УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
УВОД ЗА УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК
Преподаването в един университет е предоставяне на възможности за знания и умения, чиято крайна цел е разбирането. Именно чрез думите, които студентите научават от своите преподаватели като смисъл и съдържание, те могат да подредят в стройни системи, онова което ги интересува и онова което ще ги направи истински професионалисти.
Нов български университет е изградил своите учебни програми, като отчита това свое задължение. В първите две години на нашите учебни програми ние притежаваме богат набор от общообразователни предмети, които дават по-широка представа за смисъла и съдържанието на понятията, с които сме свикнали в нашето всекидневие. Много голяма част от тях използваме дори без да знаем точно кога и за какво означаване са възникнали тези думи.
Изработването на университетски речник, който да обхване най-важните понятия в едно университетско образование, се оказа изключително интересно занимание. Неговата трудност е по-скоро научно предизвикателство, отколкото преграда за направата му. В процеса на разговори между група преподаватели от НБУ се очертаха и основните области, в които ние имаме компетентност, за да пристъпим към решаването на такава задача. След запитване към всички департаменти в нашия университет, където има и наука, и изкуства, стигнахме до една голяма група понятия – над 450, които смятаме за най-важни в рамките на един речник.
Но 100 от тях се тези, които можем да поставим в основата на първия том от една цялостна поредица „Университетските думи“, която ще се изгражда, като непрестанно ще се обновява или казано на език, който вече всички използваме, постоянно ще се ъпгрейдва. Сигурно във времето и отделни департаменти ще потърсят подобни издания и за своите бакалавърски програми в своите области, което да е основа за научното израстване на колегията.
Един добър речник на понятията трябва да се основава върху ясно и добре осмислено разбиране за това, какво изобщо е понятие. Изработването на такова разбиране ни отне немалко време. Смятаме за въпрос на интелектуална почтеност да представим пред читателите това разбиране.
Изхождаме от схващането, че понятията се създават от хората. Понятията са средствата, с помощта на които хората правят света разбираем за себе си и споделят постигнатото разбиране с другите, така че то да стане обща основа за действие. Както в науката, така и във всекидневния живот хората постоянно създават, усвояват, определят, уточняват, уговарят, съгласуват и променят понятията, с които си служат. Доколкото разбирането е неразделна част от човешката форма на съществуване, работата с понятия съвсем не е нещо необичайно. Тъй като най-често хората използват понятията интуитивно по еднообразен начин, по правило само в отделни случаи се налага специално внимание към техните значения. Задачата на един речник на понятията обаче е по-различна. Той трябва да положи специални усилия за изясняването на понятията, като се превърне в инструмент на тяхната по-строга рефлексивна употреба, каквато се изисква в науката и в образованието.
Дългата история на философията познава множество различни възгледи за понятието, формулирани в различни исторически епохи. Тези възгледи могат да се обединят в три големи типа. Първият от тях произхожда от философията на Платон и преминава през всички разновидности на платонизма чак до наши дни. Според този възглед понятията са общи идеални същности или идеи. Идеите представляват абстрактни предмети, които имат реално съществуване, но не могат да бъдат идентифицирани в пространството и времето. Поради това, че съществуват извън пространството и времето, идеите се познават не чрез сетивата, а само по пътя на умозрението. Според втория възглед – възгледът на т. нар. „концептуализъм“, който е водещ във философията на XVII и XVIII в., понятията съществуват в ума на хората под формата на общи представи („концепти“), получени чрез абстрахиране от опита. Доколкото разглежда понятията като идеални „неща“, платонисткият възглед ги реифицира. Доколкото определя понятията като представи на познаващия субект, концептуалисткият възглед ги психологизира. И едното, и другото водят до сериозни теоретични затруднения.
Третият възглед води началото си от математика Готлоб Фреге и философа Лудвиг Витгенщайн – двама от основоположниците на модерната логика. Като цяло в наши дни той е широко споделен. Ние също възприемаме този възглед като основа на нашата работа върху речника на понятията. Според него понятията са обобщени предикати, като под предикати се разбират езикови изрази, които имат специфична употреба. Като предикати понятията се използват с определена цел и тя се състои в характеризирането на предметите чрез причисляването им към класове. Човек е разбрал значението на дадено понятие, когато друг му е показал как то се употребява за класифициране и различаване и той самият е станал способен сам да го употребява правилно. Правилната употреба на понятието е налице, когато човекът се е научил да класифицира и различава с помощта на даден предикатен израз точно по начина, по който това е било правено от другите. Това обаче съвсем не означава, че границите между класовете, прокарани с употребата на понятията, трябва да са предварително зададени за всеки един произволно взет говорител. Няма такава „обективна“ инстанция, която да ни задължава да класифицираме и разграничаваме по точно определен начин. Ето защо в прокарването на граници с помощта на понятията винаги има известна доза произволност, поради което, поне в науката, всеки автор е длъжен да заяви как употребява понятията. Произволността обаче съвсем не е неограничена. Разбира се, нищо не пречи да употребяваме понятията така, както никой не ги е употребявал преди нас, въпросът е обаче дали ще има кой да ни разбере. Ако няма някакъв начин да дадем на други да разберат, какво имаме предвид, когато използваме дадено понятие, то самото използване на понятието става безсмислено. За да бъде възможна, а и за да има смисъл нашата употреба на дадено понятие, тя трябва поне донякъде да прилича на други употреби и на употребите на други хора. Тези употреби трябва да са съпоставими помежду си и затова казваме, че значенията на понятията формират едно, макар и разнообразно, общо поле.
Модерната наука, чието начало се поставя през XVII в., се вдъхновява от идеята за универсална валидност на знанието. Общата идея за научност се формира въз основа на математическото природознание. Централно за тази идея е схващането, че независимо от многообразието на предметите и методите на изследване, науката трябва да бъде единна. Изискването за единство на научното познание е имало своята убедителност, докато е преобладавал възгледът, че в самата действителност има единство. Поради това се е смятало за възможно да се създаде всеобхватно описание на цялата действителност, което е било и истинската цел на науката. Такова описание е било приемано за напълно възможно, тъй като на разположение е бил езикът на математиката. Вярвало се е, че познанието може да се представи в обективна форма чрез цялостно математизиране, тъй като езикът на математиката е неутрален. Така моделът на една обективна наука е същевременно и модел на една математизирана наука. В наши дни изглежда, че този идеал се е реализирал в почти пълна мяра по отношение на природознанието, науките за Земята, техническите науки, информатиката, биологията, медицината, икономическите науки, а дори и на някои хуманитарни науки. Съвременният език на науката не само е математизиран във висока степен, той е и терминологично унифициран на основата на английския. Това е направило възможно в сферата на науката да възникне световна англоезична публичност.
Независимо от многото несъмнени удобства, които носи със себе си, унифицирането на научния език обаче по-скоро спъва, отколкото насърчава развитието на научната терминология в отделните национални езици. Това с особена сила важи за езика на хуманитарните науки, доколкото самият предмет на хуманитарните науки се опосредства от езика. Хуманитарните науки са интерпретативни науки и поради това обектът и субектът на тяхното познание не са разделени от пропаст, те съществуват и действат в средата на езика. Хуманитарните науки не могат да изпълняват своята познавателна задача, без да държат сметка за многообразието на езиците. Към това се добавя и фактът, че още със своето възникване те са мотивирани от дълбок интерес към исторически развилите се чужди жизнени форми, култури и езици. Наред с това, познанието на чуждото, което те дават, е източник на самопознание, постигано по пътя на дистанцирането от самия себе си. С оглед на всички тези неща, създаването на съвременен речник на научните понятия, с което сме се заели, трябва да бъде принос към развитието на научния език и научната култура в България.
На фона на казаното до момента за понятията и научния език, навярно вече е станало ясно, че може би най-значимото действие при изработването на статиите е тълкуването на една и съща дума, понятие от различен ъгъл. Тук има няколко важни страни на темата. Първо, все по често по една и съща дума колеги внасят диаметрално различни смисли. Това ни кара да мислим все по-старателно в посока на обогатяване на всяка статия с представяне на това различие. Второ, думите имат своето всекидневно и своето научно значение. И това е важно при изработването на текста. Трето, не са редки случаите, когато едно понятие има различен смисъл в различни дялове на науката. Ето защо сме се старали в такива случаи да представим възможните различия. И в крайна сметка в науката за езика има и поле на синонимия – от което взимаме и ще взимаме знания за тези разночетения.
Една от целите на подобен проект е постигане на яснота в различията. Далеч сме, смятаме дори за вредно да търсим унификация, но знанията за различните смисли, полетата на допиране и конфронтиране трябва да бъдат обект на университетски разговори. Именно чрез тях в намирането на съгласия и различия ще увеличим смисъла и на понятието университетска общност. Ние често без да го говорим, усещаме сближаване на научни културни стандарти, независимо от конкретното поле на знанието, в което правим своите изследвания или провеждаме образователна дейност. Това именно и трябва да намери своите общи разбирания за понятийните мрежи, с които работим. Така ще опредметим и посоките на една от най-важните ни задачи – интердисциплинарното преподаване. Това бе и остава цел за колегията на НБУ.
В средното образование в своята основа държавният стандарт за учебно съдържание фактически е списък от понятията, които учениците трябва да овладеят по време на ученето си. Към тях е важно да изясним кои са понятията, без които ученикът не може да стане студент, или казано и с друг език, в какво понятийно поле се простира понятието общоуниверситетска култура.
Много често говорим за мястото и ролята на университета днес и утре. Знаем съвсем ясно посоката на професионализация на висшето образование. Същевременно, поне ние от НБУ, не искаме университетът да отнеме място на техникума или професионалното училище. А разликите се състоят именно в това образователно надграждане, при което висшето образование трябва да увеличи както професионалната култура – знания, умения и компетенции в една определена област, така и най-вече общата култура – знания, умения и компетенции за високо образованите млади хора на ХХI век.
Това е само началото, което беше поставено благодарение на усилията на колегите проф. Пламен Бочков, проф. Михаил Неделчев, проф. Людмил Георгиев, проф. Евгений Дайнов, проф. Иван Касабов и д-р Емил Калчев. Към тяхната работа като автори ще се присъединят и други колеги от НБУ. Сега се слага началото на по-цялостното включване на всеки, който желае да даде свой принос като автор на нова или като интерпретатор на някоя вече публикувана статия. Това ще обогати нашата работа и ще ни даде нова перспектива. Уверени сме, че нашето начинание е принос към идентичността на Нов български университет и поредна крачка към развитието на висшето образование в нашата страна.
Веселин Методиев
Христо П. Тодоров