УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 

Людовик ХІV:

„Държавата съм аз!“

 

Абсолютизъм е съвременно понятие, което се основава на историческото развитие на властовите институции от Средновековна Европа. Думата има латински корен и означава съвършен, пълен.

 

Конкретното начало на процеса, довел до абсолютната монархия, е свързано с разпадането на империята на Карл Велики и по-точно с Вердюнския договор от 843 г. По това време в Западна Европа настъпва териториално разделение и формиране на граници, които познаваме от днешните Германия, Франция и Италия. В столетията след това има множество промени. Настъпва епоха на компромиси между централна власт и силни местни феодали, особено за годините между VІІІ и Х век. На стария континент по това време има само една силна централна власт и това е империята в югоизточната европейска част – Византия, където и други балкански владетели по този модел притежават силна централна власт, каквито са и част от средновековните български царе.

 

Във времето след тридесетгодишни религиозни граждански войни, френските владетели Анри IV и Луи XIII (края на XVI в. - първата половина на XVII в.) успяват да ограничат влиянието на аристократичните среди. Засилва се централната власт. При Анри IV французите виждат държавно-политическия образ, който при един следващ владетел да стигне върха на силата си. Този модел на власт достига завършен вид по време на управлението на Луи XIV (1643 - 1715). Първоначално той се сблъсква с опити за противопоставяне на кралската власт. Съсредоточавайки всичко в свои ръце, Луи подчинява аристокрацията, като използва различни материални форми и успява да изгради централизиран административен апарат. Първият министър на Луи XIV - Жан Батист Колбер, чрез финансовата стабилност на държавата насърчава създаването на централизирани стопански форми, като води и политика на колониални завоевания. С кралски субсидии се получава временна сила, която допълнително обогатява възможностите на новото управленско явление - абсолютизма. Така съчетанието на административна и финансова власт става основа на абсолютна власт, разбира се с волята на владетеля. За първи път този стар инструмент – парите, позволява на владетелите да изградят голямата мрежа на зависимост към себе си, именно използвайки бюджета на държавата.

 

До финансите се нарежда и духовната политика. Държавата придобива ново качество чрез политика в духовната област. Специално място имат църковните водачи. Един от най-разпространените примери е кардинал Ришельо, който през 1635 г. основава Френската академия, чиято цел е създаването на речник на литературния френски език. Неговата идея е изцяло политическа – чрез силата на централната власт да се получи единство и идентичността на управляваното население. Това именно е и пътят за възникването на една от формите на съвременната нация. По този начин се вижда още една характеристика на новия режим – събирането на светската и духовна власт с цел изграждането на държава, в която има единство между владетеля и населението. Нов модел на управление - непознат за античния или средновековен свят.

 

Особена форма на абсолютната власт е просветеният абсолютизъм. Той се изявява най-ярко в Прусия и в Австрийската империя. Просветените владетели правят опити да бъде изменена съществуващата действителност, като се реформира старата държавна организация. Чрез административни, стопански, културни и църковни реформи те се стараят да преодолеят средновековната раздробеност, да създадат абсолютистка, централно управлявана държава. Тази нова система укрепва всъщност властта на владетеля и не отстранява напълно стария ред. Силите на феодалната аристокрация не стигат, за да запази отживяващите методи на управление.

 

В Австрия реформите на Мария Терезия и Йозеф II имат резултати не само в областта на стопанския живот. През XVIII в. и двете монархии извършват серия стопански реформи. Настъпва оживление и във вътрешната и външната търговия. Но най-значимата промяна е на полето на новите идеи, които силно повлияват на мисленето на големи части от обществото. Постепенно се засилва интересът към духовните постижения на Просвещението, към идеите на френските просветители. Пруският крал Фридрих II изявява открито склонността си към идеите на Просвещението и поканва Волтер в двореца си в Потсдам край Берлин.

 

Духовното раздвижване е обусловено и от някои социални, административни и културно-просветни преобразования. Йозеф II (1780 - 1790) например премахва в цялата Австрийска империя средновековните съсловни институции и образува централизирана административна система. Той ограничава също политическото влияние на католическата църква в обществения живот. Изгражда ново светско учебно дело. През епохата на просветения абсолютизъм се развиват различните науки и изкуства. Строят се прекрасни дворци, академии, библиотеки - архитектурни паметници, които са запазени до днес.

 

Абсолютизмът има общи черти, характерни за всички европейски монархии, които могат да се представят по следния начин:

• Владетел, чиято власт е неоспорима, тъй като тя произхожда от самия Бог и е олицетворение на самата държава;
• Владетелят управлява цялата територия в дадената държава. От негово име работи цялата администрация, която е изградена и контролирана от владетеля. Той пряко контролира, уволнява и определя състава на всички институции;
• Владетелят изгражда силно централизирана финансова система, която е подчинена пряко на него и само той се разпорежда с финансите на страната;
• Абсолютизмът представлява личен режим на един човек.

 

Разпадането на абсолютните и просветните монархии дава живот на националните държави. Това става основно през ХІХ век, когато по пътя на серия от революции картата на Европа придобива съвременния си вид. Така след абсолютния монарх ще се появи просветния, за да даде път в края на конституционната монархия. Това е и голямата трансформация, при която ще се появи парламентарната държава, каквото е устройството на множество демократични страни и през ХХІ век в Европа.

 

Веселин Методиев