УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

 

В рамките на банковата система на една страна съществуват определени връзки, зависимости и подчиненост. На базата на тях са установени два типа банкови системи:

• еднозвенна, която е сформирана от централна банка с клонове и поделения;
• двузвенна, която се характеризира с наличието на две звена – по-висшето, наречено Централна банка и по-нисшето, наречено търговска банка.

 

Централна банка

 

Централната банка е институцията, която осъществява паричната политика на страните, използвайки различни инструменти за регулиране на парите в обръщение и кредитите в икономиката. Косвените инструменти, които банките използват са: задължителни минимални резерви, операции на открития пазар, сконтови операции и ломбардни кредити. Основните цели на паричната политика са постигане на икономически растеж, ограничаване на инфлацията и осъществяване на стабилност на финансовите пазари.

 

Централната банка в България

 

Българската народна банка е юридическо лице, което е централна банка на Република България. Дейността си тя отчита пред Народното събрание (чл. 1 §1 и 2 от Закон за Българската народна банка – 3БНБ ). Основна й цел е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика. Тя е една от най-старите национални институции, създадена непосредствено след възстановяването на българската държава, на 25 януари 1879 г., а на 6 юни същата година е извършена и първата банкова операция.

 

БНБ поддържа стабилността на националната парична единица чрез осигуряване на:

• пълно покритие на паричните задължения на банката с високоликвидни валутни активи;
• неограничен обмен между българския лев и резервната валута на територията на страната при фиксирания в ЗБНБ официален валутен курс;
• необходимата емисия на банкноти и монети в страната.

 

БНБ регулира и контролира банковата система в защита на интересите на вложителите чрез:

• строг и ефективен банков надзор;
• функциониране като кредитор от последна инстанция в случаите, предвидени от закона;
• съдействие за нормалното функциониране и развитие на финансовите пазари.

 

Банката осигурява функционирането и развитието на ефективни платежни системи. Тя изпълнява функцията на фискален агент и депозитар на държавата.

 

От 1997 г. в страната е установен паричен съвет – режим на парична политика, осигуряващ необходимата за икономиката ценова стабилност чрез предоставяне на отговорността за постигането ù на законово и практически независима централна банка[1]. Основното правило на този режим е ограничаването размера на емисията на резервни пари до този на притежаваните чуждестранни валутни резерви. Българският вариант предвижда възможност за финансиране на търговските банки до размера на нетния валутен резерв, но само при ликвиден риск за цялата финансова система и при спазването на строги изисквания за вида и качеството на предоставяното обезпечение. БНБ не може под каквато и да било форма да предоставя кредити на държавата. Не се допуска включването в резервите на ценни книжа, емитирани или гарантирани от държавата. Те могат да се използват само като залог срещу предоставяне на кредити в съответствие с функцията ú на кредитор от последна инстанция.

 

БНБ има три управления – „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“. Основната функция на управление „Емисионно“ е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българска народна банка, като предприема необходимите действия за ефективно управление на брутните международни валутни резерви на банката (чл. 20, ал. 1, 3БНБ). При възникването на системен риск за стабилността на банковата система управление „Банково“ осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при определени условия, регламентирани в нормативни актове (чл. 20, ал. 2, 3БНБ). Освен това надзорът върху операторите на платежни системи, върху доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари се осъществява от подуправителя, ръководещ управление „Банково“ (чл. 20, ал. 4, 3БНБ). Надзорът върху банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“ (чл. 20, ал. 3, 3БНБ). Издаването и отнемането на лицензи за банковата дейност се извършват с акт от управителя на БНБ по предложение на подуправителя на „Банков надзор“. БНБ упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху клоновете на чуждестранните банки у нас.

 

Търговска банка (Кредитни институция)

 

Банката (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск (чл. 2 §1 от Закон за кредитните институции - ЗКИ). Едни от характеристиките, които основно отличават банките от останалите кредитни институции са това, че банките оперират под лицензионен режим и могат да осъществяват влогонабиране. В зависимост от лиценза могат да извършват следните дейности (чл. 2 §2 от ЗКИ): извършване на платежни услуги; издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма); приемане на ценности на депозит; дейност като депозитарна или попечителска институция; финансов лизинг; гаранционни сделки; търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали; предоставяне на услуги и/или извършване на дейности като инвестиционен посредник; парично брокерство; придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други); издаване на електронни пари; придобиване и управление на дялови участия; отдаване под наем на сейфове; събиране, предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти; други подобни дейности, определени с наредба на БНБ. Целта на банката е да се реализира печалба от разликата в цената на придобиване и продажната цена на паричните капитали.

 

Класификацията на търговските банки може да се направи на база на различни характеристики като правна форма или балансово число. Едно важно разделение е на база на обхвата на предлаганите продукти и услуги, извършване сделки и осъществявани операции. По тази характеристика те се делят на универсални и специализирани. Универсалните банки извършват всички видове операции (изкл. емисията на пари), а специализираните се ограничават само с предлагане на определени продукти и услуги.

 

Към май 2020 г. в България има 18 лицензирани универсални банки и 6 клона на чуждестранни банки.

 

 

Димитрова, Р. (2011). Банки и банково обслужване. Ромина, София; https://www.bnb.bg/AboutUs/AUMission/index.htm

 

 

Екатерина Цветанова