УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

БЛАГОСЪСТОЯНИЕ

 

Думата идва от английското well-being, благополучие, благоденствие – термин, който отразява нивото на социално-икономическото, физическото, психическото и духовното състояние на индивида или общността. Високото ниво се свързва с усещането за щастие, а ниското – с нещастие. Най-общо благосъстоянието се определя като позитивна качествена характеристика на живота на хората. То е положение на комфорт, здраве и щастие. От гледна точка на времето се разглежда като дългосрочно и краткосрочно.

 

Благосъстоянието може да бъде класифицирано в четири групи: физическо, ментално, духовно и социално-икономическо. Те са относително обособени, но силно взаимносвързани и взаимнозависими. Физическото благосъстояние отразява здравния статус на човека. Менталното благосъстояние се свързва с оценките на разума на индивида за това, колко добре той се справя с живота в ежедневието. Удовлетворението, ангажираността, сигурността, задоволството от връзките на човека със света са части от менталното благосъстояние. Духовното благосъстояние отразява хармонията между вътрешния и външния свят на човека. Свързано е с усещането за принадлежност и свързаност със света. Социално-икономическото благосъстояние отразява нивото на удовлетворение, получавано от връзките с другите индивиди и с общностите. От първостепенна важност за неговото постигане са степента на задоволяване на нуждите и потребностите на хората, равнището на справедливост при разпределението на дохода и богатството, на социалната отговорност и социалната обвързаност и др.

 

В икономиката благосъстоянието се разглежда като характеристика на икономическата система или способността й да генерира общо благо за индивидите. За първи път този проблем се поставя експлицитно на обсъждане в началото на ХХ век, защото до момента не се поставя под съмнение общото благо, което генерира съвършената конкуренция, отхвърляща намесата на държавата. Констатира се обаче, че икономиката, функционираща чрез конкуренцията (невидимата ръка) на купувачите и продавачите, се проваля при осигуряването на общо благо за всички. Като най-често сочени провали са следните: (1) Икономиката не е статична, а динамична система. Предпочитанията на потребителите не са изначално определени, а се създават от рекламата. Вкусовете на потребителите и производствените технологии постоянно се променят, а при описването на съвършената конкуренция се приемат за непроменящи се; (2) В реалната икономика се проявяват тенденции към монополизиране, които позволяват един или няколко от участниците на пазара да присвояват ползите от размяната на останалите; (3) Възникват външни ефекти, свързани с налагане на разходи и неотчитане на изгоди за трети страни, които не са нито купувачи, нито продавачи. Например замърсяване на въздуха, водата, разпространяване на технологичните знания, образованието и т.н. Наред с това не се осигуряват обществени блага като например отбрана, сигурност, улично осветление, които не предполагат конкуренция и изключване в потреблението; (4) Сред най-сериозните провали се сочи отсъствието на справедливост при разпределителните отношения. Конкурентната икономика може да осигури ефективно използване на ресурсите. Но в процеса на нейното функциониране само индивидите, осигурени с ресурси стават богати. Разпределението на доходите и благата се осъществява чрез собствеността и цените. Така част от населението остава икономически неосигурено.

 

Това лансира идеята за възникване на институции за централизирана или за държавна намеса в икономиката в началните години на ХХ век, които през 30-те вече са създадени. Експанзия на държавната намеса започва в началото на 70-те години. В рамките на икономическата теория като относително самостоятелно направление се отделя икономиката на благосъстоянието (welfare economics). Определя се като икономически анализ, включващ оценка на функционирането и развитието на икономическата система през призмата на достигането на определени обществени цели. В качеството на първостепенни обществени цели могат да се посочат: осигуряване на максимална свобода на избор за индивида, съобразена със правата на останалите индивиди; постигане на максимално удовлетворяване на потребностите, което изисква разпределение и използване на ресурсите по начин, който води до максимална полезност на глава от населението; избор на система за разпределение на дохода, максимално съответстваща на стандартните в съвременното общество. Утвърждава се разбирането, че от позициите на обществото икономическата система е добра, когато функционира икономически ефективно и осигурява справедлив начин на разпределението на благата. В случая се преминава към нормативна икономическа теория, защото се налага да бъдат правени морални съждения кое от алтернативните състояния на икономиката се приема според обществените критерии като добро и кое като лошо.

 

От позициите на икономиката общественото благосъстояние се определя от множество субективни и обективни фактори и има два главни аспекта – икономическа ефективност и справедливост. Икономическата ефективност по Парето означава такова разпределение на ограничените ресурси, когато не са възможни никакви промени, които биха подобрили благосъстоянието на някого, без да влошат благосъстоянието на останалите. В допълнение към това, дадено разпределение на ресурсите и благата може да бъде определено като справедливо, когато се свързва с „честно“ разпределение на генерирания доход и богатство в обществото. Според определени разбирания справедливо разпределение е това, което осигурява равно богатство на всеки член на обществото, независимо от неговия реален принос в общественото богатство. Според егалитарния критерий за справедливост, колкото реалното разпределение на богатството е по-близо до абсолютното равенство между членовете на дадена общност, толкова по справедливо е разпределението. Предполага се, че подобен подход към разпределението вероятно ще рефлектира в намаляване на стимулите за труд и желанието за риск у високопроизводителната част от обществото и ще доведе до снижаване на резултативността от производствената дейност в системата като цяло.

 

Общественото благосъстояние е синоним на равнището на удовлетворението или на получаваната полезност от членовете на обществото. Формално то може да бъде представено като функция от много променливи, най-главните от които са: общото количество на произведените стоки и услуги (Брутен Вътрешен Продукт или Доход); някаква мярка на начина, по който са разпределени стоките и услугите; някаква мярка на здравето на членовете на обществото; обемът на свободното време на общността; степента на замърсяване на околната среда; степента на политическа стабилност и др. В последните години се предлагат нови методи за измерване на икономическото благосъстояние чрез конструиране на индекси: индекс за устойчиво икономическо благосъстояние, който включва показатели за потребление, инвестиции и държавни разходи, които допринасят за благосъстоянието, но изключва такива, които го влошават (военни разходи, деградация на околната среда, амортизация на природния капитал); индекс за човешко развитие; индекс за действителен прогрес.

 

 

Сабина Ракарова

 

 

 

 

Обратно към списъка