УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

АРИСТОКРАЦИЯ

„Аристокрацията е изящен орнамент

към гражданското общество.“

Едмънд Бърк

 

 

В историческото развитие на античния свят се появяват хора, които принадлежат към най-високите съсловия на обществото. Те дължат това свое място на тяхното материално състояние и роля във висшата администрация. Тази общност установява правилото за наличие на специална обществена прослойка, която е основата на възникването и утвърждаването на аристокрацията.

 

Терминът е въведен в Древна Гърция от големите умове Аристотел и Платон. Думата е образувана от съчетанието на думи, означаващи знатен произход и власт. Самата етимология показва и същността на понятието, което ще бъде устойчиво използвано в обществените разговори и до днес. Интересно е, че аристокрация не преминава през различни смисли от античността до днес.

 

Основна роля тази социална група има в периода на Средновековието. Аристократите притежават властта върху различни части от държавите по това време и често оспорват властта на владетелите. Това е в основата и на големи промени на обществения ред. Спокойно може да се твърди, че аристокрацията поставя началото на реформи, които ще доведат до съвременните демократични модели на управление. Най-силният пример е Магна харта либертатум от 1215 г. С този исторически документ се дава защита на правата на аристократите от произвола на кралската власт. С текста на Магна харта се поставя началото и на процес, който завършва с установяването на конституционната монархия. Ето един кратък пример за значението на този документ: „Ако някой наш граф, барон или друг човек, държащ земя пряко от нас за военна служба, умре, и при смъртта му неговият наследник е пълнолетен и дължи релиеф, то наследникът ще получи наследството си при плащането на релиефа в стар размер. Тоест, наследникът или наследниците на графа ще платят за цялото графско владение, а наследникът или наследниците на рицар ще платят най-много сто   шилинга за цялото рицарско владение…“. Виждат се гаранциите за наследственост и привилегии, което остава в основата на съвременната аристокрация.

 

Следващият момент на историческо променяне на мястото и ролята на аристокрацията е Френската революция от 1879 г., когато вините за лошите неща в обществото ще се стоварят върху краля и аристокрацията. Но намаляването на ролята й в управлението е временно явление и по-скоро ще даде път към поставянето и в позиция, която е описана най-добре от великия мислител на новото време Едмънд Бърк, който казва: „Аристокрацията е изящен орнамент към гражданското общество.“ Тази позиция ще остане и към нашето време, когато за аристократи ще бъдат обявявани хора, които имат особени заслуги за обществото, нещо особено характерно за Великобритания и до днес.

 

Българската аристокрация е повече средновековно явление и не успява да се съхрани до новото време. Това се дължи на факта, че във времето на Османската империя възможността да се издигне и отстоява позиция на аристокрация е свързано с приемането на мюсюлманската вяра. На практика този принцип отстранява всякаква възможност за присъствие на аристократични среди в обществото. Българският случай е ясно доказателство, че аристокрация без владетел и власт не е възможно да се появи. Тази балканска разлика в сравнение с останалата част на Европа е важен белег на различие, който все още не е достатъчно изучен от хуманитарните науки.  

 

Водени от идеали на възрожденското време, които са отглас на буржоазните революции в Европа, българските строители на модерната ни държава изрично с конституционен текст премахват възможността за възстановяване на аристокрация с появата на модерната ни българската държава. На практика за нас липсата на тази обществена йерархия се замества с други форми на различие, сред които най-разпространената е образователната й изява. Още в зората на ХХ век в българското общество ще се изяви една немска традиция да се поставя пред малкото име титла от завършено образование – напр. доктор или инженер. Дори семейството получава тази формула – напр. семейство инж. Петрови. Така се получава естествен заместител в социалната йерархия на българите. Това ще се засили особено при комунистическия режим, когато създаването на номенклатура от хора, предани на режима получават привилегии, често доживотни, което ги доближава до позицията на аристокрация. Така в нашето общество аристокрация често се свързва с хора, които имат привилегии, гарантирани от държавата.

 

Днес същинската аристокрация е само представител на историческото време и носител на определени привилегии без пряка власт. Изключение е втората камара във Великобритания, която все още е носител на конкретна власт.

 

 

Веселин Методиев

 

 

Обратно към списъка