УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

АДМИНИСТРАЦИЯ

 

 

Английският термин administration е синонимен на management и в превод означава управление. Администрирам означава управлявам. Понятието се свързва с: наименование на органа на изпълнителната власт на национално и местно равнище на управление; членовете на дадена организация, които могат да взимат решения за развитието и; ефективна организация на хора, информация и други ресурси за постигане на организационни цели.

 

Администрацията има изпълнителен, организиращ и обслужващ характер. Тя е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт. Тя дава отговори на гражданите и юридическите лица при направени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес. Администрацията е организирана в дирекции към които се създават отдели. В определени случаи към отделите се създават сектори.

 

Според осъществяваните дейности администрацията се дели на обща и специализирана. Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт и създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване. Специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на органите на държавна власт, свързани с неговата компетентност.

 

Общата администрация включва следните звена: "Канцелария", "Финансово-стопански дейности", "Правни дейности", "Управление на собствеността", "Човешки ресурси", "Управление при отбранително-мобилизационна подготовка", "Информационно обслужване и технологии", "Административно обслужване". В нея могат да бъдат включени и звена, осъществяващи протоколни функции и връзките с обществеността. Според функциите, които се изпълняват, длъжностите в администрацията са: ръководни, експертни и технически.

 

Органите на изпълнителната власт са централни и териториални. Централни органи на изпълнителната власт са: Министерският съвет, министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите.

 

Териториални органи на изпълнителната власт са: областните управители, кметовете на общини, на райони и на кметства и кметските наместници.

 

За органи на изпълнителната власт се считат и: държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции.

 

Държавният апарат е система от държавни органи и държавни институции, чрез които се осъществява държавната власт и се управлява обществото. В държавния апарат съществуват две основни структурни образувания – система на държавните органи и система на държавните институции. По- голяма функционална значимост има системата на държавните органи. Държавните органи са самостоятелни елементи от държавния апарат. Той е организационен субект, който притежава и осъществява определени властнически правомощия, който реализира държавна власт. Дейността на държавните органи се реализира чрез физически лица. Действията на държавния орган са обвързани с осъществяването на определена държавна функция и са ограничени в кръга на точно определени дейности. Администрацията представлява служебният апарат чрез който се осъществява дейността на държаните органи. Всеки държавен орган има своя администрация. Изключение прави органът министърът без портфейл, който няма собствена администрация и използва тази на Министерски съвет.

 

Държавният апарат представлява система от държавни институции. Институцията е форма на нормативно организиран тесен кръг отношения с оглед възложената му управленска функционална насоченост.

 

„Институциите имат самостоятелна вътрешна организация и се означават с различни наименования, понякога еднакви или производни от наименованието на ръководещия ги орган. Така институции са Президентството, Народното събрание, министерството и други. Институциите на изпълнителната власт са министерства и държавни агенции. Към Министерския съвет или министър, в рамките на тяхната администрация или самостоятелно, се създават и отделни институции – държавна комисия, изпълнителска агенция, служба, главно управление и др.“[1]

 

Извън тази класификация съществуват държавни институции с по-голяма автономия, които осъществяват специфична дейност. Такива учреждения са БНБ, висшите училища, БТА и др.

 

Институциите, принадлежащи към трите власти, се означават още и с родовото понятие “ведомство”.

 

Управлението на администрацията се е превърнало във важна функция за всяка успешна организация и играе съществена роля за осигуряване на нормалното протичане на публичния сектор и бизнеса.

 

Администрацията следва да е независимо от политическата ориентация, но това важи само за т.н. неполитическа администрация (органите на съдебната власт и администрацията на Конституционния съд) и да обслужва неговите потребности и тези на населението своевременно, равнопоставено и ефективно. При военните институции съществува цивилна (гражданска) и военна (военизирана) администрация. Цивилната администрация на МВР и МО се дели на политическа и неполитическа. Военната администрация е само неполитическа и всички военнослужещи са държавни служители. У нас администрацията съставлява 24% от заетите.

 

Администрацията се организира в определени видове структури от които зависи срочността и ефективността на поставените задачи. Структурите биват йерархични (пирамидални), матрични, според програмите и др. Например йерархичната структура на администрацията на община Пещера изглежда така:

 

 

 

Административната дейност е същностна проява на държавната власт. Чрез нея тя реализира идеите и целите си.

 

За да осъществява дейността си администрацията трябва да има определен административен капацитет. Това е способността на дадена организация да постига в максимална степен стоящите пред нея цели с оптимални разходи, високо качество и устойчивост. Good Practice Paper, публикуван от Комитета за подпомагане на развитието при Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD/DAC), се въвежда определението, че „капацитетът е способност на хората, организациите и обществото като цяло да управляват успешно делата си”. Обръща се внимание, че в повечето проучвания не се извършва оценка на капацитета на равнището на обществото като цяло.[2]

 

Административният капаците на дадена организация зависи от: качеството на административните служители; от избраната стратегия и структура за управление; от финансовите и възможности; от качеството на плана за развитие; от упражнявания контрол върху дейността и;

 

За улеснение на териториалното управление в по-големите (предимно столични и някои областни) градове с население над 300 000 души се създават административни райони. В София – 24, в Пловдив – 6 и във Варна – 5.

 

Тъй като процесът на централно и местно управление е двустранен процес доброто административно управление изисква високо равнище на административна култура и на управляващите (политическите елити) и на управляваните (гражданите). Административната култура, подобно на фирмената култура е сборна система от ценности и норми, от правила на поведение, свързани с отношенията между хората, задаващи своеобразието, идентичността на определена фирма или организация. Административната култура е неделима част от поведенческата култура на европейския гражданин и безкомпромисно условие за приемане в значимото европейско комуникационно поле на личността, обществото, страната и нейната политическа класа. Тя е тест и основен критерий за измерването на политико-икономическата и социална дисциплина на споменатите по-горе категории и основа за онова, което се нарича „доброто управление“. То от своя страна е свързано с широкото възприемане на думата „ред“, чиито фундаменти са поставени в различни исторически периоди за различните нации и култури. Административната култура е същностна част от системата на административния потенциал на общините и регионите, и го повлиява чрез съставните и подсистеми, а именно: ценностите, нагласите и принципите; поведението, практиките, опита и отношенията и с другите организации. Тя ни помага да разберем как публичната администрация изпълнява своите задачи и да гарантираме качественото си участие в тяхното осъществяване и потребяване. Наблягането изключително върху реформирането на публичната администрация без да се разбира, прилага и усъвършенства административната култура сред населението - потребител, би довело единствено до гарантирано несъответствие на излъчените от администрацията правила с поведенческите нагласи и възможности на гражданите да ги следват.

 

Липсата на административна култура у населението не може да вдъхнови достатъчно моралната и гражданска ангажираност, която самоуправлението на местно ниво изисква.

 

Административната култура има пряка връзка с общата социо-културна рамка на страната и от нея зависи развитието и.

 

В днешна България все още преобладава чувствено-семейната над административната култура и при сблъсъка на двете първият вид убедително надделява.

 

„…на Балканите, имаме една консервирана форма на европейската култура, ако не от ХIХ, то от първата половина на ХХ век. Европа е силно привлечена от този образ, който тя има в началото на века или в края на миналия век - партикуларност без интеграция, противопоставеност на публично и на частно съществуване по един сладък начин. Един живот с две култури - една публична, официална и друга частна, богата и много разнообразна, които не са свързани дори като настроение.“[3] Именно това имам предвид с твърдението си, че фамилно-чувствената култура преобладава и надмогва административната. Тя се отъждествява с частната и частния интерес на индивида и рода, които противостоят често на обществения. Административната култура в същността си е обществена.

 

Ключовата дума за функционалното предназначение на администрацията е обслужване. За подобряване на качеството на административното обслужване и предоставянето на административните услуги правителството е приело 8 водещи принципа: „Отнасяйте се към всички потребители равнопоставено, честно и Любезно; Общувайте открито и осигурявайте пълна информация; Консултирайте се с всички заинтересувани страни и насърчавайте непрекъснатото усъвършенстване; Въведете механизми за обратна връзка от клиента и извличайте поуки от направените коментари;

 

Насърчавайте достъпа до услуги чрез различни канали; Работете съвместно, за да предоставяте усъвършенствани, комплексни услуги; Създавайте и популяризирайте стандарти за обслужване и публикувайте резултатите от дейността според тези стандарти; Извършвайте, измервайте и публикувайте оценките за удовлетвореността на клиентите“.[4]

 

Различните местни администрации се намират на различни етапи на подобряване на дейността си по административно обслужване и предоставят различни пакети от услуги на клиентите си. Това е причината поради която, харта и стандарти за обслужването на клиента трябва да се разработят самостоятелно от всяка една администрация. Създаването на Харта на клиента е стъпка в посока на удовлетворяване на високите изисквания на обществото към администрацията и промяна на негативния имидж на администрацията. Основната цел на Хартата на клиента е да подобрява достъпа до административни услуги и да насърчава повишаване на качеството им.

 

„Харта на клиента трябва много ясно да декларира целта и приоритетите на вашата организация. Документът трябва да отразява и ангажимента на ръководството и служителите към осемте стратегически принципа при предоставянето на услуги.

 

Практически в хартата вие трябва:

 

Да изясните по какъв начин клиентите могат да се свържат с вас и да получат допълнително информация

 

Да осигурите информация, достъпна и разбираема за различните групи клиенти;

 

Да опишете стандартите за обслужване, които вашите клиенти могат да очакват;

 

Да укажете ясно начина, по който клиентите могат да процедират, ако не са удовлетворени от дадена административна услуга или искат да направят предложение за подобряване на обслужването;

 

Да насърчите създаването на партньорство между вашата организация, клиентите и организации, работещи в близки сфери на дейност;

 

Да покажете ясно как смятате да извършвате следващи подобрения на административното обслужване;

 

Да покажете по какъв начин вашите клиенти, ще получат еднакво отношение при обслужването и ще бъдат третирани по един и същи начин, независимо от различията в социално положение, образование, възраст, пол, етнически произход или религиозни убеждения;

 

Да посочите нормативните документи, които определят правата на клиентите;

 

Да демонстрирате, че хартата на клиента е актуален документ (чрез датата на издаване) и да посочите кога се очаква нейния преглед (и евентуална промяна).“[5]

 

Етичните стандарти са неделима съставна част от общата административна култура. Необходимостта им е породена от две неща: 1) конституционно гарантираната равнопоставеност на гражданите при получаването на административни услуги; 2) Задължението на политическата класа да работи в интерес на гражданите на страната си, като администрацията се явява проводник на тази нейна дейност и трябва да прави това съвестно и без вмешателство и корекции на политическите решения; За гарантиране на етичното управление се разработват етични кодекси ((Кодекс за поведение на служителите от държавната администрация (http://pods-bg.org/wp-content/uploads/2011/04/01.Code_.pdf), етични кодекси на общините и т.н.))

 

Закон за администрацията. https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134443520 отворан на 24.03.2018 г. в 19:57 ч.; https://www.bg-pravo.com/2012/09/30_13.html отворен на 25.03.2018 в 16:42 ч.; https://www.bg-pravo.com/2009/12/37_20.html; https://www.bg-ikonomika.com/2011/04/1_5675.html;https://www.kaminata.net/forum/darzhavni-organi-reglamentirani-v-konstitutsiyata-i-tehnite-t44048.html

 

 

Людмил Георгиев

 

 

 

[1] https://www.bg-pravo.com/2012/09/30_13.html отворен на 25.03.2018 г. в 17:30 ч.

[2] European Commission (2005). Institutional Assessment and Capacity Development : Why, what and how? ,  р. 5

[3] Цитат от изказване на проф. Богдан Богданов в публикацията „Балканите-криза на идентичностите и междукултурни комуникации“, в. Култура, бр.19/20, 17 май 2002 г. стр. 3

[4] http://www.quality.government.bg/upload/docs/Client_Chart_Development_Instructions.pdf отворен на 19.03.2018 г. в 21:23 ч.

[5] http://www.quality.government.bg/upload/docs/Client_Chart_Development_Instructions.pdf отворен на 19.03.2018 г. в 21:48 ч.

 

Обратно към списъка