-демократична революция, с което са означава искането и постигането на национална държава с конституционно-парламентарна форма на управление. Това е и историческият принос на буржоазията в модерната политика. С този принос градските хора, чийто девиз е свободата, я установяват като правило и принцип на съвременното общество.

 

През ХХ век в държавите от комунистическия лагер, първоначално в Съветска Русия, а в последствие, след Втората световна война, и сред много народи в Източна Европа се изгражда пропаганда срещу буржоазията. Тя е обявена за основен враг на комунизма, тъй като заплашва пролетариата, който е единствената ценност за новата диктатура. В името на тази идеология милиони хора са убити, защото са буржоа. Ето защо, това понятие и до днес е натоварено в съзнанието на много хора с отрицателна същност.

 

Преследванията на буржоазията намират своето морално и политическо оправдание във философията на марксизма. След Октомврийската революция през 1917 г. тази философия става официална идеология на Съветска Русия, по-късно на Съветския съюз, а след Втората световна война – и на всички комунистически страни. Неин основоположник е Карл Маркс (1818–1883), а нейни най-известни последователи и разпространители са Фридрих Енгелс (1820–1895) и Владимир Илич Улянов – Ленин (1870–1924). През втората половина на XIX и XX в. марксизмът става основа на политическите платформи на социалдемократическите и комунистическите партии. Според т. нар. „исторически материализъм“ – марксистката философия на историята, големите обществени промени винаги са резултат от борбите между класите в дадено общество или, казано по друг начин, от „класовата борба“. Класите според марксизма са големи обществени групи, обединени от общи икономически интереси, които пък се обуславят от тяхното място в процеса на производство и най-вече – от отношенията на собственост. Във всяко класово общество – такова е едно от главните твърдения на марксизма – има една господстваща класа, в чиито ръце е собствеността върху средствата за производство, и друга, потисната класа, лишена от собственост. Благополучието на господстващата класа се заплаща с безправието и страданията на потиснатата. В условията на капитализма господстващата класа е буржоазията, а потиснатата – работническата класа или пролетариатът. Според марксистката философия на историята, по силата на желязна историческа необходимост, работническата „класа“ е призвана по революционен път да унищожи буржоазията и да установи своя диктатура. „Диктатурата на пролетариата“ представлява първата стъпка по пътя към безкласовото общество на комунизма. Тъй като е проводник на прогреса и реализира закона на историята, пролетариатът има пълното право, без всякакви морални скрупули, да прилага насилие над представителите на буржоазията. Така при „диктатурата на пролетариата“, от гледна точка на комунистическата партия, представяща се за „авангард на работническата класа“, всичко буржоазно (буржоазното право и държавно устройство, буржоазните нрави и обществени порядки, буржоазният морал и буржоазният начин на живот, буржоазното изкуство, буржоазната философия и пр.) се приема за синоним на отживялото и ретроградното и на всяка цена трябва да бъде отстранено от пътя на прогреса. Ето такива идеи се крият зад тази изцяло негативна употреба на понятието „буржоазия“ и неговите производни в контекста на комунистическата идеология. След краха на комунистическите диктатури в Източна Европа, в условията на свобода на мисленето и свободна публичност, беше възстановена обичайната описателна функция на това понятие в историческото и социално-научното познание.

 

В българското общество буржоазната група се изгражда през ХVІІІ век, благодарение на множество инициативни хора, които имат качествени занаяти и търгуват в един огромен пазар от Виена до Кайро. Те влизат в отношение с изградените подобни слоеве, главно в централна Европа, но през ХІХ век и в целия континент. Така попадат под влияние на нови идеи за организация на обществото. Силен тласък на буржоазно развитие има след Кримската война 1853-1856 г., когато и влиянието на западните идеи се разпростира върху българите в емиграция и сред тези в земите на Македония, Тракия и Мизия.

 

Създават се и функционират няколко големи центъра на българската буржоазия – столицата на Османската империя – Цариград; големият град в Украйна – Одеса и столицата на Румъния – Букурещ. Ролята на буржоазно-демократична революция изиграва Руско-турската война, в резултат на която Великите сили в Берлин през юни 1878 г. се съгласяват да възникне нова държава на Балканите – Княжество България.

 

Буржоазният елит на българите е в основата на изграждането на модерната българска държава. Те са строителите на съвременна България. Мнозина са от семейства на търговци и занаятчии, но и получили, благодарение на своите родители, добро образование в различни просветни центрове на Европа. Липсата на аристокрация прави безусловна дейността на буржоазния елит. До него бързо израства и друг изразител на обществени нагласи, но произхождаш главно от земеделската част на заможните българи.

 

Националната катастрофа след Първата световна война поставя под прицел изграденото от буржоазния елит в страната. Появяват се родни и чужди алтернативи, които имат за цел да подменят демократичната система. Обществото страда от междуособици. След 1926 г. се възстановява буржоазно-демократичният ред. Но с преврата от 19 май 1934 г. и най-вече – с болшевишкия от 9 септември 1944 г., България за дълго време е въвлечена в антидемократична обществена среда. Думата, понятието буржоазия става синоним на лоши хора. Така се възпитават през пропагандата на държавната машина милиони хора. Срещу това остава една традиция на градски хора, които в домовете си продължават да дават на децата си знание за полезността на човека, създател на материални блага. Буржоазното мислене обаче се свива до стаята и не може, и не трябва да се появява в обществото. В това време редица писатели и поети дават образи на буржоа, които, наглед носители на отрицателни черти, впечатляват и със свои човешки качества. За това помага настъпилото време на драматургия, в което лошите не са съвсем лоши и добрите не са съвсем добри. Но тази сложна схема стига до малък брой интелигентни хора, които са се вълнували за миналото именно поради семейни причини.

 

След 1989 г. се прави опит да се реконструира общественият модел от времето на края на ХІХ и началото на ХХ век. Този период може да се определи и като ново буржоазно време, в което има специфични черти, неприсъствали в българските епохи преди. И през ХХ и ХХІ век продължава процес на реабилитация на понятието буржоазия сред българите.

 

 

Веселин Методиев

Христо П. Тодоров

 

 

Обратно към списъка