УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Появата и развитието на архивите зависи от културното ниво и организацията на обществото. Формирането им предполага наличието на държавна организация; разпространение и използване на писменост, като средство за общуване в обществото; утвърдена практика да се документира обществения и личния живот; осъзната обществена потребност и стремеж да се събира и съхранява необходимата ретроспективна документна информация; интерес към миналия човешки и социален опит.

 

Как се доказва достоверност? Къде е възможността да се стигне до истинност в историческото изследване? Защо някои продължават да твърдят, че историографията е точна наука? Защото има архиви. Това са институциите, където се съхраняват, подреждат и предоставят за използване историческите извори. В античния свят се появяват и първите архиви на владетелите.

 

В Препоръка за Достъпа до архивите на Комитета на министрите от 13 юли 2000 г. думата „архиви“ има следните значения:

• когато е написана с малка буква – всички документи, независимо от датата, формата или средата, произведени или получени от физическото или юридическото лице в хода на тяхната работа и предадени на Архивите за постоянно съхранение, освен ако не е указано друго, настоящата препоръка се отнася само за „публичните архиви“, т.е. онези произведени от официални органи;
• когато е написана с главна буква – държавните институции, натоварени със съхранението на архивите.

 

Франция е първата европейска държава, в която през 1794 г. се поставя началото на модерното архивно дело. Развитието му се основава на следните принципи:

 

• право и задължение на държавата за опазване на националното архивно наследство;
• законодателно гарантиран свободен достъп на гражданите до интересуващите ги архивни документи.

 

По примера на Франция, повечето европейски държави през XIX в. също извършват подобни реформи в областта на архивното дело. В годините се натрупват огромни количества от документи, което довежда до необходимост от експертиза на ценността им преди предаването в архивите. Официалните статистически данни показват, че в страни като САЩ, Канада, Франция, Англия и други, се комплектуват 2 до 4% от общия обем административна документация, която годишно се създава там. Тенденцията е в близко бъдеще тези проценти да намалеят. Причината за толкова минимално комплектуване е постоянното създаване на масиви от документация, свързана с дейността на съвременната администрация.

 

Историческите архиви определено се затрудняват не само при системното комплектуване на тези документи, но и при тяхното съхранение и използване. От това се определят и различните видове дейности в архивите. Експертизата на ценността на документите фактически представя пътя на документа от средството за управление към исторически извор. В резултат на това усилие в архивите се комплектуват исторически ценните документи. Така архивната теория и практика познава следните дейности:

• Експертиза;
• Комплектуване;
• Съхраняване;
• Използване.

 

Какво е използването? Това е най-важният въпрос за гражданите. Защото това е пътят им до информацията, която им е нужна или необходима – в две посоки: за справка по имотно състояние или друг личен въпрос; за историческо сведение – за издирване на исторически извор.

 

Когато правим оценка на един архив дали той е публичен или не, най-важното е да разберем какъв е достъпът до този архив. А достъпът означава как, с помощта на какъв инструментариум изследователят достига до интересуващия го исторически извор. Инструментите са два: Пътеводител и Опис. Когато един архив е достъпен, всеки изследовател по пътя на справочниците сам достига до интересуващите го документи. Когато един архив е частично достъпен, ще рече практически затворен, архивистът определя вместо изследователя кои документи да бъдат използвани.

В споменатата европейска препоръка е уточнено и какво точно е достъп. Думата има следните значения:

• функцията, дадена на Архивите да предоставят на ползвателите архивите, които са им поверени;
• изпълнението на тази функция.

 

Понятието „достъп до архивите“ означава: възможността за консултиране с архивните документи в съответствие с националното законодателство. Достъпът е право. В политическата система, която уважава демократичните ценности, това право следва да се отнася до всички ползватели, независимо от тяхната националност, положение или функция. Законодателството трябва да предвижда:

 

а/ отваряне на публичните архиви, без особени ограничения или

б/ общ срок на засекретяване.       

 

Изключения от това общо правило в едно демократично общество могат да се правят, ако се появи случай, при който трябва да бъдат предвидени гаранции за защита на:

 

а/ важни държавни интереси, заслужаващи защита (като национална отбрана, външната политика и обществения ред);

б/ частни лица срещу разкриване на информация, засягаща техния личен живот.

 

Всички изключения от общия срок на засекретяване, дали свързани с намаляване или увеличаване на този срок, следва да имат правно основание. Отговорността за всяко засекретяване или разсекретяване е на институцията, която е създала документите или на администрацията, която го контролира, освен ако националното законодателство не възложи тази отговорност на определен Архив. Всяко засекретяване след обикновения срок следва да бъде за предварително определен срок, в края на който въпросният архив ще бъде открит.

 

Съвременният компютърен свят помага достъпът до архивите все повече да се улеснява. Интернет е мястото, където постепенно са намират архивните справочници на големите архивни средища. Така преди да се пристъпят вратите на който и да е публичен архив, изследователят в дома си ще е могъл да направи предварителния подбор на своята издирвателска работа. В процес е създаването и утвърждаването на електронния архив. Няколко големи и скандални пробиви в компютърни бази данни, особено на такива от секретен характер, поставят под въпрос електронния архив като заместител на традиционния хартиен архив. По-вероятно е в близко бъдеще електронният архив да е просто един информационен помощник на традиционния архив.

 

Архивите съхраняват в себе си както документите на държавните институции, така и личните архиви на бележити обществени личности. Българските архиви имат в себе си много малко оригинални документи от Средновековието, богата сбирка от османски документи и от средата на ХІХ век насетне обилна информация за живота на модерното българско общество и държава. Централна държавна институция в България е агенция „Архиви“, към която има централна и регионални архивни служби. Съществуват и други архивни средища в различни научни и културни институции като Българската академия на науките и Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

 

Всеки културен човек съхранява архиви от дейността на семейството си и своята собствена работа. Това е показател и за нивото на националната памет в съвременния свят.

 

Веселин Методиев